galaxy_9

За първи път наблюденията на астрономи от Университета в Лийдс показват, че една голяма звезда с маса 25 пъти колкото масата на Слънцето, се формира по начин, подобен на този, по който се образуват по-малките звезди.

Това откритие, направено с помощта на най-модерния  телескоп, наричан „Тhe Atacama Large Millimeter/submillimeter Array (ALMA)“, който е разположен в Чили, Южна Америка, е публикувано онлайн от  сп. „Astrophysical Journal Letters“.

Водещата авторка д-р Катрин Джонсън от Училището по физика и астрономия в Университета в Лийдс, заяви: „Нашите новаторски наблюдения показват, че не само една новообразуваща се масивна звезда се храни от диск, съдържащ материал от заобикалящата я среда, както правят младите подобни на слънцето звезди, но и че образуването на малките звезди става по същия начин докато този диск се върти около тях.“

„Без този диск във формата на тънък и плътен слой върху ново-образуващата се звезда, който служи за канал на необходимия за формирането й материал, енергичните процеси, като например звездните ветрове от горещите звезди, биха разпръснали материала преди той да е достигнал до звездата. Получава се същото явление както забавянето на движението Ви при силен вятър.“

Това изследване е едно от последните парчета в разгадаването на пъзела за живота на най-масивните и ярки звезди, наречени О-тип. Тези звезди са главните участници в производството на тежки елементи във Вселената като желязото и златото, които те изхвърлят в космоса при експлозията, с която свръхнова звездите завършват еволюцията си.

Малко по малко се появяват все повече доказателства, че  големите звезди се образуват по същия начин както малките. До момента, обаче, въртящите се дискове, които изглеждат по един и същи начин и при големите, и при малките звезди, са забелязани само около звездите от Б-тип, които имат маса 18 пъти по-малка от масата на слънцето.

При звезди с маса по-голяма от 18 слънчеви маси, тези дискове са неуловими. При този тип звезди астрономите вместо дискове наблюдават пухкави въртящи се структури, които са стотици пъти по-големи от дисковете на малките звезди и изглеждат по-скоро като гигантски въртящи се понички отколкото като дискове.

„Започнахме да си мислим, че реални дискове около масивните звезди всъщност може да не съществуват, и че тези звезди може да са се образували по различен начин“, каза д-р Джонсън. „Може би процеса на нарастване в звезда от О-тип беше много по-динамичен и хаотичен отколкото процеса на раждането на нашето слънце.“

„Но нашата група взе предвид наблюденията, извършени чрез телескопа ALMA, които показват точно това, което ние търсехме през цялото време. Открихме гигантска версия на диск около звездата от О-тип, която изглежда много подобно на диска, който ние смятаме, че е спомогнал за формирането на нашето слънце и останалата част от слънчевата система. Дискът, който наблюдавахме е най-малко 10 пъти по-голям и 100 пъти по-масивен от дисковете, които обикновено се наблюдават около младите звезди.“

Дълго време откритието се проявяваше като масивна звезда, образувана много по-бързо отколкото звездите с малка маса, затруднявайки възможността да бъде уловена в по-ранен етап от възникването си. Освен това масивните звезди не са в такова изобилие както звездите с малка маса, затова трябва по-дълго време да се наблюдава космическото пространство, за да се различи някоя от тях. Например Орион, образувалата се най-близко до Земята масивна звезда е почти десет пъти по-далече от най-близко разположените малки звезди с диск около тях, които може да бъдат наблюдавани.

Проф. Мелвин Хоаре от университетското Училище за физика и астрономия и съавтор на изследването сподели: „Необходими бяха по-мощни телескопи, за да разрешим загадката, за да се вгледаме по-навътре в обвивката от газ, която обгръща масивните звезди по време на формирането им. Необходим беше революционен телескоп като ALMA.“

„Сега искаме да кандидатстваме телескопът ALMA да ни бъде предоставен за по-дълго време, този път дори с по-добра резолюция, за да наблюдаваме дали дискът е гладък или отломъчен, съдържащ фрагменти, които може да послужат за образуване на други звезди или дори планети.“

Автор: Михаела Огнянова
Източник: nauka.bg