Няколко дена след големия християнски празник Никулден българската православна църква отбелязва денят на Св. Ана. Според Библията Св. Ана е майката на Дева Мария. На Зимна Св. Ана църквата чества нейното зачатие. Нашия народ нарича този празник Зимна Св. Ана или Анино зачатие.
В някои райони на страната на този ден се извършват гадателски практики, които са характерни за празника Игнажден. За разлика от нега на Зимна Св. Ана полазниците обикновено са деца-най-често малки момичета. Народът вярва, че малките деца са все още невинни души, които не са способни на лоши постъпки.
Този празник се почита също от врачките и магьосниците.Те правят различни заклинания на този ден. Според народното поверие за да е силна една магия, тя трабва да се е направена на нивата. По това те до някъде приличат на бродниците, които от своя страна, чрез магии отнемат силата и плодородието на чуждите ниви.
Много хора в миналото са вярвали, че в нощта срещу празника на Зимна Св. Ана магьосниците, чрез своите умения са сваляли луната. Пак според хорското мнение те много по-трудно я връщали на предишното и място.
За да се предпазят от зли магии хората на този ден са приготвяли какранени кръстове, чрез тях са гонили всички лоши духове.
Като се има моментното състояние на обществото мога да кажа, че то не се различавало много от това от предишните векове. И днес има хора, които магически умения, а също така и такива, които се страхуват от магии и имат пълно право за това.