Подборът на цветята не трябва да бъде случаен – от Викторианска епоха насам езикът на цветята не е спрял да ни изпраща послания, но не винаги ги четем правилно и ясно. Всеки знае, че броят на цветята следва да бъде нечетен, но и тук съществуват скрито отношение, ако цветята са три – вие демонстрирате уважение, пет – признание, седем – любов, а девет – обожание. Специално значение има едно цвете – по традиция, неговото послание е „Ти си единствена.“

Цветовете на цветята също носят емоции в себе си:

• Червено – любов, страст
• Розово – юношеска любов, родствена любов, бащина любов
• Оранжево – радост, празник
• Златно – богатство
• Синьо и небесно синьо – вярност, семейство
• Лилаво – величие, достойнство
• Зелено – надежда
• Бяло – чистота, невинност

Разбира се, всичко това е само допълнение към основното послание, което цветята носят. Ето и кратък речник на езикът на цветята:

Азалиая – въздържание, крехка страст.

Акация – тайна, целомъдрена любов.

Анемония – сдобрява влюбените. Но я тълкуват и като предупреждение: “Прекалено си недостъпна в любовта. Обърни ми внимание.”

Амарилис – гордост.

Амброзия – споделена любов.

Арбутус (ягодово дърво) – споделена любов.

Ароматен Грах –  заминаване, сбогуване.

Астра/ Богородичка – символ на любовта, изтънченост, изящество.

Бегония – предупреждение.

Божур –  щастие.

Бор – надежда, състрадание.

Бръшлян – символ на приятелство, преданост и привързаност.

Виолетката – нежна и искрена обич.

Гардения – тайна любов.

Гергината – горда любов, непризнаваща компромиси.

Гербера – издава, че подаряващият цветята иска да покаже колко е щедър и да изтъкне себе си.

Гладиола – искреност.

Глухарче – преданост, щастие.

Далия – достойнство и елегантност.

Димитровче – символ на нежност и любов.

Ела –  време.

Жасмин – любезност или измама.

Жълтурче – надежда, вярност.

Жълъд – растението на живота, безсмъртие.

Здравец – здраве, лековатост.

Зюмбюл – скромност, смирение.

Иглика – непостоянство.

Имел – обич.

Ирис –  вяра, надежда, мъдрост и храброст.

Камбанки – миловидност.

Каменно Цвете – любов от пръв поглед.

Кактус – издръжливост, търпение.

Кала – красота.

Камелия – възхищение, перфектност.

Карамфил – чиста и дълбока любов.

Котешка опашка – мир, благополучие.

Кученца – измама, заблуда.

Лале – перфектна любов.

Латинка – завоевание, победа.

Лен – символ на семейния уют.

Лилия и Момина сълза – невинност и чистота на характера.

Лилиум – избират мъже, ненавиждащи рутината и ценящи фантазията.

Люлякът – смята се за лиричен пратеник. 

Лютиче – богатство.

Магнолия – благородство.

Мак – символ на плодородието.

Маргаритка – вечна любов, чистота и непорочност.

Минзухар – радост.

Мирта – любов.

Момина Сълза – благоуханност.

Мушкато – глупост, безумие

Мъх – майчина любов, милосърдие и щедрост.

Нарцис – някъде се разглежда като израз на деликатност, срамежливост и почит, а другаде – като въплъщение на студенина и егоизъм.

Невен – жестокост, ревност, отчаяние, печал и завист.

Незабравка – истинска любов.

Орхидея – изисканост и сексапил.

Палмови Листа – победа и успех.

Папрат – магия, вяра, очарование, сигурност и подслон.

Петуния – обида и гняв.

Ралица (розова) – непостоянство.

Резедата – сърдечна доброта.

Роза – щастлива любов
Червената роза – запазеният символ на любовта, тя се поднася само когато искаме да кажем “обичам те“ и в никакъв друг случай. Има значение дали се подарява напълно разцъфнало цвете или още неразтворен цвят. Пъпката на червена роза също означава силни чувства, които обаче трябва да бъдат запазени в тайна. (много тъмночервена) – Траур
Жълтата роза – често се е смятала за послание на омраза, всъщност говори за приятелство. Леко отворена, жълтата роза пита „Обичаш ли ме още?“, а значението на съвсем разтворен жълт цвят е „Моля те, върни се.“ Изчезваща любов, ревност.
Кремава роза – носи молбата „Нека сме заедно“.
Бялата роза – символизира вярност и непоквареност и казва „Довери ми се“.
Светло розова роза – възхищение, симпатия, нежност, грация и радост.
Розовата роза – символ на пълно щастие и удоволствие, но също така носи и посланието на тайната любов и признава “Сърцето ми ти принадлежи“.

