След филми като Wild (2014) се разпадаш на парченца с въпроса: „А какво аз правя с живота си?”. Трудно се преглъща реалността, в която всички сме толкова навлечени с проблемите си, че дори не си помисляме да се отървем от някои от тях. Някъде дълбоко в душата си, ние ги обичаме, защото те ни носят перфектното оправдание винаги да бъдем намусени и нещастни. Впрочем, разкошният филм „Моето приключение в дивото” (2014) на режисьора Жан-Марк Вале не засяга нито една от тези теми. Просто те се родиха в главата ми след него и заседнаха там. Като личната ни история, която винаги носим в себе си и от която рядко се осмеляваме да излезем. 26-годишната Черил Стрейд не знае как да избяга от себе си и разрухата по пътя, която създава и тръгва на „разходка”, която ще я отведе на 1800 км от дома й, ще закърпи сърцето й и ще й даде нов повод да живее – за да опознае дивото в себе си и да обича.
Първо се ражда дневникът на Черил, който тя пише по време на истинското си пътуване по Тихоокеанския хребет. След това издателство Knopf издава книгата Wild, с която Опра Уинфри започва своя Book Club 2.0 през 2012, а в края на 2014 година на големия екран излиза впечатляващото самопризнание на Черил, в чийто образ се превъплъщава Рийз Уиндърспун. Така историята за личното пропадане и изкачване достига дори до онези, които не си падат по дебелите книги. А тя определено си заслужава. Черил е само на 26, омъжена и недоволна от живота си. Тя има усмихната и любяща майка-слънце, грижовен съпруг и приятели и макар нещата да не са особено розови, тя продължава да ходи на работа всеки ден, проклинайки бедността и непълноценното си оцеляване. Щастието е спорна величина, комфортът е нещо, което трябва да носим в сърцето си. И Черил се нужда безкрайно много и от двете в мига, когато научава, че майка й е болна от рак. Вместо обещаната година, тя остава с двете си пораснали деца едва седем седмици, за да угасне тихо и кротко и да отнеме слънцето на Черил. От този момент тя ще живее в постоянна тъмнина, посягайки към най-лесното – наркотиците и безразборния секс с непознати. Толкова е важно да стоплим сърцето на онзи, който се е изгубил. Винаги има причина в саморазрушителните пориви и Черил иска да се унищожи. Но вътрешният глас й нашепва друга идея – развод и преход 1800 км през пустинята Мохаве, Калифорния и Орегон, за да открие края на своята мъка.Сама.
Рийз Уиндърспун е просто прекрасна в своята роля. Вярвам, че трогателните моменти на филма ги дължим именно на нейната игра. Битката й с природата е вълнуваща, а абсолютното непознаване на елементарните правила за къмпинг и носене на свръх тежък багаж са съвсем истински и смешни. Тя се страхува, но възпитава себе си. Тя плаче, но избърсва сълзите си и продължава чак до Моста на боговете – до финала на нейното пътуване. Или неговото начало. Там, където изморена от дългото вървене, тя ще заякне и ще се осмели да вземе живота си в ръце.
Феминистичен или не, филмът-мемоар на Черил Стрейд определено се справя с достойното определение: „Новият Into The Wild (2007)”. Неведнъж си задавах въпроса как би изглеждала женската борба с природата и мисля, че тя би изглеждала точно така. Жената може да не знае как да опакова багажа си, но ще тръгне по маршрут, който има обозначителни табели. Тя може да изпада в истерии от страх, но ще продължи да върви напред с малки крачки и бавна скорост. Благодарна съм за този филм, който ще промени образа на Рийз от „професия блондинка” в жена, открила себе си. И вярвам, че с нейната помощ всеки от нас може да вземе необходимото от този филм. Стига да пожелае…