Преписката на Инокентий III с българите се състои от 40 писма и е ценен извор за политическата и дипломатическата история на България в началото на XIII в. Превод на Ив. Дуйчев и М. Войнов в ЛИБИ, III, с. 308—378, от преписката на папа Инокентий III с българите. Увод, текст и бележки от Ив. Дуйчев, ГСУ, ифф. т. XXXVII, С, 1942, с. 21—66.
До благородния мъж Йоаниций
Господ обърна поглед към твоето смирение и преданост, която както се знае, си имал досега към Римската църква, и не само мощно те защити сред военните бури и опасностите на битките, но дори по необикновен и милосърден начин те възвеличи. А ние, като чухме, че твоите предци са произлезли от благороден род на град Рим и че ти си получил от тях благородната кръв и чувството на искрена преданост, което ти имаш спрямо апостолическия престол като по наследствено право, отдавна вече си поставихме за цел да те посетим посредством писма и пратеници. Но, възпрепятствани от различни църковни грижа, ние не можахме досега да изпълним нашето намерение. Сега обаче ние сметнахме, че и тази грижа трябва да се поеме между другите наши грижи, или, по-скоро, поета вече отдавна, ще трябва да бъде изпълнена, за да те подкрепим с пратеници и наши писма в похвалното намерение и да те укрепим в предаността ти към апостолическия престол. И тъй, като изпращаме лично при теб нашия любим син Доминик, архипрезвитер на гърците от Бриндизи, припомняме на твое благородие и те увещаваме в Господа и ти поръчваме с апостолическо писмо, като го приемеш смирено и предано, да се отнесеш с почести и любезно и чрез него да ни засвидетелстваш по-пълно своята преданост. Защото ние решихме, когато ни станат ясни чрез, него искреността на твоето намерение и чувството ти на преданост, да изпратим при теб по-високи пратеници или по-скоро посланици, които да уверят както теб, така и твоите хора в обичта на апостолическия престол и да те осведомят за нашето благоволение.
Писмо на Калоян, господар на българите и власите, изпратено до господин папа Инокентий III, преведено от български на гръцки и после от гръцки на латински.
До уважавания и пресвети отец, върховния първосвещеник. Аз, Калоян, император на българите и на власите, ти желая радост и здраве. Известяваме на ваша светлост, че получихме ващето пресвето писмо, което ни донесе благочестивият бриндизийски архипрезвитер, и че ние го сметнахме по-скъпо от всяко злато и кой да е скъпоценен камък. Затова въздадохме много благодарности на всемогъщия бог, който по своята неизказуема доброта ни посети нас, своите недостойни раби, обърна поглед към нашето смирение и ни припомни за нашата кръв и отечество, от което произхождаме. И сега, отче свети, ти като добър пастир и глава на всички верни християни, желаейки да събереш на едно чадата на светия католически и апостолски престол, ни издири нас, отдалечените телесно. И макар моите блаженопочивщи братя още отдавна да бяха искали да изпратят пратеници до ваша светост, те все пак не са могли да достигнат до вас поради многото наши неприятели. И ние, опитвайки се по същия начин веднъж, втори й трети път да изпратим до вас пратеници, не можахме да доведем до успешен край това, което желаехме. И сега, виждайки, че ваша светост е сметнала за достойно да изпрати пратеник до нашето царство, ние като собствени и твърде любими чада изпращаме на ваше милосърдие като на прелюбим и прежелан отец, благочестивия бранически преждеосвещен епископ, верния наш призвитер Власий заедно с вашия пратеник — бриндизийския архипрезвитер, които ви носят като на духовен отец и върховен първосвещеник от наша страна изразите на благодарност, приятелство и подчинение. Пресвети отче, вие ни известихте чрез вашето свето писмо да ви съобщим какво желаем от Римската църква. А нашето царство иска от апостолическия престол ние да бъдем утвърдени като с майчинско чувство от Римската църква На първо място ние като любим син искаме от нашата майка, Римската църква, царска корона и достойнство според както са ги имали нашите стари императори. Както намираме записано в нашите книги, един е бил Петър, втори — Самуил и други, които са ги предхождали по царуване. Сега обаче, ако ваша светост реши да ни изпълни това желание, каквото сметнете, че трябва да се възложи на нашето царство, то ще се изпълни за слава на бога и на Римската църква. Не се учудвайте, че вашият пратеник не се е завърнал бързо при вас, тъй като ние го бяхме заподозрели нещо, защото в нашето царство дойдоха мнозина, които замислят да ни лъжат. Ние обаче знаем да се предпазваме добре от всички. Но ние получихме свидетелство на Претекстат за него и се успокоихме относно него. Но ако вие, пресвети отец, благоволите, изпратете ни пратеници от висок ранг, за които ни съобщихте с вашето писмо. Изпратете с тях и този и тогава ние ще се уверим едновременно за първото и второто посолство. Господ да ви даде много години.