Синчец – доверие, смирение и скромност.

Слънчоглед – уважение, гордост.

Теменужка – скромност, свенливост, тя  е символът на живота и щастието.

Фрезия – доверие.

Хибискус – деликатна красота.

Хортензия – безразличие.

Хризантемата – несподелена любов.

Циклама – сбогуване.

Японска роза – прелест.

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни

Когато известният със своя остър ум и груб език комик Джордж Карлин губи съпругата си, написва няколко реда, които остават завинаги в историята и в съзнанието на хиляди хора. Тези думи звучат брутално откровено, дори мачкат, но са повече от необходими.

„Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове.Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.”

Този фотограф снима истинската любов

Нашето предложение от Магазин „Читател“:

Не общувай с полу-влюбени, не се сприятелявай с полу-приятели, не чети от полу-даровити, не живей полу-живот, нито умирай полу-смърт, не избирай полу-решение, не спирай на половината истина, не сънувай половин сън, не се вкопчвай в половин надежда…

Ако мълчиш, мълчи докрай, ако говориш, говори докрай, недей мълча, за да говориш, недей да говориш, за да мълчиш. Ако си съгласен, изрази съгласие – не се преструвай на полу-съгласен; ако отказваш, изрази отказа си, защото полу-отказът е приемане…

Половината е живот, който не си живял, дума, която не си изрекъл, усмивка, която си отложил, любов, до която не си стигнал, приятелство, което не си познал… Половината е онова, което те прави чужд на най-близките ти хора, тя е, която прави най-близките ти хора чужди за теб; половината е да стигнеш и да не стигнеш, да направиш и да не направиш, да отсъстваш и да присъстваш…

Половината – това си ти, когато не си ти… защото не си разбрал кой си ти. Половината е да не знаеш кой си ти… А онзи, когото обичаш, не е твоята друга половина… той – това си ти на друго място в същото време!!!…

Половин глътка няма да утоли жаждата ти, половин блюдо няма да засити глада ти, половин път няма да те отведе доникъде, половин мисъл няма да ти даде резултат… Половината е мигът на твоето безсилие, а ти не си безсилен… Защото ти не си половин човек. Ти си човек… създаден да живееш живота, а не да живееш половин живот.

Автор: Джубран Халил Джубран
Превод: Мая Ценова

Щастие. Тази вълшебна дума. Какво е щастието за нас? Колко тежи? Има ли вкус? Ако се замислим малко ще се окаже, че има. И вкус, и мирис, и спомен. Виктория Раловска събра 100 причини за човешко щастие. Пълноценно и истинско. И общо за всеки един от нас. Насладете им се.

Снимка: liveinternet.ru

Силното рамо, на което заспиваш всяка вечер – най-сигурното място на света.

Огромен букет люляци, набран от двора до бабината къща.

Парче домашно омесена пита. Или две парчета.С масло и шарена сол.

Усмивката и изненадата на мама, когато й поднесеш цветя без повод.

Чаша студена „Кока-кола” след дълъг ден.

Парчета от миди, които откриваш, ровейки в пясъка на плажа.

Мил sms в осем сутринта, който те събужда… и усмихва.

Вечер, споделена с приятели.

Насълзените очи на трогнатия ти баща докато чете картичката си за рождения ден.

Красива песен, която ти влиза под кожата и те кара да я слушаш още и още, и още.

Уханието след летен дъжд, когато земята е сякаш покорена от небесата.

Пуканки и „Цар Лъв”… и спомени по едно все още неизживяно детство.

Усещането за пеперуди… вътре и около нас.

Пролетта. Във всичките й измерения, с всичките й багри, с цялата й необятност, с многото й слънце, с люляците й… Най-вече с люляците.

Благодарност и мила дума,получени в труден момент. И изведнъж отново започваш да вярваш в доброто.

Песен на щурче, която те приспива в прохладна лятна нощ.

Звездно небе… и ръка, която ти показва Млечния път.

Забравен бонбон, открит случайно в безпорядъка на дамската ти чанта.

Мекиците на баба в събота сутрин. Или в която и да е сутрин.

Приятелското рамо, на което плачеш, когато светът не е чак толкова красив.

Плюшеното мече, което спи в леглото ти от години.

Шоколад. Останалите обяснения са излишни…

Поглед, в който успяваш да прочетеш, че животът е обич.

