Как избирате книгите, които купувате? И до колко дизайна на корицата влияе върху вашия избор? Случвало ли ви се някога да се окажете да закупите едно издание заради дребния шрифт или заради не достатъчно красивото оформление на книгата?
Всъщност именно оформлението и дизайнът на една книга е цяла наука, която заслужава уважение и внимание. Именно по тази причини посвещаваме днешното предаване на тази тема, а за да ни бъде по-лесно да се ориентираме в света на дизайна на книгата съм поканила двама художници – единият от тях е дизайнерът и илюстраторът на множество корици на издателство „Жанет 45“ – Райчо Станев. Другия е проф. Виктор Паунов, заместник ректор на Националната художествена академия и преподавател по „Книга и печатна графика“.
„Скъпо емоционално създание” – така започва втората книга на Ева Енслър. Прочетох тези три думи и усетих онова специфично чувство да прекрачиш прага на дома си. Знаеш, че ще бъдеш хокан, ще бъде критикуван и много, много обичан. Ева не критикува, Ева не се кара, тя просто с всяка следваща страница отваря обятията си все по-широко и по-широко и те приема такава, каквато си – с грешките, мислите и заблудите, които имаш.
Книгата е сборник от монолози, които създателката на V-Day* е написала след срещите с различните момичета от целия свят, момичета, различни в интересите си и обединени от същността си. Авторката засяга най-разнообразни теми – от прeдадени в робство момичета, до такива, които са избягали от семействата някъде из дълбините на Африка, за да не бъдат продадени срещу 5 крави и едно теле; такива, които са грубо изнасилвани, които са част от войските, които гладуват до смърт, за да бъдат „красиви”; такива, които се срамуват да помолят партньора си да сложи кондом…
Окото ми скачаше от страница на страница, за да попие от всичките хубави думи, за да вдъхне от тази искрена любов, за да усети този напътствен кураж. Задавах си въпроса – не ми ли е късно да прочета тази книга? За разлика от „Монолози за вагината”, „Аз съм емоционално създание” разглежда жената в една по-ранна възраст. Питах се, дали аз не съм изгубила част от момичешката непринуденост, за която с такова възхищение пише Ева. Сигурно съм. Но с тези монолози, с тези мисли и неочаквани въпроси, които поставя Ева, ти се сепваш, ядосваш се, спомняш си, връщаш се.
Потопих се в тези 160 страници женско царство, за да се върна назад във времето, когато бях несигурна тинейджърка и си задавах плахи въпроси – което ще се хареса на онзи или друг. Преминах през тези усещания за пореден път, за да се почувствам пречистена и различна.
„Ти си един от най-великите ни природни ресурси. Ти притежаваш необходимите способности и енергия, които – пуснати на воля, могат да преобразяват, за вдъхновяват и да лекуват света.”
Звучи познато и близко, нали? Е, приготви се за среща с новата ми приятелка – Ева Енслър и нейният подарък „Аз съм емоционално създание”. И повярвай, срещата ще е хубава. Много хубава.
* V-Day е световно движение за прекратяване на насилие над жени и момичета. Може да разгледате официални сайт на организацията тук.
1. „Тайната на имението“ на Агата Кристи – Този път в играта на Агата Кристи не участват госпожица Марпъл, нито педантичният французин – Поаро. Антъни Кейд трябва просто да предаде пакет с мемоари в Лондон, но това на пръв поглед лесно действие ще се окаже сложно, опасно и пълно с мистерия преживяване, което ще завърши със сватба. А убийствата ще се разследват едновременно от представител на Скотланд Ярд, френски детектив и от самия Антъни Кейд. Кой от тях ще е най-добър, можем да предположим още в началото на романа, но определено няма да очаквате точно този финал…
2. „Влакът за Емаус“ на Теодора Димова – последният роман на Теодора Димова ще ви зададе куп въпроси и ще предложи много теми за размисъл. Заедно с Мина се качваме на влака, в който ще срещнем много хора и ще си припомняме случки от живота му. Ще разсъждаваме за самотата, родителството, изоставянето, любовта и прошката. Без точки, без излишни препинателни знаци и без паузи. Теодора просто ни разкрива една след друга картини и епизоди, които преливат един в друг, а ние сами решаваме с какъв ритъм да се случи това. И усещането е красиво – наистина е.
