Литературата трябва да бъде писмена и да включва само оригинални творби на съзидателно творчество. Това напълно изключва произведения с чисто административен характер – като описи и наръчници – и преводите от чужди езици. Много литературни езици правят първите си стъпки с преводите на религиозни книги като Библията и будистките сутри, а едва след това развиват свое оригинално съдържание.
Литературите се разделят според езика, а не според расата или според мястото, където се твори – освен в случаите, когато няколко езика са групирани по географски признак. Някои литератури не са включени тук, защото не е било възможно да се открият първите: това включва гръцката, еврейската, келтската и литературата на индианците.
Египетска литература
Най-старата литература в света днес са няколко откъса от песни от периода на Старото царство на Египет (3500 – 2500 г. пр. Хр.). Те са записани с йероглифи върху стените на храмовите гробници и датират от около ХХХIII в. пр. Хр. Век или два по-рано подобни песни би трябвало да са били записвани върху по-малко дълготраен папирусен материал – дълго преди литературата да се е появила в която и да било страна.
Арабска литература
Преди Мохамед да въведе исляма на Арабския полуостров – по време на т. нар. Период на невежеството – сред номадските араби имало много талантливи поети с богато въображение, които съчинявали оди. Арабското писмо от VI в. след Хр. се използвало в няколко града за практически цели, не за правенето на литература. Хората не обичали да пишат, а поезията се предавала по устен път. Но няколко от най-високооценен ите оди все пак са били записани малко преди времето на исляма, вероятно около 600 г. Първата от тях е „Муалакат“ от Имру ал Каис (починал през 540 г.), пръв сред номадските поети.
Персийска литература
През 520 г. пр. Хр. Дарий Велики, император на Персия, написал документ за своите постижения. Това е едно пространно описание на неговите военни успехи и нравственото му превъзходство. Персите използвали за своята документация повече чужди езици и работата на Дарий се появила едновременно на също толкова разпространените като персийските езици на Медина и Вавилон. Трите версии са запазени в един надпис в Бехистун в Западен Иран. Авторът не е бил скромен, но очевидно се е страхувал от съмненията на четящите:
„Има много други неща, направени от мен, които не са запечатани в този надпис… за да не би този, който в бъдеще го прочете, да реши, че направеното от мен е твърде много, и затова да не му повярва, да го сметне за лъжа.“
Индийска литература
Оригиналните ръкописи на индийската религия са четирите Веди, най-старата, от които е „Ригведа“, включваща някои химни, датиращи от около 1500 г. пр. Хр. Никой не може да каже кога за пръв път е записана „Ригведа“. Вероятната дата е малко по-рано от 1000 г. пр. Хр. Класическото санскритско писмо, на което сега са написани Ведите, се е развило по-късно. Писмото, на което е написано първото копие на Ригведата, не ни е познато.
Финикийска литература
Ранната финикийска литература е най-старата написана на азбучен език. Всичко, което е останало, са няколко преведени на гръцки откъса от историческата творба „Тирските анали“ и религиозни писания на Санчуниатон, който е живял в Берутус (днешен Бейрут, Ливан). Той бил свещеник и вероятно е живял през XI в. пр. Хр. Ако е така, неговата работа предхожда „Тирските анали“, част от която може да се проследи докъм X век.
Китайска литература
Първата китайска цивилизация не е оставила записи върху дълготрайни материали. Най-ранните китайски творби, включително и някои, запазени в „Книга на документите“ на Шу Джин, са съчинени преди 2300 г. пр. Хр., но археологията не може да ни даде отговор на въпроса кога са записани. В онези дни китайското писмо било просто и може би е служело основно за поддържане на документацията, а литературното развитие вероятно е започнало около 2000 г. пр. Хр.
Грузинска литература
В началото на V в. след Хр. християнски монаси, включително родоначалникът на арменската литература Месроп, адаптират гръцката азбука, за да служи като писменост, на която да се превежда Библията на грузински. По-късно през същия век тази писменост е използвана в най-ранните грузински творби. Това са предимно биографиите на светци, като най-ранна е тази на Свети Шушаник от 480 г.