Ние решихме да проводим до тебе като пратеник на апостолическия престол любимия син Й [оан], капелан и наш близък, мъж предвидлив и разсъдлив, когото поради неговото благочестие и честност ние и нашите братя обичаме в господа с особена обич между останалите наши капелани. Нему ние поверихме нашата длъжност да изправя в цялата ти земя духовните работи, които намира, че трябва да бъдат изправени, и да установява това, което би трябвало да бъде установено съгласно с бога. По него ние също така изпращаме за архиепископа на твоята страна палиум, сиреч знака за пълнота на първосвещеническата длъжност, който трябва да му се предаде съгласно с формулата, която изпращаме под вид на наша була. На същия наш пратеник ние дадохме поръчение, ако някои в твоята страна случайно трябва да бъдат повишени в сан или да бъдат посветени за епископи, той да нарежда те да бъдат назначавани и посвещавани само чрез съседни католически епископи. Също така ние му възложихме да издири по-грижливо както по старите книги, така и по други документи истината относно короната, дадена от Римската църква на твоите предци, и да обсъди с тебе всичко, което би трябвало да бъде обсъдено, та когато бъдем осведомени за всичко от него и от твоите пратеници, да действаме по-нататък по-умно и по-зряло, според както трябва да се действа. И тъй ние молим твое благородие и те подканваме в името на бога да приемеш нашия пратеник благосклонно като наше лице и да се стараеш да му оказваш почит, като и ти сам приемеш спасителните му съвети и постановления, а и направиш те да бъдат приети и спазвани от цялата църква на българите и власите.
Аз, княз Белота, преголям грешник, изказвам почит към великата ваша светост, прославена по цял свят. Известявам ти, че ни бе твърде приятно, когато при нас дойде вашият пратеник — архипрезвитерът Доминик — и ни съобщи за ваша светост и за молитвата ви. И аз в името на бога приветствам великата ваша светост и моля за молитвата и благословията на твоя светост, за да мога да участвам аз, жена ми, децата ми и целият ми род в благодатта на Римската църква. И първият, който мине през наша земя, нека ни донесе писмо и благословия от вас, за да бъдем утвърдени във вашите молитви.
До благородния мъж княз Белота…, жена му и синовете му.
Получихме с подобаваща благосклонност писмото, което ваше благородие ни изпрати по любимия син [Диминик], бриндизийския архипрезвитер, и разбрахме добре какво съобщавате с него. Радваме се обаче в господа и одобряваме мъдростта на ваше благородие, че имате чисто чувството на преданост спрямо нас и Римската църква и искате да бъдете укрепени с нашата благословия и подпомогнати от молитвите ни. И тъй ние напомняме на ваше благородие и ви подканяме по-настойчиво и поръчваме чрез апостолическо писмо, постоянствайки смирено в предаността си към нас и апостолическия престол, да приемете благосклонно и да се стараете да оказвате почит на любимия син Й[оан], капелан и наш близък, пратеник на апостолическата църква, мъж предвидлив и разсъдлив, когото поради благочестието и честността му ние и нашите братя обичаме в господа с особена обич между останалите наши капелани. Разбира се, ние ви имаме дълбоко в сърцето и отправяме молитви към господа да ви даде да минете по същия начин през земните блага, за да получите най-после вечните.
