Изображение: cupsrc.org
Въображаемото общество, което съществува според идеалните принципи за добруване на своите членове, е прокламирано за пръв път от гръцкия философ Платон от Атина (380 г. пр. Хр.). В утопията на Платон властта се упражнява от мъжете и жените с философско образование и се използва за благото на всички. Опираща се на тези предимства, системата в това общество включва надзор над раждаемостта, отмиране на семейството и цензура, правеща свободния изказ невъзможен. Идеалната държава на Платон е измислена преди всичко като пример как неговата социална теория е свързана с човешките възможности и психология. Впоследствие в гръцката литература са описани и други утопични държави. В „Законите“ на Платон тази държава се управлява съгласно строги правила. Други автори описват всемирното общо благосъстояние и рая на комунизма.
Всемирно благосъстояние
Зенон от Цитиум (335 – 263 г. пр. Хр.) – финикийски философ от Кипър, основал в Гърция школата на стоицизма – мечтае за идеален свят, в който хората от всички градове и нации да са обединени в обща държава, на която всеки може да бъде гражданин. Там единствен закон е божественият. Тази държава няма врагове и нейните поданици действат правилно не по принудата на закона, а от любов към ближния и към света като цяло.
Комунизъм
Най-ранният комунист е бил гръцкият политически философ Ямбул, работил около 300 г. пр. Хр. Той обяснява своите принципи, като описва една въображаема комунистическа утопия – т. нар. „Държава на слънцето“, намираща се на един остров в Индийския океан. Народът на тази държава живее в обособени комуни или „системи“, всяка от които е отговорна за общественото и икономическото благополучие на своите членове.