Автори: гл.ас. Стоян Долапчиев от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“,
доц. д-р Елица Петрова НВУ „В. Левски“
Настоящата разработка се основава на задълбоченото проучване на жития на славянските просветители Константин-Кирил Философ, Методий, Климент и Наум; жития на отшелниците Иван Рилски, Прохор Пшински, Гавраил Лесновски, Йоаким Осоговски (Сарандапорски); жития на жените – светици Юлияния, Филотея Темнишка, Параскева Епиватска – Петка Търновска; жития на държавните и църковни дейци: Михаил Воин, Патриарх Йоаким Първи, Иларион Мъгленски, Митрополит Петър, Теодосий Търновски, Ромил Видински и жития на мъчениците Георги Нови Софийски, Николай (Никола) Нови Софийски.
На базата на житиеписните творби се правят изводи за семейното възпитание и образованието, получавано в училища, школи и манастири. В таблична форма се представя нагледно възпитанието, обучението и образованието на светците според житиеписните творби. Изследват се не само житията на посочените светци, но се прави и съпоставка между техния живот, начин на възпитание и получено образование – религиозно и светско.
Семейната среда оказва пряко влияние върху образованието, възпитанието и живота на разглежданите светци и светици. При повечето от тях се набляга на аристократичния произход на родителите, което осигурява много добри материални и духовни възможности за развитие – за възпитание, обучение и образование. Децата израстват в „добър род”.
Родителите в повечето случаи са „благочестиви християни”, т.е. – те спазват божиите закони и възпитават децата си в нравствено-религиозните добродетели на християнството. Посочва се, че децата са въведени от ранна възраст в християнската религия чрез покръстването. Източно-православната християнска традиция влияе върху подрастващите и е определяща за тяхното образование.
Можем да твърдим, че е налице житийната схема, характерна за мнозинството от житийните творби, в която родителите са заможни, от добър род, благочестиви и богобоязливи християни. Възможно е известно идеализиране на семейната среда на светеца с оглед на неговия по-нататъшен житейски път, но религиозно-нравствената насока на възпитанието в семейството на много от тях едва ли може да се отрече. В същото време, по този начин се възпитава и подобна религиозност и у тези, които се запознават с житийните творби и героите, техните родители и семейства да им служат за нравствен пример.
Изглежда, още през Средновековието християнската църква залага много на семейството. Внушават се и се препоръчват прояви на милосърдие, на човечност и на помощ от по-богати към по-бедни хора. Този принцип, който стои в основата на християнската религия, същевременно спомага за стабилността на обществото и за осъществяване на класовия мир.
В някои случаи няма конкретни сведения за родното място и семейството на светеца или светицата, но се посочват нравствено-религиозни добродетели, типични за християнството: богобоязливост, кротост, търпение, смирение, щедрост към по-бедните, мъдрост още от ранна детска възраст, почитане на родителите, любов и твърдост в отстояването на вяра и народност.
Табл. Възпитание, обучение и образование според житиеписните творби
| Възпитание, обучение и образование | |
| В жития на светци | |
| Константин-Кирил Философ |
„Когато го дадоха на учение, той с бистрата си памет преуспяваше в науките повече от всички ученици, та беше за почуда на всички.”[1] „Същият Константин от младини живя в чистота, сякаш ангел, като странеше и бягаше от житейските наслади и постоянно прекарваше времето си в пеене на псалми и песни, и духовни послушания, следвайки винаги един път.”[2] Особен интерес представляват възпитанието и образованието, което Константин получава в Магнаурската школа в Константинопол. „Когато дойде в Цариград, дадоха го на учители да се учи. В три месеца той усвои граматиката и се зае с другите науки: изучи Омира и геометрията, а при Лъва и при Фотия – диалектиката и всички философски науки, а освен тях и риторика, и аритметика, и астрономия, и музика, и всички други елински изкуства.”[3] „И за три месеца се обучи на цялото знание и мъдрост и усвои философията на четири езика: елински и римски, сирийски и еврейски”.[4] |
| Архиепископ Методий | Висока оценка за качествата на Методий се съдържа в посланието на папа Адриан до славянските владетели Ростислав, Светополк и Коцел. |
