Затлъстяването при децата бързо намалява с ограничаване приема на захар

Според проучване на учени от  калифорнийските университети Туро и Сан Франциско, за период по-малък от 10 дена намаляването на консумацията на добавената захар при децата, дори и без намаляване на калориите или намаляване на теглото, показва възстановяване на организма от хронични метаболитни заболявания, включително подобряване на високия холестерол и кръвното налягане.

 „Това проучване определено показва, че захарта е метаболитно вредна, не заради многото си калории или че се пълнее от нея, а по-скоро захарта е метаболитно вредна, защото е захар,“ – казва водещият автор др. Робърт Лъстиг, педиатър ендокринолог в детската болница Бениоф Сан Франциско. „ Това вътрешно контролирано проучване е солидна индикация, че захарта допринася за метаболитните синдроми и е силно доказателство към днешна дата, че негативните ефекти от захарта не са причинени от калориите или затлъстяването.“

Жан-Марк Шварц, доктор на науките в медицинския остепатичен университет Туро, Калифорния и главен автор на проучването добавя: „Никога не съм виждал толкова ясни и точни резултати в нашата човешка наука, само след девет дена ограничаване на фруктозата, резултатите са драстични и последователни от участник на участник. Тези открития подкрепят идеята, че е от съществено значение родителите да преоценят приема на захар на своите деца и да бъдат отговорни за здравословните последици от хранителните им навици.“

Ограничен захарен прием

Метаболитният синдром е сбор от състояния – повишено кръвно налягане, висока кръвна захар, повишени телесни мазнини около талията и завишени холестеролни нива – всичко това заедно и повишеният риск от сърдечни заболявания, инсулт и диабет.  Други заболявания свързани с метаболитния синдром са например затлъстяване на черния дроб и диабет от тип 2, които вече се откриват и при децата.

В проучването са взели участие 43 деца на възраст между 9 и 18 години, всички били със затлъстяване и поне едно хронично заболяване, като например високо кръвно налягане, високи нива на триглецерин или наченки на затлъстял черен дроб. На всички била раздадена храна за девет дена, включително и междинни закуски и напитки, с ограничена захар, но със заместител нишесте, за да се запазят същите нива на мазнини, протеини, въглехидрати и калории.  Преди започването на проучването са направени основни кръвни тестове, проверено е  кръвно налягане и глюкозния толеранс. Новото меню ограничава добавената захар, но позволява плодове, към които са добавени и въглехидрати като гевреци, ядки и макаронени изделия, за да запази стария калоричен баланс, но и да намали добавената захар от 28% на 10%, както и фруктозата от 12% до 4%. Храната разбира се била съобразена  с детските предпочитания като пуешки ход дог, картофен чипс или пица.

На децата им е даден и кантар, на който да се мерят всеки ден, с цел задържане на килограмите си. Ако случайно се наблюдава намаляване на теглото им се е давало повече нискозахарна храна.

„Когато махнахме захарта от техните менюта, децата започнаха да се вслушват в техните сигнали за ситост“ казва Шварц. „Те ни казаха, че имат усещането, че изяждат много повече храна, и то без промяна в калоричния баланс, просто значително по-малко количество захар. Някои дори казаха, че сме ги пренатоварили с храната.“

Намаляване на вредните метаболитни ефекти на затлъстяването

Само след  девет дена на захарно-ограничена диета, почти всеки аспект на метаболитното здраве на участниците се подобрило, без промяна в теглото. Кръвното налягане е спаднало с 5мм, триглицеридите с 33 единици, „лошият“ холестерол с 10 единици и функцията на черния дроб се подобрила. Кръвната глюкоза спаднала с 5 единици, а холестеролните нива спаднали с една трета.

 Всички сурогатни мерки на метаболитното здраве се подобрили, просто със заместване на захарта с нишесте в преработените храни – всичко без разлика на калориите, теглото или тренировките“, казва др. Лъстиг. „ Това проучване показва, че калорията не е калория. Откъде идват тези калории, определя къде ще отидат. Захарните калории са най-лошите, защото те се превръщат в мазнина около черния дроб, възбуждат инсулиновата резистентност, както и риск от диабет, сърдечни и чернодробни заболявания. Това има огромни последици върху хранителната индустрия, хроничните заболявания и здравно-осигурителните разходи.“

Източник: www.sciencedaily.com