Калоян, император на българите, до пресветия господин патриарх римски папа на християнската вяра от Изток чак до Запад. Аз ти пращам послание, като се радвам, ако моят пратеник те намери здрав и весел заедно с всички, които са с тебе и с всички твои сродници и приятели. Аз съм здрав по добродеянието на господа и на блажената Дева и чрез молитвите на светите апостоли Петра и Павла, и чрез светите твои молитви. Аз, Калоян, император на българите, разбирам, че ти имаш власт от бога да свързваш и развързваш, както е имал блаженият апостол Петър, комуто господ рече: Каквото свържеш на земята и прочие, така и на тебе възложи бог тази благодат. Затова, когото свържеш, е свързан и когото развържеш, развързан е. Известявам на твоя светост, че се изминаха шест години, откак аз веднъж, дважди и три пъти изпращах при вас, но моите пратеници не можаха да стигнат при твоя светост и да предадат моето слово и да ми донесат твоето утешение. Господ вдъхнови твоя светост да ми изпроводи бриндизийския архипрезвитер Доминик, от когото разбрах, че не си ме забравил мене — твоя роб. Аз го почетох като твой човек и му дадох писмо, което да отнесе на твоя светост и което, бог знае, дали е донесъл или не е донесъл. Откакто гърците узнаха това, патриархът и императорът пратиха при мене [пратеник с предложение]: „Ела при нас, ще те коронясаме за цар и ще ти поставим патриарх, защото царство без патриарх не бива.“ Но аз не пожелах, а, напротив, прибягнах до твоя светост, защото искам да бъда роб на св. Петър и на твоя светост. И нека знае твоя светост, че аз изпроводих при тебе ариепископ с всяко устроение и богатство и копринени платове, восък и сребро, коне и мулета, за да почете той твоя светост вместо мене, твоя роб. И аз моля чрез молитвите на блажения апостол Петър и чрез светите твои молитви да изпроводиш кардинали, на които твоя светост да поръча да ме коронясат за цар и в моята земя да поставят патриарх, та да съм твой роб през времето на моя живот.
Освен това да знае твоя светост, че аз, архиепископ Василий, идвах с това богатство, за да почета твоя светост, и стигнах до Драч, гдето видях пратениците на граф Валтер, които заедно с мене се зарадваха и се разпореждаха да преплуват заедно с мене. Но гъркът, който идваше с тях, след като се посъветва с дука на Дирахиум, не ми позволи да премина с тях, уверявайки, че ако премина, ще бъде неприятно на императора. Когато чуха това архидяконът и латинските свещеници, които се намират в Драч, също ме посъветваха да не преминавам и ако постъпя иначе, щял съм да загубя вещите и себе си. Поради това изпроводих при теб знатните мъже и верни на царя люде коместабул Сергий и презвитер Константин, на които е поръчано да ти известят истината. Нека Господ те вдъхнови да постъпиш добре в това дело.
След като получихме писмото, което твое братство ни изпрати от името на благородния мъж Калоян, господаря на българите, по любимия син презвитер Константин и констабла Сергий, ние изпитахме по-пълна радост, че като мислите двамата еднакво правилно за ключовете на църквата, признавате на Римската църква първенството и на нас властта да връзваме и развързваме, а на църковното учение — главенството. Вие наистина разбирате, че за нас е казано от господа, а не само за блажения Петър: Ще ти дам ключовете на царството небесно и каквото завържеш на земята и пр., но за нас се казва също и у пророка: Ето поставих те днес над народи и царства, за да рушиш, разрушаваш и погубваш, да строиш и насаждаш. Искате от нас и царска корона, и върховенството на патриаршеско достойнство, тъй като същият благородник желае чрез нашия авторитет да му се възложи корона и в земята да му се постави от нас патриарх. Ние обаче отдавна вече сметнахме, че трябва да се изпрати лично до същия благородник любимия син Доминик, бриндизийския архипрезвитер, за да можем да бъдем осведомени за неговата и на подчинените му преданост и за положението на земята [му], тъй като ние не само искаме, но дори желаем, щото той, както е произлязъл от благороден римски род, така също да следва наредбите на Римската църква и да вземе от нея наставление в католическата вяра и начало на своето достойнство. Когато и той се завърна при апостолическия престол с писмо от същия български господар, от теб и от княз Белота ние се осведомихме за гореказаните неща