Веселин Бешевлиев 1900-1992 г. Края на 19 и началото на 20 век се поставят основите на съвременната българска археология. Нейни първи основатели и пионери са чехите братя Шкорпил. Те дават силен тласък и тя поема по своя път на развитие. Делото на двамата братя Шкорпил не остава без последователи. В самото начало на новия век в България работят французите – Ж. Шабоно, Ф. Шапутие и П.Льомерл. Те откриват повторно известния старобългарски надпис от Филипи. Той е съставен от няколко плочки. Тези старобъргарски надписи, както и намерините по-късно биват разчетени от един от най-големите български учени в областта на епиграфиката – проф. Веселин Бешевлиев.
Професор Веселин Бешевлиев е роден в София през 1900 г. Като повечето будни българи и той от малък се увлича по история. Едва деветнадесет годишен проф. Бешевлиев започва да следва в Софийския университет ” Св. Климент Охридски ”. Той записва специалност Славянски филологии, но напуска университета през 1920 г. за да отиде в Германия. Там продължава своето образование. През периода 1920-1925 г. бъдещия учен следва Класическа филология в германските градове Хале, Йена и Вюрцбург. След като завършва своето обучение, той се завръща в България. Неговите качества и клалификация стават повод младия Бешевлиев да бъде назначен за асистент в Софийския унивирситет. Само няколко години по-късно защитава доцентура. На 29 години той е един от уважаваните и утвърдени преподаватели в родната Алма Матер. През 1933 г. става и професор в първото наше висше училище, където той преподава до 1944 г. Веселин Бешевлиев е един от големите български епиграфи. Неговия творчески път обаче е разделен на два периода. Първия обхваща времето от 1926 до 1944 г. Тогава излизат следните негови трудове „Гръцки език в първобългарските надписи” (1926 г.), „Употребата на императивус аорисити и на императивус презентис в старогръцката молитва ”(1927 г.), „Към въпроса за т. нар. адмиратив в българския език ” (1928 г.), „ Към въпроса за етногенезиса на старите македонци” (1932 г.), „Български паралели към Хезиодовите ерга кай хемерий” (1933 г.), „Влиянието на гръцкия език върху българския ” (1933 г.), „Българи и гърци и техните взаимни влияния през вековете ” (1938 г.), „Плиска в географските карти от 17-18 век” (1940 г.) След 1944 г. много от известните и утвърдени в своята област учени са репресирани. По-голямата част от тях биват уволнени. Сред тях е и проф. Веселин Бешевлиев. Неговите заслуги пред българската историческа и археологическа са много, поради това няколко години по-късно той е реабилитирен. С тази реабилитация е свързан неговия втори творчески период. Към него спадат повечето му по-зрели научни трудове. По известните от тях са: „ Епиграфски надписи” (1952 г.), „ Надписите около Мадарския конник” (1956 г.), „Траките в края на античността” ( 1961 г.), „Из късноантичната и средновековна география на Сероизточна България” (1962 г.), „Късногръцки и къснолатински надписи” (1964 г.), „За континютета на античните градове в България” (1965 г.), „ Античните градове и съдбата им в ранното средновековие” (1966 г.), „Значението на крепостите в Прокопиевото съчинение Де едифициис” (1970 г.), „ Първобългарските надписи и тяхното културно и историческо значение ” (1971 г. ). Естествено това е само една малка част от научното творчество на проф. Веселин Бешевлиев. Заслугите към родната историческа и архелогическа наука са толкова много, че неговата личност и труд заслужават уважение от страна на съвременните българи.