Съществуват три фундаментални идеи по отношение на това дали всичко, което се случва, е предопределено. Според най-старата от тях всичко живо бива управлявано от съдбата по прищявката на свръхестествени сили. Това религиозно вярване съществува още от праисторически времена. Тази представа често е свързана с убеждението, че индивидът не може да измени нищо в набелязания ход на събитията.
Неизбежност
Втората представа се състои в това, че събитията са неизбежни, защото те са причинени от други, вече случили се във Вселената, и това е заложено в нейното устройство. Така че състоянието на нещата сега с абсолютна сигурност ще определи какви ще бъдат те след хиляда години. Тази теория е изложена за пръв път от гръцкия философ Левкип от Елея в неговата книга „Върху съзнанието“ (450 г. пр. Хр.). Последователите на този възглед приемат, че ние можем да повлияем на нашето бъдеще с действията и решенията си, но смятат също така, че и нашите намерения, както и всичко останало, са определяни от съществуващите причини. Левкип е създателят на теорията за атомния строеж на материята и смята, че атомите неизменно следват ненарушимите закони на своето поведение.
Антидетерминизъм
Според третата представа поведението на атомите не се подчинява на определени закони и включва събития, независещи от външни причини. От това директно следва, че събитията не са предопределени. Тази представа е въведена от гръцкия философ Епикур (341-271 г. пр. Хр.) от Атина, който описва безпричинното поведение като „атомното отклонение“. Някои съвременни теории в квантовата физика също поддържат тезата за такова поведение на атомите, което противоречи на законите.
Универсалните закони и човешкия род
Според шумерско стихотворение от третото хилядолетие пр. Хр. човешките дела също както природните явления се подчиняват на универсални закони. Стихотворението разказва мита за богинята Инана, решила да построи своята столица Ерех в центъра на цивилизацията. Тя посещава Енки, бога на мъдростта, с намерение да открадне всички плочки, върху които са записани законите на човешкото общество. В стихотворението са описани повече от сто въпроса, решени с божественото законодателство: царуването, истината, сексуалното общуване, проституцията, законността, изкуството, силата, лъжата, добротата, справедливостта, ужаса, конфликтите, помиряването, правораздаването. Като абстрактни категории са включени още занаятите, религиозните вярвания и обреди, чувствата и музикалните инструменти.