и решихме да изпратим при него като пратеник на Римската църква нашия капелан, любимия син Й[оан], като му предоставихме пълна възможност да изправя в цялата му страна духовните работи, които намери, че трябва да бъдат изправени, и да установява това, което би трябвало да бъде установено съгласно с бога. Чрез него ние сметнахме, че и на един от архиепископите на неговата земя трябва да бъде изпратен палиум, сиреч знакът за пълнота на първосвещеническата длъжност. Ние му поръчахме също, ако случайно някои в онази земя трябва да бъдат повишени в чин или да бъдат посветени в епископи, да не се бави да действа в назначаването на тези, които трябва да бъдат назначени, и в посвещаването на тия, които трябва да бъдат посветени, само чрез съседните католически епископи. На същия ние дадохме и поръчение да издири по-грижливо истината относно короната, дадена от Римската църква на дедите на често споменавания благороден мъж, и да обсъди със същия всичко, което сметне, че трябва да се обсъди, та осведомени най-после чрез него и чрез пратениците на същия благородник, да можем да действаме по този въпрос по-умно и по-бързо. Неотдавна обаче същият наш пратеник се срещнал с пратениците на същия благородник, изпратени при прескъпия в Христа наш ,син. .. светлия крал на Унгария, с които той обявил, че ще замине незабавно при техния господар. И тъй, въпреки че си решил да изпратиш до нас гореказания презвитер К[онстантин] и коместабула С [ергий], все пак, понеже споменатият благородник е възложил специално на теб задължението да дойдеш при нас и те е натоварил със своето посолство, ние напомняме на твое братство, подканяме те най-настойчиво и ти поръчваме с апоетолическо писмо да се представиш пред нашите очи, ако някога може да стане, след като, ако потрябва, изоставиш множеството прислуга и конната свита. Наистина ние вярваме, че чрез теб ще бъдем до такава степен осведомени за това, за което искаме да бъдем осведомени, че не ще трябва може би да очакваме връщането на онзи пратеник. Напротив, ние ще можем да изпратим наш пратеник, чрез когото да се задоволи по-пълно желанието и искането на господаря на българите. Постарай се да отплуваш за Апулия, защото ще наредим да бъдеш съпроводен безопасно оттам или от друго място по море или по суша лично при нас и да бъдеш отпратен в твоята страна със сигурен съпровод, за да не трябва да се съмняваш за връщането.
До пресветия повелител и вселенски папа, седящ на престола на блажения Петър и господин отец на моето царство Инокентий III, папа на апостолическия престол и на Римската църква и учител на целия свят. Надявам се в господа, спасителя на людете, че твоя светост е добре и много добре заедно с всички кардинали на светата Римска църква, която седят около престола на твоя светост. Нека знае великата твоя светост, че синът твой и на Римската църква — царят на всички българи и власи, заедно с всички князе на моето царство са много добре благодарение на бога и на твоята света молитва. Много пъти изпроводи моето царство свои пратеници при твоя светост, но не намериха сгода да преминат при твоя светост. Те не можаха да преминат, защото онези, които не бяха в мир с моето царство, пазеха пътищата. След това през миналия месец юни царството ми изпроводи своя архиепископ и [глава] на цялата българска земя и на всеобщата света и велика църква на Търново и велик човек на моето царство, сега въздигнат в примат и архиепископ на цяла България и Влахия, на име Василий, който, като пристигнал в Драч, не бил допуснат да премине при твоя светост, за да изпълни твоя светост желанието на моето царство съгласно обичая на моите предшественици, царете на българите и власите — Симеон, Петър и Самуил, прародители мои, и на всички останали царе на българите. Обаче с помощта на бога и със съдействието и молитвите на твоя светост пристигна при мене настоящият пратеник на апостолическото седалище и първопрестола на княза на апостолите и на светата и всемирна Римска църква капелан Йоан и ми донесе палиум по повеля на твоя светост и на апостолическия престол и украси с този палиум казания архиепископ и го въздигна в примат и архиепископ на цяла България и Влахия, като донесе на моето царство писма от твоя светост и изложи отново, що му поръчала твоя светост. Изпълни се сърцето ми с голяма радост, защото бог