Небесната сфера
Небесната сфера, използвана в астрономията, за да се установят местата на звездите, е въведена от гръцкия философ Анаксимандър (610 – около 530 г. пр. Хр.) от Милет, сега в Турция.
Южното небе
В началото на VIII в. държавен астроном на Китай е бил един енергичен служител на име Нан Гун Юе, който не пестял усилията си, за да разшири астрономическите познания. Той изградил наблюдателници по трасе, дълго 4000 км в посока север – юг, за да измери дължината на един градус от земната повърхност. През 724 г. заедно с астронома И Хсин (създателя на първия часовник) Нан Гун Юе организирал морска научна експедиция, която стигнала до водите северно от Австралия, за да направи детайлни наблюдения на Южното небе. Експедицията открила стотици неизвестни дотогава звезди, особено в района 20 градуса северно от Южния полюс.
Звезди, проектирани върху екваториални координати
През IV в. пр. Хр. група учени в Северен Китай започват да определят точното място на звездите, проектирайки ги върху координати паралелно и перпендикулярно на екватора. Ши Шен, Ган Де и Ву Хсиен са използвали градуси и части от градуси, за да определят позициите на 283 съзвездия и общо 1565 отделни звезди. За да установят позициите с такава точност, те за пръв път са използвали „армира“, сложен инструмент за астрономически наблюдения, който позволява да се определят местоположенията на звездите в градуси.