Латинска литература
При всичките си безкрайно възхвалявани достойнства латинската литература има много скромно начало, когато няколко откъса от простонародни стихове – свещени песни и балади – били записани, вероятно в Рим, през VI в. пр. Хр. Наистина простонародното и скромно начало е поставило литературната норма за няколко века напред.
Арменска литература
Арменската литература започва своето съществуване със Свети Месроп Мащоц, който през 404 г. адаптирал гръцката азбука към арменския език, за да може да разпространява християнската литература сред народа. Месроп и неговите последователи незабавно започнали да правят за тази цел преводи и да създават собствени творби. Първият сборник от оригинални творби включва биографията на патриарх Нарзес от Месроп, историите на Агатангел и Фауст и религиозните писания на Давид „Непобедимия“ и Езник.
Немска литература
Немският език от повече от хиляда години съществува в две основни форми – простонароден и литературен немски. Но всъщност първата немска литература не е написана на нито една от тези форми, а на древния готски диалект. Това е езикът, използван за традиционната наративна поезия от предшествениците на по-късните германи, когато те се придвижили от Азия към Европа и се установили там. През V в. след Хр. някои от тези стихове били написани на латински, така че готският крал Теодорик (царувал 475 – 526) трябвало да дава еднаква подкрепа и на готското, и на латинското образование и литература. Нищо от тази ранна литература не е оцеляло, въпреки че готският превод на Библията на Улфилас от VI век ни дава добра представа за езика.
Английска литература
Две важни събития поставят основите на английската литература: през V в. след Хр. саксонци и англи идват от Германия в Англия и сменят старите местни езици – келтски и латински – със староанглийския. През 596 г. Свети Августин заедно с 40 монаси, дошли в Англия, въвеждат не само християнството, а и писането на английски с латинската азбука. През следващия век литературните творби започват да се записват по този начин. Доколкото можем да кажем, най-ранната поема е „Уидсит“, исторически преглед на известни хора от Европа, предимно от германската раса, от която идват племената на саксонците и англите.
Унгарска литература
Най-старата оцеляла унгарска творба е историческа хроника, написана и подбрана от един кралски секретар през XI в. след Хр. по време на царуването на крал Бела. Всъщност през предишните векове унгарските бардове са измислили много балади, в които са възхвалявали подвизите на техните грубовати братя и прадеди и с доста голямо въображение са описали произхода си чак до хуна Атила. Всичко вероятно е започнало с незаписаните стихове, но по времето на Бела и вероятно през предишния век някои са били записани. Творбата на кралския секретар несъмнено включва някои от тези образци на зараждащата се унгарска литература.
Италианска литература
Идеята да се използва италианският народен език за литературното писане била отложена във времето чак до 1100 г. поради популярността на латинския сред образованите италианци. Поезия на италиански е била писана в кралство Сицилия и в Неапол по време на царуването на династията на Хохенщауфен. Поетът Пиер дел Вигне, който е бил приятел и секретар на Фредерик Втори, през 1200 г. написал висококачествени оди и канцони и спомогнал за появата на новата литература. В свободното си време кралят също се изживявал като поет. Техните предшественици в отминалия век са неизвестни.
Испанска литература
Испания била важно средище за литературата дълго преди да се появи испанският език: в нея латински, арабски и еврейски автори са допринесли за създаването на творби със световна значимост. Литература с малко по-местен характер се появила, след като християнските кралства през XI век започнали постепенно да изземат властта от ислямските власти. В поемите и песните на испанските диалекти се възпявали героичните постъпки на испанските християни и се събуждали патриотични чувства. Вероятно първата записана поезия през XII век била съчинена на основния диалект на Кастилия. Повечето от нея е загубена, но заедно с няколко други е оцеляла известната „Поема за Сид“ – сравнително реалистичен разказ за героичните постъпки на благородния войник през отминалия век.
Тибетска литература
През 1899 г. китайски монах, възстановяващ стенописи от пещера в пограничния град Дън Хуан, попада на напълно забравена библиотека, която се намира в древен пещерен комплекс. Той бил зазидан през XI век, за да бъде запазен от тибетски мародери. Във вътрешността на тази библиотека монахът открива над 10 000 книги, напълно запазени в продължение на осем века и половина и написани на девет езика. През 1907 г. английски мародери, водени от сър Оруел Стейн, открадват голяма част от книгите в библиотеката. През следващата година французите довършват това плячкосване. Измежду съкровищата, отнесени в Лондон и Париж, са най-старата печатна книги на света и най-старата тибетска книга. Тибетската библиотечна хроника представлява богата колекция, в която са включени местна митология и поезия – представители на традиция, която ни връща назад във времето до първите тибетски творби. Те датират от VII в. след Хр. по време на царуването на властния и прозорлив крал Сронг-Бъртсан-сгам-по, по чието нареждане около 640 г. от Индия са заимствани 34 букви за използване в Тибет. Изглежда, неговият мотив е бил преди всичко да се превеждат индийски будистки текстове на тибетски, но новото писмо веднага било въведено за написването на тибетски творби.
Руска литература
Раждането на руската литература назрява с идването на едно събитие – приемането на християнството през 988 г. от Владимир Първи Киевски и неговото царство, Киевска Русия. В предишния век Св. Кирил адаптира гръцката азбука към „стария славянски“ диалект и превежда Библията на него. Няколко десетилетия след официалното му представяне в Киев руските автори ентусиазирано започват да използват новото писмо, за да записват оригинални руски творби на своя роден език: проповеди, поезия, жития на светци, трактати и хроники. Това вероятно започва около двайсетте или трийсетте години на XI в. след Хр. и много от най-стария материал е записан в „История на отминалите години“, хроника, включваща периода до 1118 г. Най-ранната позната ни проповед е „Проповед за закона и милостта“, написана от Иларион, митрополит (главен архиепископ) на Киев – много остроумна и въздействаща творба, публикувана през 1050 г.
Скандинавска литература
Отпреди 900 г. скандинавските вождове са имали в свитите си придворни поети или „скалди“, епически поети, които съчинявали стихове за възхваляване на подвизите на своите вождове и за развличане на дворцовите гости. В края на X в. дворовете са били предимно в Норвегия и скалдите са били гостуващи исландци. Не се знае кога за пръв път са били записани техните творби. През XII век е имало небивал разцвет на исландското стихотворно творчество, на историческата проза и на сагите, но някои от скандинавските стихове може да са били записани още през 1000 г. след Хр.
Френска литература
Латинският бил литературният език на Франция известно време след като през IX в. след Хр. се развил френският език. Вариантите на френския, познати като „Langue d’oil“, били разпространени предимно в Северна Франция, а техният диалект, използван в парижкия регион, бил адаптиран през следващия век за писане на простонародни религиозни творби, които не могат да бъдат датирани. Между тях има проповеди като „Животът на Свети Лежер“ и „Страст“.
Турска литература
Древните турци не са живели в днешна Турция, а на хиляди километри оттам, по северната граница на Китай. Техният език, записван в по-късни времена с арабски, гръцки и латински букви, отначало бил писан с помощта на северноазиатско-алтийски знаци. В днешна Монголия се намират най-старите надписи на турски, изписани върху камък. През 744 г. една група от тюрките, т. нар. уйгури, основават силна държава. Некрологът на нейния втори владетел Мау Йен Чао е най-старият турски надпис, за който може да се каже, че е литературна творба. Тя се намира върху каменен монумент, датиращ вероятно от 759 или 760 г. след Хр., в Шайн-Узу в Северна Монголия, и в автобиографичен стил разказва за правителството на Мау, за неговото военно дело и дипломация и за един град, който той основал на река Селенга.
Японска литература
Развитието на японската литература било спъвано от факта, че китайското писмо било единственото познато в Япония. То било толкова по-пригодено за писане на китайски, отколкото на японски, че първите писатели в Япония предпочитали да пишат на китайски вместо на местния език. Но през VII в. след Хр. китайските знаци, които били използвани фонетично за представяне на китайски срички или семантично за означаване на китайски думи, започнали да се използват и в литературата. Някои от многото японски поеми, съчинени по това време, трябва да са били записани. Поетичната антология „Маниошу“, завършена в 751 г., включва много от тях, както и ранни творби, съществували дотогава само в устното творчество.