3. „Приказка за вълшебната флейта“ на Волгант Амадеус Моцарт и Емануел Шиканедер, адаптация на Юлия Спиридонова – Филип и Ники са двама отегчени младежи, чиито родители се развеждат, а дядо им, режисьор в операта за пореден път смята да ги завлече на досадна репетиция. И те дори не предполагат, че тази репетиция ще им открие цял свят с Папагено, Памино и Тамина, които ще пеят, смеят се и обичат в рими. Така притича книгата-пътешествие, реализирана с помощта на Юлия Спиридонова и симфоничния оркестър на Българско национално радио. И освен прекрасната типография и симпатичната история, изданието ви предлага диск с една вълшебна аудио-книга и арии от „Вълшебната флейта” на български.
Той задължително се къпе сутрин, тя – не заспива без вечерния душ. Той не понася миризмата на кафе, тя – се затруднява за разлепи клепачите си без тази течност. Той може денонощно да играе Diablo 3, тя – може денонощно да си избира нови рокли в eBay.
Какво ги свързва? Абсурдът, наречен любов.
Абсурдът е онова, което свързва и героите на първия роман на Катарина Мазети „Мъжът от съседния гроб”, който предава историята в два гласа – дълбок и простоват мъжки и меланхолично истеричен женски. И ако горе-описаните разлики засягат моята лична Любовна Вселена, ще се неначудите колко изобретателна е авторката в измислянето на два абсолютно несъвместими живота на героите в романа. И те са прекрасни. Всеки на неговата си Планета, на която вярва в мащабите на своята значимост, простираща се и извън нея.
Бежовата библиотекарка, представителка на онзи тип жени, които не използват гримове и шикозни дрехи, защото вярват, че вътрешната красота е всичко, от което имаме нужда. И по нейни думи, разбира се, тя я притежава в изобилие. И Горският или „робът на кравите”, които също има в изобилие – цели 240 мучащи красавици, всяка с нейния си женски и ревнив нрав, който е истински фермер, ставащ смело в 5 сутринта всяка сутрин, за да издои своите „мацки”, но притеснен пред предизвикателството „Смяната на чаршафите в спалнята”.
Две Планети, намиращи се на хиляди километри една от друга, които се пресичат не където и да е било, а на гробището, там, където спят близките им – бившият съпруг на Бежовата и родителите на Горския.
С ирония или не, новият живот започва там, където е завършил и завършва там, където толкова се очаква да започне. Библиотеката се намира значително по-далеч от фермата на нашия герой. И ако, чисто хипотетично, сградата й може да бъде преместена, съзнанието на нашата героиня е непоклатимо. Тя иска да слуша класически арии във ваната си и да се занимава с Детския отдел и книжните игри за малчуганите. Не се вижда нито сред красавиците крави, нито сред старата и занемарена фермерска къща, нито в неуютната и постлана с посивели чаршафи спалня. Нейният дом е този, в който винаги има място за нови книги, но не и за странни, типични за селото миризми. Мъжът с главно „М” в историята ни пък се потиска от купищата хартия, подвързана с красиви корици и заемаща твърде много място в живота на Бежовата, толкова много, че измества и него самия.
История като всички останали, в които мъжът и жената имат напълно противоположна гледна точка върху събитията от живота им и него самия и потенциалното му бъдещо развитие, с тази разлика, че Катарина успява да погледне отвъд своите женски разсъждения и да разкаже всичко през мъжките, леко цинични и много реалистични очи. А и библиотекарките, освен леко чалнати, се оказват доста интересни същества, притежаващи собствена непоклатима логика, в която преобладава хуморът. Краят на тази „женско-мъжка” драма пък се оказва толкова неочакван, че дори се питам какво е по-правилното определение на тази история – „абсурд” или просто „любов”?
