Представете си следната ситуация – двама младежи, ненавършили 18 години и двамата са болни от рак в последен стадий и разбира се, са обединени от една истинска и красива любов на прага на смъртта. Не, това не е нов сценарий на „Ромео и Жулиета“ и не, той не е тъжен. Именно тук е уловката – великолепен е.
Такъв е сюжетът на прекрасния роман „Вината в нашите звезди“ на Джон Грийн, който обиколи света, преведен на десетки езици и от миналата година стана достъпен и на български. Самият автор споделя, че повече от 10 години иска да напише за любовна приказка за онкоболни младежи, но винаги изоставя, а после трие ръкописа си, докато един ден не среща своя стара позната в последен стадий на рак. Преобразеното й лице му вдъхва напълно неочаквана сила и той просто сяда и създава тази тийнеджърска история за Хейзъл и Патрик.
Както може да се предположи, срещата на двамата влюбени е на специална група по взаимопомощ, целяща намаляване на депресията при младежите, които трябва съвсем спокойно да приемат факта, че всеки техен ден може да бъде последен. Но срещата прераства в разговори за литература и една специална книга разкрива световете на двамата и ги повлича в неочаквано пътешествие. Разходка, която изглежда може да надбяга времето и развитието на болестта, но…
Научих за книгата от чужди блогове за литература. Джон Грийн е истински герой на тийнейджърите в САЩ и когато книгата беше издадена на български, усетих, че просто трябва да я прочета. Но изключвайки тази „чужда популярност“, която тя придоби, аз наистина се влюбих в тази творба. Просто, защото за пръв път видях човек, способен да пише за болни хора, без да обръща внимание на болестта им и въпреки факта, че тя присъства на всяка страница, с подробните описания на разнообразните медицински манипулации, Джон успява да ни покаже вътрешния образ на всеки герой, скрит зад маската на рака и в пъти по-силен от него.
Материалът е публикуван първоначално в сайта http://www.momichetataotgrada.com/
