Водното колело е толкова известен технологичен пробив, че неговото изобретяване е ознаменувано в поезията. Най-непосредственото предимство от този механизъм с много приложения било изместването на тежката ръчна работа с автоматизираната операция в мелниците за брашно. За това поетът отдава заслуженото на Деметра, богинята на зърнените храни, земята и плодородието:
„Ръцете спри, които мелят. Спи сега,
усилна домакиньо, и макар петелът да е възвес тил деня
Деметра дала е труда ти нимфите да свършат,
те скачат на върха на колелото, завъртат вала, който със зъбите си
обръща тежестта на камъните воденични.
И вкусваме живота архаичен, учейки се,
и наслаждаваме се на продуктите Деметрини без труд.“
(„Гръцка антология“, ix,418)
Поемата е написана в края на I в. пр. Хр. от Анти-патер от Солун,Северна Гърция. Оттук и от други източници става ясно, че водните колела са въведени в началото на същия век.
Горе-долу по същото време е изобретена друга разновидност на водното колело, известна като нория. Тя представлява устройство за помпане на речна вода на големи височини без каквото и да е усилие и все още се използвана някои места за доставяне на вода в градовете и за земеделието. Колелото се върти под действието на налягането на течащата отдолу вода. В същото време прикрепените към колелото съдове се пълнят с вода, които в най-горната си точка се изливат в съседния тръбопровод. И двете водни колела идват от Средиземноморския район, вероятно от източната част на Римската империя преди малко повече от 2000 години.