1. „Врагът“ на Ерих Мария Ремарк – Очаква ви сборникът със разкази – статии написани и публикувани в United Press, публикувани през 1929 и 1930 г. Шест скъпоценни камъка, които не са лъскави, но са двойно по-скъпи точно, защото полировката не им придава излишен блясък. Ремарк разказва историите на хора и места, преживяли войната и оцеляли след нея, споделя мислите и тревогите на онези, чиито сърца често са останали на бойното поле и които с мъка се опитват да се върнат в „нормалния” свят. Защото в първите следвоенни години всички и всичко са белязани със спомена за преживяното и Ремарк не спира да напомня, че не само паметта е важна, трябва да си обещаваме „Никога повече” да не повтаряме случилото се.
2. „Един френски роман“ на Фредерик Бегбеде – връзката с Бегбеде започва веднъж и завинаги. Ти прочиташ няколко реда на френския интелектуалец и хулиган и го обикваш или намразваш. И това не може да се промени. Той влиза под кожата ти и ти продължаваш да посягаш отново и отново към „Любовта трае три години”, „Помощ, простете” или някой от останалите му бестселъри. Вярваш, че с всяка друга книга научаваш още малко за автора и постепенно започваш да навързваш фактите от личния му живот със сюжетните обрати в текста. В „Един френски роман” Бегбеде спира да се крие зад измислено име на художествения герой и искрено споделя за живота и семейството си. Арестът за употреба на наркотични вещества на публично място (съвсем реален случай в биографията на Бегбеде) му осигуряват време в тясно и тъмно помещение и за пръв път той не може да бяга – от мисли и спомени, от страхове и притеснения в него. Единственото, което му остава е да бъде насаме с детските си спомени и резултатите от тях и великодушно да ги сподели с нас.
3. „Множество Катрини“ на Джон Грийн – Ах, Джон Грийн, ах, този вълшебник Джон Грийн. Моля ви, не подминавайте това име, само защото това е най-най-любимият автор на всички тийнейджъри по света. Спечелил е тази „позиция” с неповторимия си стил и най-вече с искрена любов, с която пише за младежките проблеми и тревоги. В новия роман ще се запознаете с Колин, който е съвсем прясно зарязан от 19-тото му гадже подред го напуска. В тази младежка лична драма нямаше да има нищо необичайно, но някак откачено звучи историята му, че всички негови приятелки се казват Катрин, а самият Колин е детето чудо, пред което има огромно бъдеще и любовната мъка е напът да го вдъхнови да направи откритие…
1. „Бременната жена – ръководство за употреба“ на Сара Джордан и д-р Дейвид Уфбърг – Честито, Вие сте бременна и всичко НЕ е наред. Не само за вас, но и за половинката ви. Животът за броени дни се превърна в пълен хаос в тялото и ума, семейството, работата… Няма страшно! Тук са опитната Сара Джордън, която има зад гърба си куп материали за родителството и семействата, и д-р Дейвид Уфбърг, който има много опит с бебета, а заедно те създават тандем на компетентни специалисти, които ще ви разходят из дебрите на бременността с много любов, уважение и чувство за хумор.
NB! Особено препоръчвам книгата на татковците!
2. „Изчезналата библиотека“ на А. М. Дийн – трилърът, покорил целия свят, е наистина интересен. В 490 страници историкът А. М. Дийн ще ни предаде познанията си за Александрийската библиотека и ще разкаже невероятните събития, в които знанията са ключовото оръжие. А какво по-ценно от това за пореден път да си припомним колко ценно е да четем и да ценим информацията, с която разполагаме в живота ни. Това е история, в която са замесени няколко университетски преподаватели, новата Александрийска библиотека в Египет, американският президент, едно Общество, Приятели и много тайни и мъгли, които ще се вдигнат в края на романа.
3. „Зимна приказка в Ню Йорк“ на Марк Хелприн – ПОДАРЕТЕ СИ ТАЗИ КНИГА! Подарете си този филм, защото ДА, те наистина го заслужават. Няма как да не повярваш в любовта след като прочетеш за необичайния романс на Питър Лейк и Бевърли Пен, който ще надживее времето, смъртта и всички обстоятелства. От края XIX век Марк Хелприн ще ни прехвърли в 2014 година, а заедно с нас в тази година ще се озове и Питър Лейк, за да продължи любовта си към Бевърли и… да ни усмихне през сълзи. Веднага предупреждавам, че тази книга е за онези, които искат да внесат приказка в лудото си ежедневие, но имат готовността да й посветят няколко часа. Часове, в които ще четат роман пълен с емоции, фантастични елементи и ангели, които пазят нас и нашата любов.
Той има издадени над 20 заглавие в целия свят. Страстен почитател на социалните мрежи, Паулу Коелю не спира да споделя своите текстове безплатно, а от няколко седмици в книжарниците може да бъде открита новата му книга – „Ръкописът намерен в Акра“.
„Ние сме сред първите пет страни, в които излиза тази книга – Италия, Холандия, Румъния, Турция и ние. Догодина ще бъде издадена в над 30 страни“, споделя Петя Явашчева-Христова от ИК „Обсидиан“.
Проектът „39 ключа“, издаден Егмонт България са допълнени със специални карти, настолна игра и сайт пълен с мисии. Тяхната единствена цел е обучение на децата в сферата на математиката, географията, физиката и логическото мислене.
Джудит, Джудит, Джудит – запомнете нейното име. Тя се казва Джудит и въпреки че не може да говори и да произнесе своето хубаво име, тя има пълното право да го притежава. Но селището Розуел Стейшън е прекалено малко и прекалено затворено, за да може да се справи с историята, която Джудит носи със себе си и предпочита да се преструва, че не я вижда, чува и дори не познава, подминавайки младото момиче и възприемайки я за предмет – камък, дърво, бала със сено, но не и красива девойка, преживяла кошмар и мъчеща се да оцелее.
Тя е млада, усмихната и пее като славей. От дете е влюбена в своя най-добър приятел Даръл и някак знае, че някой ден сърцата им ще се свържат в съюз, но най-добрата приятелка на Джудит е намерена мъртва, а самата тя изчезва за четири години. Четири дълги години, в които Даръл и останалите й съседи я издирват, тя е заключена в колиба, много далеч в гората и се надява някой ден да избяга от своя мъчител. Но преди да я пусне да си върви, той трябва да се убеди, че тя никога няма да разкрие тайната му. И тя никога няма да разкаже какво се е случило с нея и кой е извършителят на двете престъпления.
„Цялата истина в мен“ е изключително интересен и смел роман, играещ си с формата и съдържанието, малко мрачен, но същевременно озарен от силните чувства, които живеят в Даръл и Джудит. Книгата споделя историята от първо лице единствено число – като дневник, в който главната героиня най-после може да разкаже всичко, което се случва в нея. А там се бори мракът на миналото и светлата мечта за добро бъдеще, което ще се случи въпреки всичко. Но точно сега градът е в опасност, а Джудит е тази, която може да промени хода на събитията и именно нямото момиче трябва да разкаже истината на всички.
Една мистерия, след прочита на която, се почувствах мъничко отрезвена, защото си припомних старата истина – че нищо не е такова, каквото изглежда…
на тези пробуждания – можело да те сполетят по всяко време и навсякъде. Зависело единствено дали психиката ти е готова да отвърне на външните дразнения, тласкащи към това състояние. Подобни мигове на пробуждане, донякъде отбелязвали степените на развитието ти като човешко същество, нямали точно определен, дори не били задължителни събития – можело цял живот да си прекараш без да изживееш подобен шок на истината.“
Така започва книгата „Post Соц Dot Com“ на Павел Кандиларов.
Този сайт използва ‘бисквитки’ (cookies), за да ви предостави възможно най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.ПриемамПрочети повече
Правила на поверителност
Privacy Overview
This website uses cookies to improve your experience while you navigate through the website. Out of these cookies, the cookies that are categorized as necessary are stored on your browser as they are essential for the working of basic functionalities of the website. We also use third-party cookies that help us analyze and understand how you use this website. These cookies will be stored in your browser only with your consent. You also have the option to opt-out of these cookies. But opting out of some of these cookies may have an effect on your browsing experience.
Necessary cookies are absolutely essential for the website to function properly. This category only includes cookies that ensures basic functionalities and security features of the website. These cookies do not store any personal information.
Any cookies that may not be particularly necessary for the website to function and is used specifically to collect user personal data via analytics, ads, other embedded contents are termed as non-necessary cookies. It is mandatory to procure user consent prior to running these cookies on your website.
