Приливите може да направят така наречената „обитаема зона“ около звезди с ниска маса необитаема. Това е основният резултат от едно наскоро публикувано проучване на екип от астрономи, водена от Рене Хелър от Астрофизическия Институт на Потсдам (AIP).
От 1995 г. е известно, че съществуват екзопланети (тоест – планети извън Слънчевата система). Когато търсят извънземен живот в Космоса, учените се съсредоточават върху тези екзопланети, които се намират в обитаемата зона. Това означава, че орбитата на чуждото Слънце е на достатъчно голямо разстояние, така че температурите на повърхността на дадена планетата да позволяват наличието на течна вода на нея. Водата се смята за основен компонент за съществуването на живота. Друго условие за наличието на живот е наличието на атмосфера на планетата, като е много важен и съставът на планетната атмосфера.
Чрез изучаване на приливите и отливите, причинени от звездите с ниска маса на земеподобните планети, Хелър и колегите му заключават, че ефектът от приливите и отливите променя традиционната концепция за обитаема зона.
Последствията от приливите и отливите може да имат три ефекта върху планетата.
На първо място, те може да предизвикат промяна на наклона на оста на планетата, а също така въртенето й може да стане перпендикулярно на нейната орбита за няколко милиона години. За сравнение, земната ос на въртене е наклонена на 23,5 градуса – ефект, който е причинява за наличието на четири сезона. Благодарение на този ефект няма да има сезонен характер за такива подобни на Земята планети в обитаемата зона на множество малки звезди. На тези планети би имало огромни температурни разлики между техните центрове, които биха били постоянно дълбоко замразени, и техните горещи екватори, които в дългосрочен план ще могат да изпарят всяка атмосфера. Тази температурна разлика би довела и до екстремни ветрове и бури.
Вторият ефект от тези приливи и отливи би било загряване на екзопланетата, подобно на приливите и отливите, отопляващи юпитеровия спътник Йо, където има и действащи вулкани.
И накрая, приливите и отливите може да повлияят върху продължителността на периода на въртене на планетата, което би предопределило нейното денонощие и нейния орбитален период, тоест – нейната година.
В обитаемата зона около звездите с ниска маса не е много удобно – може тази уж обитаема зона да се окаже необитаема. От гледна точка на външен наблюдател, множество малки звезди, чиито планетни системи, за които доскоро се смяташе, че са най-обещаващи кандидати за наличие на обитаеми екзопланети, сега, след тези нови констатации, ще се окаже, че екзопланети, подобни на Земята, открити в конвенционалната обитаема зона на много малки звезди, трябва да бъдат преразгледани, с оглед на ефектите на приливите и отливите на тях.
Хелър и колегите му имат своята теория за GI581g – една екзопланета кандидат, която наскоро бе обявена за обитаема. Те откриват, че на GI581g не съществуват сезони и, освен това, нейният ден се синхронизира с нейната година. Там вероятно ще липсва вода на повърхността на планетата, което я прави необитаема.
Шансовете за живот на съществуващите екзопланети в традиционната обитаема зона около звездите с ниска маса са доста мрачни, когато се разглежда ефектът на приливите и отливите. Ако искате да намерите втора Земя, ще трябва да потърсите второ Слънце.
По-рано американски астрономи изчислиха, че в нашата галактика има 50 милиарда планети, 500 милиона от които се намират в така наречената „обитаема зона“. В нея температурата е умерена. Това става ясно от последните данни, снети от телескопа „Кеплер“ на американската космическа агенция НАСА. До изводите за оповестения брой на планетите учените стигнали след едногодишно наблюдение на малка част от небето.
Автор: Неделин Бояджиев
По материали от:
sciencedaily.com