Подборът на цветята не трябва да бъде случаен – от Викторианска епоха насам езикът на цветята не е спрял да ни изпраща послания, но не винаги ги четем правилно и ясно. Всеки знае, че броят на цветята следва да бъде нечетен, но и тук съществуват скрито отношение, ако цветята са три – вие демонстрирате уважение, пет – признание, седем – любов, а девет – обожание. Специално значение има едно цвете – по традиция, неговото послание е „Ти си единствена.“

Цветовете на цветята също носят емоции в себе си:

• Червено – любов, страст
• Розово – юношеска любов, родствена любов, бащина любов
• Оранжево – радост, празник
• Златно – богатство
• Синьо и небесно синьо – вярност, семейство
• Лилаво – величие, достойнство
• Зелено – надежда
• Бяло – чистота, невинност

Разбира се, всичко това е само допълнение към основното послание, което цветята носят. Ето и кратък речник на езикът на цветята:

Азалиая – въздържание, крехка страст.

Акация – тайна, целомъдрена любов.

Анемония – сдобрява влюбените. Но я тълкуват и като предупреждение: “Прекалено си недостъпна в любовта. Обърни ми внимание.”

Амарилис – гордост.

Амброзия – споделена любов.

Арбутус (ягодово дърво) – споделена любов.

Ароматен Грах –  заминаване, сбогуване.

Астра/ Богородичка – символ на любовта, изтънченост, изящество.

Бегония – предупреждение.

Божур –  щастие.

Бор – надежда, състрадание.

Бръшлян – символ на приятелство, преданост и привързаност.

Виолетката – нежна и искрена обич.

Гардения – тайна любов.

Гергината – горда любов, непризнаваща компромиси.

Гербера – издава, че подаряващият цветята иска да покаже колко е щедър и да изтъкне себе си.

Гладиола – искреност.

Глухарче – преданост, щастие.

Далия – достойнство и елегантност.

Димитровче – символ на нежност и любов.

Ела –  време.

Жасмин – любезност или измама.

Жълтурче – надежда, вярност.

Жълъд – растението на живота, безсмъртие.

Здравец – здраве, лековатост.

Зюмбюл – скромност, смирение.

Иглика – непостоянство.

Имел – обич.

Ирис –  вяра, надежда, мъдрост и храброст.

Камбанки – миловидност.

Каменно Цвете – любов от пръв поглед.

Кактус – издръжливост, търпение.

Кала – красота.

Камелия – възхищение, перфектност.

Карамфил – чиста и дълбока любов.

Котешка опашка – мир, благополучие.

Кученца – измама, заблуда.

Лале – перфектна любов.

Латинка – завоевание, победа.

Лен – символ на семейния уют.

Лилия и Момина сълза – невинност и чистота на характера.

Лилиум – избират мъже, ненавиждащи рутината и ценящи фантазията.

Люлякът – смята се за лиричен пратеник. 

Лютиче – богатство.

Магнолия – благородство.

Мак – символ на плодородието.

Маргаритка – вечна любов, чистота и непорочност.

Минзухар – радост.

Мирта – любов.

Момина Сълза – благоуханност.

Мушкато – глупост, безумие

Мъх – майчина любов, милосърдие и щедрост.

Нарцис – някъде се разглежда като израз на деликатност, срамежливост и почит, а другаде – като въплъщение на студенина и егоизъм.

Невен – жестокост, ревност, отчаяние, печал и завист.

Незабравка – истинска любов.

Орхидея – изисканост и сексапил.

Палмови Листа – победа и успех.

Папрат – магия, вяра, очарование, сигурност и подслон.

Петуния – обида и гняв.

Ралица (розова) – непостоянство.

Резедата – сърдечна доброта.

Роза – щастлива любов
Червената роза – запазеният символ на любовта, тя се поднася само когато искаме да кажем “обичам те“ и в никакъв друг случай. Има значение дали се подарява напълно разцъфнало цвете или още неразтворен цвят. Пъпката на червена роза също означава силни чувства, които обаче трябва да бъдат запазени в тайна. (много тъмночервена) – Траур
Жълтата роза – често се е смятала за послание на омраза, всъщност говори за приятелство. Леко отворена, жълтата роза пита „Обичаш ли ме още?“, а значението на съвсем разтворен жълт цвят е „Моля те, върни се.“ Изчезваща любов, ревност.
Кремава роза – носи молбата „Нека сме заедно“.
Бялата роза – символизира вярност и непоквареност и казва „Довери ми се“.
Светло розова роза – възхищение, симпатия, нежност, грация и радост.
Розовата роза – символ на пълно щастие и удоволствие, но също така носи и посланието на тайната любов и признава “Сърцето ми ти принадлежи“.

Синчец – доверие, смирение и скромност.

Слънчоглед – уважение, гордост.

Теменужка – скромност, свенливост, тя  е символът на живота и щастието.

Фрезия – доверие.

Хибискус – деликатна красота.

Хортензия – безразличие.

Хризантемата – несподелена любов.

Циклама – сбогуване.

Японска роза – прелест.

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни

Когато известният със своя остър ум и груб език комик Джордж Карлин губи съпругата си, написва няколко реда, които остават завинаги в историята и в съзнанието на хиляди хора. Тези думи звучат брутално откровено, дори мачкат, но са повече от необходими.

„Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове.Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.”

Този фотограф снима истинската любов

Нашето предложение от Магазин „Читател“: