Лао Дзъ
Докато феминистите настояват за равенство на жените в смисъла на традиционно мъжките стойности, има други мислители, които виждат в традиционно женските качества, като отстъпчивост и емоционалност, пътя към това, което има най-голяма стойност и за мъжете, и за жените.
„В единството на света жените са винаги по-добри от мъжете със своята смиреност.
Бидейки смирени, те заемат по-ниско обществено положение.“
Автор на тези редове е първият китайски философ Лао Дзъ, живял през VI в. пр. Хр. В „Дао де Джин“ той възхвалява пътя на „загадъчната жена“. Това е общо и повърхностно понятие, но по-късно японският философ и литературен критик Мотоори Норинага (1730-1801) описва женския принцип в съзнанието на всички индивиди, който представя истинските им чувства и е ключът към плодотворно себеизразяване. Норинага призовава без задръжки да се опираме на женската част от нашата същност, символизираща според него нежността, чувствителността, емоционалността и дълбоката тъга. Възможно е този начин на мислене да се е появил в Япония, защото точно там е съществувало дълбоко презрение към тези качества като признак за мекушавост. По-късно Норинага променя мнението си, отказва се от борбата си за женственост и започва да призовава към вяра в древните религиозни теории.
Детското в истината
В Китай друг литературен критик решава, че истинската нравственост може да дойде само от детското съзнание. Ли Чир (1527 – 1602) недоволства, че почти всички хора непоправимо са загубили своята истинска същност, защото са позволили традиционното възпитание и морал да задръстят съзнанието им с фалшиви безсмислици. Само хора, запазили детското си съзнание непокътнато, не са загубени и могат да разберат истинските неща.