и твоя светост ме дариха според искането на моето царство. И аз моля и умолявам твоята велика светост да изпълни желанието на моето царство и да изпрати пастирски жезъл за събиране на овцете и останалите неща, който е обичайно да притежава патриархът, и да въздигне сегашния примат за патриарх в светата и велика църква на Търново, първия град на цяла България, и тази църква да има патриарх винаги — дори след смъртта на този патриарх, по повеля на твоя светост. Понеже ще е тежко поради дължината на пътя и войната между людете след смъртта на всеки един патриарх да се прибягва към Римската църква, нека бъде предоставено на църквата в Търново да може да си избира и посвещава патриарх, за да не остане тази земя поради липса на патриарх без благословение, и твоето посвещение — непълно и да не падне грях върху твоя светост. Но сега молим по повеля на твоя светост да бъде приготвяно миро за кръщението на християните в светата и велика църква на град Търново. Нека знае твоя светост, че когато ромеите узнаят, че сме получили посвещение от твоя светост, не ще ми дадат миро. И друго моля от твоя светост: да изпратиш кардинали при моето царство — или този, който дойде при мене, или някого другиго от апостолическия престол — и да им дадеш корона и скиптър според благословията на апостолическия престол и на княза на апостолите и да изпратиш привилегиум, подпечатен със злато, по подобие на този, за да се пази винаги в църквата на Търново, и всичко това те да дадат на моето царство. Но всички гореказани неща, които трябва да се изпратят на моето царство от твоя светост, нека ги види настоящият пратеник, браничевският епископ Власий, за да може да донесе онова, което ти ще напишеш с твоята ръка. И ако изпълни твоя светост всичко това, тъй ще смятам заедно с рода на моето царство и на всички българи и власи, [а именно] че съм възлюбен син на православната света Римска църква. А [въпроса] за границата между Унгария, България и Влахия предоставям на присъдата на твоя светост, да уредиш това дело честно и справедливо, та да няма грях душата на твоя светост и царството ми да има права над България и Влахия така, както кралят на Унгария ще има права над Унгария, и да престанат убийствата на християни между мене и него. Нека знае обаче твоя светост, че на моето царство принадлежат петте епископия на България, които унгарският крал нападна и завладя заедно с църковните им правдини, и тези епископия са унищожени — дали е справедливо това да стане? Онова, което каже на твоя светост настоящият пратеник на моето царство, браническият епископ Власий да приемеш за вярно, защото ще го каже от мое име.
Изпратих на твоя светост три двойни екзамити и златна чаша, и четири либри перпери, и три сребърни чашки и сребърна обкова за книга.
Калоян, император на България
Ние, желаейки да се грижим с отеческа грижа в духовните и земните работи за народите на българи и власи, които от много време са били откъснати от гърдите на своята майка, уповавайки се на властта на този, чрез когото Самуил помаза за цар Давид, ние те поставяме за цар над тях и ти изпращаме по любимия син Л [ъв], презвитер, кардинал на Св. кръст, посланик на апостолическия престол, мъж предвидлив и почтен, приятен нам между другите братя, царски скиптър и царска диадема, която да ти бъде възложена един вид от нас чрез неговите ръце, след като получи от теб клетвено уверение, че ще останеш предан и послушен на нас, на нашите наследници и на Римската църква и ще запазиш в подчинение и преданост на апостолическия престол всички земи и племена, подчинени на твоята власт. Освен това по молбата на нашия досточтим брат Власий, епископ браничевски, когото изпрати при апостолическия престол, ти предоставяме пълна свобода да сечеш в царството си държавна монета, отбелязана с твоя образ. Също и на нашия досточтим брат [Василий], търновския архиепископ, предоставяме привилегиума на приматство върху всички земи, над които заповядваш. Той и неговите наследници да коронясват с властта на апостолическия престол твоите бъдещи наследници, след като получат от тях подобна клетва, и да имат в твоята земя приматско достойнство и да им бъдат подчинени поставените митрополити както в областта на България, така и на Влахия, които да оказват на примата дължимата според каноническата форма почит и уважение.
