Роден е на 9 март 1934 г. в семейство на колхозници. Първите години от живота си изкарва в село Клушино, откъдето са и родителите му – Алексей Иванович Гагарин (1902-1973) и Анна Тимофеевна Матвеева (1903-1984). В детските си години е най-обикновено момче, което с нищо не се отличава от връстниците си. Помага според силите си на своите родители, участва във всички детски игри. Завършва основно образовние в с. Клушино. През Втората световна война семейството му живее на окупирана от немците територия.
През 1945 г семейството се заселва в Гжатск (сега – Гагарин), Смоленска област. Там през 1949 г. Юрий Гагарин завършва Гжатското непълно средно училище. През есента продължава образованието си в Люберецкото професионално училище. През декември е приет във ВЛКСМ (Всесъюзен Ленински комунистически младежки съюз – комунистичеката младежка организация в бившия СССР). В 1951 г. завършва с отличие професионалното училище с квалификация леяр-формовчик. През август 1951 г. Гагарин се записва в Саратовския индустриален техникум. Занимава се и със спорт. Именно в тези години се увлича от авиацията и на 25 октомври 1954 г. посещава за първи път Саратовския аероклуб. През юни 1955 г. завършва с отличие Саратовския техникум. През юли извършва първия си самостоятелен полет на самолета Як-18. На 10 октомври завършва обучението си в Саратовския аероклуб. На 3 август 1955 г. саратовският областен вестник „Младежка заря“ публикува статия „Ден на летището“ в която се споменава името на Гагарин. „Първата похвала в печата значи много в живота на човека!“, пише след време Юрий Алексеевич.
На 27.10.1955 г. започва да отбива военната си служба. Изпратен е в Чкаловското военноавиационно училище „Климент Ворошилов“ в град Оренбург в което се подготвят летци. Завършва обучението си в него на 25.10.1957 г., а след 2 дни сключва брак с Валентина Ивановна Горячева.
В края на 1957 г. Гагарин е изпратен в изтребителен авиационен полк на Северния флот. Там извършва полети в условията на полярните дни и нощи. Обича да лети. На 9 декември подава молба за включване в групата на кандидатите за космонавти. След седмица го викат в Москва за цялостен медицински преглед в Централната военна болница. В началото на 1960 г. специална медицинска комисия признава старши лейтенант Гагарин като годен за космически полети.
Гагарин с двете си дъщери
Снимка: top-antropos.com
Гагарин с двете си дъщериНа 3 март 1960 г. със заповед на главнокомандващия ВВС Константин Вершинин е зачислен в групата на космонавтите. На 11 март започва тренировки. Отначало групата се състои от 20 млади летци. От тях са отделени 6, които са подготвяни по програма, различна от тази на останалите. Четири месеца преди полета за всички става ясно, че ще полети именно той. Първият космонавт трябва да стане лицето на съветската държава, достойно представящ я пред света. Гагарин притежава точно тези качества и това е определящото при избора му за първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време – първи секретар на управляващата в СССР комунистическа партия — КПСС. Когато му показват снимките на първите космонавти, без колебание той избира Гагарин. На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути московско време от космодрума Байконур излита космическият кораб „Восток“ с пилот-космонавт Юрий Алексеевич Гагарин. Корабът извършва една обиколка на Земята, а тези 108 минути са звездни в неговия живот. След 2 дни е тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред хиляди хора, дошли да го видят. Полетът е резултат на успешното развитие на съветската космическа програма, успяла до този момент да изпрати в орбита първият изкуствен спътник на земята, както и да извърши няколко с кучета на борда.