Виетнамска литература
В продължение на около 1500 години цялата виетнамска литература била писана на китайски. През XIII век било развито южното писмо – „чу ном“, открило пътя на местните писма. (Чу ном бил измислен, като били използвани китайски знаци, преправени и приспособени към виетнамските думи и произношения.) Поетът на династията Тран, Нгуен Туен, живял в Северен Виетнам през XIV век, е първият, използвал чу ном в литературата.
Полска литература
„Богородица“, поема, адресирана към божията майка, е най-ранната литературна творба в Полша. Написана е в края на XII век, но нейният речник и стихосложение са много по-изящни, отколкото много други по-късно създадени творби, което предполага, че тя е продължение на една изтънчена устна стихотворна традиция.
Тайванска литература
През 1233 г. в кралство Сиам официално била въведена тайванската азбука, създадена върху писмо от Южна Индия. Ярки литературни откъси от по-късен период от същия век, написани на тайвански, са останали върху надписи в Сукотай. Тайванската литература може би е възникнала много скоро след създаването на азбуката, но от тези времена не е запазено нищо, което е било записано на нетрайни материали.
Монголска литература
„Тайната история на монголите“, съчинена в началото на XIII век, е анонимна творба в проза и стихове, отнасяща се главно до живота на Чингиз хан и неговите съюзници. Това е първата писмена монголска творба, записана около 1240 г. Монголите са използвали алтайско писмо, като онова, на което са писали уйгурските тюрки, но „Тайната история“ е оцеляла до XX век само в китайска фонетична транскрипция и в превод.
Португалска литература
Както много от модерните европейски езици португалският се появява постепенно, като нови и местни влияния върху народния говор, идващ от латинския, го разграничават от съседните езици. През XIII век творбите са писани на един неоспоримо португалски език. Най-ранната книга е „Песенник на крал Диниц“ (Cancioneiro del Rei Dom Diniz), която представлява сбор от любовни песни и нравоучителни стихове, написани от монарх от XIII век. Тази книга се смята за отправната точка на португалската литература, но е много вероятно индивидуални поеми, разказващи за португалските проблеми, да са били писани и по-рано, може би преди 1200 г.
Датска литература
Датската литература се заражда през XII век и използва диалект, познат като „среден датски“. Това бил местният език на регион, който се намирал на север от Франция и от който Холандия била само една част. Само фрагменти са останали от разказваните датски поеми от това време и те дават толкова малко указания, по които можем да съдим, че не е възможно да ги поставим в хронологичен ред. Тези поеми спадат към две отделни традиции, като и двете са имитация на френската литература. „Героичната поезия“ била измисляна от певци по случай популярни забавления. „Дворцовата поезия“ е резултат от работата на поети, служили в аристократичните къщи. Вярва се, че 1 героичната поезия е малко по-ранна, но дворцовата поезия може да е била първата, която е била записана. Един от поетите ни е известен по име: Хенрих фон Велдеке, роден в региона на Лимбург. Неговата първа позната ни работа е легендата за Серватий, написана в рими през 1170 г. по молба на контесата на Лун.
Бирманска литература
През 1057 г. бирманци под ръководството на крал Анората покорили Татон, столицата на народа Мон. Те отвели онези, които били образовани, в своята столица Паган и в следващите години се научили от тях да пишат, изразявайки бирманския език със знаци, възникнали в Южна Индия. Към края на века бирмански-те писатели дали израз на живия си литературен импулс в своите религиозни книги и идеалистични стихове. Обикновено тези стихове били записвани в книги, чиито страници били направени от палмови листа, но всичко, което е останало днес от онези ранни времена, са надписи върху камък, много от които представляват интерес от гледна точка на литературата.
Литература на суахили
Преди да се появи литературата на суахили, от XVI век този език бил използван в Занзибар и в Южна Африка за превод на арабски стихове и истории. В началото на XVIII век започват да се появяват оригинални стихови композиции. „Песен за Тамбук“ (Utendi wa Tambuku), анонимна поема, написана през 1728 г., е най-ранният известен пример.