| Климент Охридски |
„…още от младенческа възраст възлюбил боголюбивия живот”[5] В християнски дух е било и семейното възпитание: „Така още от младенчество бе отдаден на божествения закон… ”[6] Климент организира в Девол централно училище с два отдела или две степени. Първата степен е за обучение в начална грамотност. „Ние никога не го видяхме да бездействува, но той или учеше децата, и то по различни начини – на едни показваше формите на буквите, на други обясняваше смисъла на написаното, а на трети нагласяваше ръцете, за да пишат, …, а понякога в едно и също време вършеше две работи: пишеше и преподаваше на децата някакво знание. „[7] |
| Наум | Климент заедно с „Наума, Ангелария и Горазда с прилежание изучи свещеното писание…”[8] |
| В жития на отшелници | |
| Иван Рилски |
„…човек духовен, благоверен и христолюбив” и с „голяма вяра”[9], „възлюбил от крехка възраст добродетелта”[10] „добре възпитан от своите родители”[11]. ”…той живееше, подчинявайки им се във всичко и отдавайки нужната почит.”[12] „… като изслушваше божествените слова и свещените учения, с пост и молитви благоугаждаше на господа и беше изцяло запленен от божията любов”[13] |
| Прохор Пшински /ХІ век/ |
„той просия като добродетел като звезда…”[14] Ясно се откроява влиянието на християнската църква и религиозното възпитание, което получава. |
| Гавраил Лесновски /ХІ век/ |
„Когато стана на години за книжно учение, родителите му го дадоха да се учи на книги. Не след дълго той изучи всички писания и не на един език, но на много, а евангелската книга нито за час не изпускаше от ръцете си.”[15] „голям майстор в писмото, и не на един език, но на много. В двора на сръбския цар Стефан Силни той беше пръв съветник и писмовник.”[16] |
| Йоаким Осоговски /Сарандапорски/ – /края на ХІ – началото на ХІІ век/ | Светецът се описва като милосърден и човек даряващ помощ към бедните. Възпитане от „благочестиви родители”, т.е. религиозни, православни християни, правоверни, набожни, благоверни, богобоязливи и добродетелни хора. |
| В жития на жени – светици | |
| Юлияния / 286 – 21.11. 304 г./ |
Възпитанието на Юлияния е било в почитане на тези религиозни обществени традиции, които са били господстващи в Римската империя. „Момичето Юлияния имаше правдив ум, целомъдрен разум и добър живот чрез християнска надежда…И през всичките тези дни за нищо друго не се грижеше, освен да моли бога и да ходи често в църквите.”[17] |
| Филотея Темнишка – /втората половина на ІV – началото на V век/
|
„Щом навърши шест годишна възраст, бе дадена да изучава свещените книги. И толкова преуспя в учението, че знаеше наизуст цялото божествено писание, така, че всички и се чудеха и славата и проникваше навсякъде. Толкова пък процъфтя във въздържанието, че цяла седмица издържаше без храна…Нощ и ден тя вникваше в божествения закон и насищаше душата си със свещените писания.”[18] |
| Параскева Епиватска –Петка Търновска / втората половина на Х век/ |
„…я възпитаваха в същия дух”, т.е. в духа на източноправославното християнство[19]. „После, когато достигна пълнолетие,…възревнува апостолския живот и така, разпалена от видението на /вечния/ огън, разделя се с отечеството, отмята се от род и близки и окрилена от добродетели, … достига пустинните места.”[20] |
| В жития на държавни и църковни дейци | |
| Михаил Воин | произхожда от „род всепочитан и благоверен”, а в религиозно отношение е „пръв сред първите по родовитост християнин”.[21] |
| Патриарх Йоаким І – /края на ХІІ век – 18.01.1246 г./ | Родом българин, отгледан и възпитан от „благоверни родители”[22], т. е. принадлежащи към източното православно християнство. В тази насока трябва да се търси влиянието насемейната среда и семейно възпитание на Йоаким, както показва и по-нататъшния път на светеца. |
| Иларион Мъгленски /ок. 1100г. – ок. 1164 г./ | Семейното възпитание на Иларион се определя от общественото положение, материалните възможности и християнската принадлежност на неговите родители. Самите родители полагат обет да го дадат в манастир. Насоката на това възпитание оказва влияние върху неговото по-нататъшно развитие. |
| Архиепископ /Митрополит/ Петър /ок. 1255 – 1326/ | На 12-годишна възраст го изпращат в манастир[23], като с това родителите предопределят нравствено-религиозната насока на възпитанието му. |
| Теодосий Търновски /ок. 1300 – 1363 година/ |
В Пространното житие, посветено на него,Патриарх Калист пише: „Той избягваше всячески беседите на своите сродници…Защото му се струваше, че е по-добре да наскърби родителите си и когото и да е било другиго, нежели малко да отстъпи от преданата любов към бога.”[24] От цитирания текст ясно се чувства исихасткото отношение към родното място, семейната среда и възпитание. |
| Ромил Видински /ок. 1310 – ок. 1385/ |
„… те го възпитаваха в напътствие и поучение господне.”[25], т.е. в духа на източното православно християнство и съответните нравствено-религиозни добродетели. „…се подчиняваше на учителя, както бе пристойно, той надмина всички деца, влезли преди него в училище. …но и ги учеше да се отказват от обичайните детски игри и неразумни сборища…Не само неговите връстници и съученици се дивяха на този отрокостарец Руско за преждевременния му разум и благоговение, но и самият техен учител…Предмет на техните разговори винаги беше разумът и премъдростта на юношата.”[26] |
| В жития на мъченици | |
| Георги Нови Софийски /1497 – 1515/ |
Семейната му среда влияе благотворно и при изграждането на някои нравствено-религиозни добродетели, които виждаме у него: кротост, търпение, смирение, любов и твърдост в отстояване на вяра и народност. Родителите му го пращат на училище на шест години. След първоначалното образование учи занаят. Възпитанието в дух на принадлежност към българския народ и християнската вяра, омразата към османските поробители го правят устойчив и непреклонен към опитите за потурчване. |
| Николай /Никола/ Нови Софийски. /ок. 1510 – 1555/ |
Получава много добро образование и задълбочена богословска подготовка. „А момчето напредваше по разум и мъдрост и се подчиняваше, както е редно, на своите родители. То им подражаваше във всяко добро дело, сияеше с целомъдрие и ум и пазеше себе си с голямо старание, от детинство се грижеше да се опази в истинската вяра и да върши дела, угодни бога”.[27] Никола добре познава свещените книги, псалми и молитви, които са задължително учебно съдържание в училищата по това време. |
Заключение
В житията често се повтаря историята на светеца, чиито родители дълго време са нямали деца, добили са го трудно и са положили обет да го дадат в манастир, с което предопределят нравствено-религиозното възпитание на детето си.
Обикновено светецът е отгледан и от „благочестиви родители”, т.е. – православни християни, религиозни, правоверни, набожни, благоверни, богобоязливи и добродетелни хора – и още в най-ранна детска възраст се отличава с любов към труда, учението и Бога. Семейната среда влияе благотворно при изграждането на някои нравствено-религиозни добродетели при децата като: кротост, търпение, смирение, любов и твърдост в отстояване на вяра и народност.
В житията на светците откриваме, че децата се дават „да се учат на книги” в подходяща детска възраст. Граматиката или граматическото изкуство се включва в изучаваните през Средновековието седем свободни изкуства – тривиум /граматика, реторика, диалектика/ и квадривиум /аритметика, геометрия, астрономия, музика/. В Магнаурската школа са се изучавали и чужди езици: елински и римски, сирийски и еврейски. В големите градове на Византийската империя има определена категория частни учители, които срещу заплащане са обучавали кръг от децата на аристокрацията.
Учениците са били подготвяни, освен в граматическо изкуство и езици, и за различни длъжности в църквите и манастирите, като четци, поддякони, дякони и свещеници. Бъдещите светци получават много добро образование и задълбочена богословска подготовка и опознават свещените книги, псалми и молитви, които са задължително учебно съдържание в училищата по това време. Научаването и изпълнението на молитви и песни е заемало съществена част от учебно-възпитателния процес през Средновековието и е важно условия за поддържане и развитие на образователната традиция.
Освен посещенията в училище, по пътя на самостоятелната работа децата се самообразоват и самовъзпитават и в къщи. Те се изграждат като творчески и търсещи личности. В някои жития се посочват конкретни детски игри, практикувани с възпитателна цел. Явно е, че възрастните са разбирали добре ролята на тези обичаи и детски игри като своеобразна подготовка за по-късния живот. Това не е епизодичен, а – целенасочен и организиран процес, с определени традиции.
В житията на някои от светците няма конкретни сведения за получаване на образование в училище, но личи че те получават съответното нравствено-религиозно възпитание /при Прохор Пшински, Иван Рилски, св. Юлияния, Петка Търновска, Никола Нови Софийски/, при което ясно се откроява влиянието на християнската Църква.
Бележки
Житие на Климент Охридски от Теофиклат Охридски. – В Христоматия по история на образованието и педагогическата мисъл в България. Съст. Н. Чакъров. С., 19631 с. 21.
Иванова, Кл. Бележки: Пространно житие на Петка Търновска от Патриарх Евтимий, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 579.
Кратко житие на Климент Охридски от Димитър Хоматиан. Цит. съч. , с.395.
Кратко житие на Климент Охридски от Димитър Хоматиан. Цит. съч. , с.395.
Кратко житие на Константин-Кирил /Успение Кирилово/.Цит. съч., с.64.
Медински, Е. В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 47.
Мъчение на Никола Нови Софийски от Матей Граматик, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 312.
Мъчение на Юлияния. Цит. съч. , с.416.
Народно житие на Гавраил Лесновски. Цит. съч. , с.172.
Народно житие на Гавраил Лесновски. Цит. съч. , с.175:569.
Народно житие на Иван Рилски., В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби… съст. и ред. Иванова, Кл. , с. 123.
Проложно житие на Константин-Кирил. Цит. съч., с. 67.
Проложно житие на Михаил от Потука – Михаил Воин, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 219.
Пространно житие на Иван Рилски от Патриарх Евтимий. Цит. съч. , с.139.
Пространно житие на Константин-Кирил. В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 38.
Пространно житие на Петка Епиватска от дякон Василий. Цит. съч. , с.440.
Пространно житие на Ромил Видински от Григорий Доброписец. Цит. съч. , с.470.
Пространно житие на Филотея Темнишка от Патриарх Евтимий. Цит. съч. , с.204.
[1] Пространно житие на Константин-Кирил. Цит. съч., с. 38.
[2] Кратко житие на Константин-Кирил /Успение Кирилово/.Цит. съч., с.64.
[3] Медински, Е. Цит. съч., с. 47.
[4] Проложно житие на Константин-Кирил. Цит. съч., с. 67.
[5] Кратко житие на Климент Охридски от Димитър Хоматиан. Цит. съч. , с.395.
[6] Пак там.
[7] Житие на Климент Охридски от Теофиклат Охридски. – В Христоматия по история на образованието и педагогическата мисъл в България. Съст. Н. Чакъров. С., 19631 с. 21.
[8] Кратко житие на Климент Охридски от Димитър Хоматиан. Цит. съч. , с.395.
[9] Народно житие на Иван Рилски., В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби… съст. и ред. Иванова, Кл. , с. 123.
[10] Пак там.
[11] Пак там, с. 136.
[12] Пак там, с. 137.
[13] Пространно житие на Иван Рилски от Патриарх Евтимий. Цит. съч. , с.139.
[14] Пак там.
[15] Народно житие на Гавраил Лесновски. Цит. съч. , с.172.
[16] Народно житие на Гавраил Лесновски. Цит. съч. , с.175:569.
[17] Мъчение на Юлияния. Цит. съч. , с.416.
[18] Пространно житие на Филотея Темнишка от Патриарх Евтимий. Цит. съч. , с.204.
[19] Иванова, Кл. Бележки: Пространно житие на Петка Търновска от Патриарх Евтимий, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 579.
[20] Пространно житие на Петка Епиватска от дякон Василий. Цит. съч. , с.440.
[21] Проложно житие на Михаил от Потука – Михаил Воин, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 219.
[22] Проложно житие на Патриарх Йоаким Първи, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 87.
[23] Пак там, с. 110.
[24] Пространно житие на Теодосий Търновски от Патриарх Калист, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 445.
[25] Пак там.
[26] Пространно житие на Ромил Видински от Григорий Доброписец. Цит. съч. , с.470.
[27] Мъчение на Никола Нови Софийски от Матей Граматик, В: Стара българска литература.т.4. , Житиеписни творби, с. 312.
Източник: nauka.bg