Преразглеждане на експерименти от средата на миналия век доказва, че вулканите са виновни за произхода на живота на планетата Земя
Автор: Неделин Бояджиев
През 50-те години на миналия век биохимикът Стенли Милър е извършил серия от експерименти, пресъздавайки в лабораторни условия имитация на вулканично изригване, за да докаже, че органични съединения могат да бъдат създадени при условия, имитиращи първичното състояние на нашата планета. Някои неизползвани проби от тези негови изследвания наскоро са били открити от екип от учени, един от които е Джим Клийвс от лабораторията по геофизика „Карнеги”.
Техните заключения, извършени чрез използване на съвременни техники и публикувани онлайн чрез „Бюлетин на Националната академия на науките”, посочват възможното значение на вулканите и на сярата при образуването на аминокиселините, а вероятно – и на живота на Земята. Благодарение на новите технологии, съвременната наука доказа, че Милър и екипът му от Колумбийския университет са били на прав път.
Експериментите на Ст. Милър са първите, които показват, че третирането на богати на водород газове с електрически искри може да създаде основните молекули на живота. Наборът от образци, използвани в тези изследвания, е създаден през далечната 1958 г.
В годините след тези първоначални екаперименти учените достигнали до убеждението, че атмосферата на примитивната Земя не се е състояла от същите газове, които той е използвал в първоначалното си изследване.
Учените предполагат, че вулканичните изригвания са били много често явление по време на ранната история на планетата и, че вулканичната дейност е създавала облаци, богати на водород, метан и сероводород, което е създало условия, сходни на тези от експериментите на Милър в ограничени географски райони. Искрите (на живота) може да са били „доставени” от мълния. В лабораторията учените пускали през тази смес електрически разряди, за да симулират мълнии. Новите открития подкрепят теорията, според която вулканите са посяли „искрицата на живота“ на Земята. Те са били основен източник на сероводород, а гръмотевиците, съпровождащи изригванията, свършили останалото.
„В архива с консервираните проби от един от експериментите на Милър през 1958 г. е открит сероводород. Тези проби са били събрани, каталогизирани и съхранявани, но никога не са били анализирани до този момент. Техниката, която Милър е използвал през 50-те г. на миналия век, е можела да открива много маък брой аминокиселини, но съвременното оборудване е много по-сложно и по-съвършено от тогавашното.”, казва един от участниците в експеримента, пожелал анонимност.
Екипът е открил 23 вида аминокиселини, някои от които са градивните елементи на белтъчините, необходими за живота, включително – и съдържащата сяра аминокиселина метионин – HO2CCH(NH2)CH2CH2SCH3, и четири други органични съединения, известни като амини.
Структурите на някои от аминокиселините, показва, че те са били синтезирани, без да бъдат замърсени по време на първия експеримент, въпреки че следите от замърсяване в течение на петдесет годишното им съхранение са очевидни. Екипът сравнява аминокиселините, създадени от Милър, в присъствието на сероводород, за органични съединения, открити в карбонатни хондрити, вид метеорит, богат на органични съставки.
Те са открили най-голямата прилика между сероводорода и въглеродните хондрити, което показва, че сероводородът може да е изиграл важна роля в създаването на метеоритните аминокиселини.
„Нашите експериментални резултати показват най-ранните примери за синтеза на сяра-съдържащи органични съединения в примитивните условия в ранната история на нашата планета.“, казва Джим Клийвс.
По материали от:
http://www.terradaily.com/