От 23 май 1961 г. е командир на отряда космонавти. През есента на 1961 г. постъпва във военновъздушната академия „Николай Едуардович Жуковски“, за да получи висше образование. На 20 декември 1963 г. е назначен за заместник-началник на Центъра за подготовка на космонавти. Започва отново да лети през 1963 г. От лятото на 1966 г. се подготвя за нов космически полет. През тези години СССР започва своята програма за кацане на Луната. Един от подготвящите се за полет до Луната е и Гагарин. Първият изпитателен полет в пилотиран вариант е планиран за април 1967 г. За него се подготвят Владимир Комаров и Юрий Гагрин. Решено е с кораба да лети Комаров, за да не се рискува живота на Гагарин. Полетът на „Союз-1” завършва трагично, екипажът загива. На траурния митинг в памет на загиналия Комаров, Гагарин обещава че космонавтите ще научат „Союз” да лети. В края на краищата, така и става. „Союз” лети и до днес.
Снимка: ttolk.ru
1968 г. е последна в неговия живот. На 17 февруари той защитава дипломната си работа в Академия „Жуковски“. Продължава подготовката си за нови полети в Космоса. Много трудно получава разрешение за самостоятелно пилотиране на самолет. На 27 март 1968 г. е неговият пръв полет. И – последен. След 3 дни светът се прощава със своя герой. На траурния митинг Президентът на Академията на науките на СССР – академик Мстислав Келдиш – заявява: „Подвигът на Гагарин е огромен принос в науката. Той откри нова епоха в историята на човечеството – начало на полетите на човека в Космоса, път към междупланетни експедиции…“
В Съветския съюз е обявен национален траур. Това е първият път в съветската история, когато деня на траур е обявен по повод на смъртта на друг човек, а не – на държавния ръководител.
Обстоятелствата около смъртта на Гагарин и до сега не са напълно известни. Съществуват редица противоречиви версии за неговата гибел. По всяка вероятност той загива при катастрофа на пилотираният от него и от инструктурът му полк. Владимир Серьогин изтребител МиГ-15 УТИ. Урната с праха на Гагарин и Серьогин е вградена в стената на московския Кремъл.
Официалната версия е следната: По време на тренировъчен полет самолет МиГ-15 – УТИ (учебно-тренировъчен изтребител), с Гагарин и неговият инструктор полковник Серьогин на борда, се разбива на 27.03.1968 г. в 10:31 ч. в района на село Новоселово на 18 км от град Киржач, Владимирска област. Това се случва при лоша видимост — долната повърхност на облаците е била на 300 метра от Земята. Самолетът влиза в „свредел”. За да извадят самолета си от „свредела”, на пилотите не достигат само няколко секунди. При падането на Земята, самолетът изкопава кратер, дълбок 3 метра.
Снимка: Благой Анев
Летец-космонавт на СССР, Герой на Съветския Съюз, Герой на социалистическия труд на Чехословакия, Герой на социалистическия труд на България, Герой на труда на Виетнам, майор от ВВС на СССР, президент на Обществото за съветско-кубинска дружба, почетен член на Обществото за финландско-съветска дружба. От 1966 година е почетен член на Международната академия по астронавтика. Военен летец I клас. Почетен суворовец (на Московското Суворовско военно училище).
Ордени: „Ленин“ (СССР),“Георги Димитров“ (България),“Карл Маркс“ (ГДР), Звезда II клас (Индонезия),“Грюнвалдски кръст I степен“ (Полша), орден „Знаме на Унгарската република 1 степен с елмази“,„Огърлицата на Нил” (Египет), „Голяма лента на Африканската Звезда“ (Либерия), „За заслуги в областта на въздухоплаването” (Бразилия). Първи кавалер на ордена „Плайя-Хирон” (Куба).
След първият в света пилотиран космически кораб Гагарин обикаля, в организирани от съветското правителство акции, почти всички социалистически страни, където е посрещнат с небивал за тогавашното време спонтанен народен ентусиазъм. На Червения площад събраните хора излизат от контрола на милицията и правят грандиозен спонтанен митинг, което за това време значи много.
Каквото и да се е случило на 27.03.1968 г., на обикновения руски селски младеж се пада честта да отвори огромната врата на човечеството към Вселената, за която от поне столетия пишат и мечтаят учените, писателите и всеки, който се е докоснал до изумителното очарование на техническия прогрес в разцвета на индустриалната цивилизация.