Футболна среща, изгледана с приятели. Макар и никой да не разбира от футбол, всеки умее да пие бира.

Дъх на есен, на студен дъжд и топло одеяло. И интересна книга, която те чака в леглото.

Снимка: pinterest.com

Потресаващо тъп виц, който предизвиква небивал смях у всички на масата.

Мързелив ден, в който най-дългата ти разходка е от леглото до хладилника. Няколко пъти.

Детска приказка, която все още те вълнува. И те кара да вярваш.

Тъжна история, разказана по красив начин.

Думи, казани навреме… и на точния човек.

Следобеден сън, за който си обличаш дори пижама.

Силна прегръдка след нечие дълго отсъствие.

Разходка на лунна светлина, в която най-важното нещо е ръката, хванала твоята.

Откровение от почти непознат, което те кара да откриеш неподозирана за себе си истина.

Бяла рокля на цветя, в която е събран дъхът на лятото.

Разказ на Йовков, който отново ти показва какви могат, какви трябва да бъдат хората.

Изражението на лицето на малката ти сестричка, когато й направиш неочакван подарък.

Следобед, прекаран на хамака в градината.

Пари, случайно открити в забравени дънки.

Бисквитена торта и чаша какао, изядени и изпити по никое време.

Нерешена кръстословица в стар вестник.

Мистър Дарси… Или една основателна и красива причина да вярваш в любовта.

Безобидни клюки, обсъдени с приятелки на чаша кафе.

Ръчно изработени обеци във формата на цвете – неочакван морски подарък.

Дълга история от детството на дядо ти, разказана пред камината вкъщи.

Книгите за Хари Потър. Всичките.

Умопомрачителни нови обувки, които стягат краката ти като в менгеме.

Сухо мартини и три зелени маслинки.

Баба и дядо, които вървят в парка, хванати за ръка. Защото това е любов.

Отдавна забравена песен, чута случайно по радиото. И спомени, спомени, спомени…

Снимка: whatkatieate.com

Ванилов сладолед с парченца шоколад.

Победа на българския волейболен отбор на голям спортен форум.

Даден съвет, в който са се вслушали.

Надеждата, която се чете в очите на човек, на когото си подал ръка за помощ.

Уханието на любим парфюм.

Захарен памук и казанлъшки понички. В един ден. Насред шаренията и тълпите.

Бяло пухкаво зайче, което всеки вкъщи глези.

Стари снимки в прашен албум, които те връщат в миналото.

Любов, която се стоварва върху главата ти изведнъж и превръща живота ти в приказка.

Посрещнат изгрев в колата, по време на дългото пътуване за морето.

Домашно приготвена пица.

Изгубени… а после съвсем случайно намерени чифт зимни черни ръкавици.

Хванат автобус в последната минута.

Сватбена снимка на родителите ти.

Успешно взет изпит след поредица безсънни нощи.

Красива рокля, която сякаш е създадена за теб.

Домашно направени еклери, в които е събрана цялата сладост на света.

Пеперуда, кацнала току до ръката ти.

„Нежна е нощта” на Фицджералд.

Вярно куче, което те посреща с нетърпелив лай на вратата след дълъг работен ден.

Пръстен, обещаващ ти вечна любов.

Залез, наблюдаван от хижа в Пирин.

Споделена тайна с най-добър приятел.

Дълго пътуване с автомобил по непознати пътища.

Буркан със сладко от смокини.

Снимка: mery.jp

Среднощен разговор в леглото.

Разпиляна от вятъра коса.

Благородна постъпка, която не споделяш с никого.

Роден дом, в който винаги ще се завръщаш щастлив.

Стихотворение, което при всяко прочитане те хваща за гърлото.

Коледа.

Филм с английски джентълмени.

Детство, изпълнено с радост, които мечтаеш да подариш и на децата си.

Перлена огърлица за специални поводи.

Fast food до някоя крайпътна бензиностанция на път за морето.

Чистотата на първата любов.

Вяра в приказките.

Пътуване, което те кара да откриеш себе си.

Звездно небе след буря.

Изпепеляваща любов. Поне една.

Един цял ден, прекаран в обикаляне по магазините с приятелки.

Отворен прозорец в лятна нощ.

Отпечатък от устни.

Купчина непрочетени книги, търпеливо чакаща своето време.

Бели чаршафи. Споделени.

„Наистина любов“ („Love actually”). Не само през коледните празници. Винаги.

Театрална постановка, която те разплаква. Няколко пъти.

Вълнени чорапи, оплетени от баба.

Обич, носеща смисъл.

Автор: Виктория Раловска