Всичко, което е истинско,
може да бъде тихо.
Тихо зреят плодовете.
Листата падат леко.
Безмълвно снегът ги покрива,
кротко замръзва езерото –
настъпва смъртта като сън.
Зачатието е мълчаливо.
Слънчевите лъчи не крещят.
Никой не чува, когато снегът се топи.
Всички треви от земята израстват –
безмълвно.
Когато пъпките се разтварят,
не гърми.
Всичко, което е истинско,
може да бъде тихо.
Автор: Хайнц Калау