И теб те поставяме за примат в царството на българите и власите и ти предоставяме с настоящия привилегиум приматската власт над търновската църква, като постановяваме ти и твоите приемници, които те наследят в предаността към апостолическия престол, да се издигате с приматството над останалите митрополити на България и Влахия. Те да оказват на самия теб и на тях дължимите на примата съгласно с каноническата форма уважение и почит. Ние искаме твое братство да знае, че у нас тези две думи — примат и патриарх, макар имената им да са различни, значат почти напълно едно и също, понеже приматите и патриарсите по сан са едно и също. И чрез настоящия привилегиум ние даваме на теб и на твоите приемници пълно право да помазвате, да благославяте и да коронясвате за в бъдеще царете на българите и власите. Когато обаче ти, който сега си примат на споменатата църква, умреш, да не се поставя там начело никой с измамна хитрост освен този, който бъде избран за нея канонически според одобрения обичай. Избраният пък от митрополитите и другите суфраганеи на същата църква, които могат да вземат участие, да бъде тържествено посветен за епископ. А след като бъде посветен, да изпрати свои пратеници при апостолическия престол, които да искат взетия от тялото на блажения Петър палиум, сиреч знака за пълнота на понтификалната длъжност. При получаването той ще дава на нас и на приемниците ни и на Римската църква клетвата, която ни дават според общия обичай другите примати и митрополити и която и самият ти даде при получаването на палиума. Ние изпращаме нейната формула, потвърдена с нашата була за вечни времена, като изтъкваме в нея, когато коронясва за цар някого от приемниците на казания цар, да взема от него предписаната клетва. Когато обаче някои от митрополитите, които ти са подчинени по правото на приматство, поеме пътя на всяка плът, ти ще утвърдиш тържествения канонически избор на удобно лице и избраното лице ще посветиш за епископ. За палиум обаче ти ще изпратиш своите пратеници ведно с пратениците на църквата, чийто предстоятел е, до апостолическия престол и ние ще ти го изпратим по тях на драго сърце и радостно, за да бъде даден чрез теб тържествено на митрополита епископ съгласно с формулата, която ще получиш с наша була, но така че ако се случи да присъства наш посланик или пратеник, ти ще изпълниш това заедно с него. Ние позволяваме мирото и маслото за оглашените и болните да се приготвя всяка година [в деня] на господната вечеря според римския обичай както в твоята, така и във всяка съборна църква в България и Влахия, така че, колчем бъде необходимо, да се кръщават тия, които трябва да бъдат кръстени, и да получат конфирмация тия, които трябва да я получат, и посвещението на епископите и назначението на свещениците нито да се възпрепятства напълно поради липсата на подобни неща, нито да се отлага за по-дълго време. Защото, макар досега у вас да не са получавали обикновено свето помазване нито презвитерите при своето назначение, нито епископите при своето посвещения, все пак ние желаем занапред първосвещениците и свещениците да се помазват тържествено, следвайки не толкова нашия обред, колкото божественото предписание, по силата на което в закона се предписва да се помазват тържествено първосвещениците и свещениците — да се помазват ръцете на тия, които се назначават за презвитери, а на тия, които се посвещават за епископи — както ръцете, така и главата. Освен това ние даваме на твое братство правото да се носи пред теб по цяла България и Влахия кръстът, сиреч знамето на господнето страдание.
Калоян, цар на цяла България и Влахия, до боговъздигнатия и пресвети възлюблен в Христа и преуважаем отец на моето царство Инокентий трети и пресвети папа на Рим и приемник на княза апостол Петър. Посланикът на апостолическия престол господин кардинал Лъв донесе на мое царство писанието на твоя светост. Като узнах, прочее за неговото здраве и невредимост, възхвалих всемогъщия бог и пресветата негова майка. Дано писанието на мое царство намери твоя светост жив и пребиваващ във всяка радост и веселие. А моето царство по благодатта на всемогъщия бог и на преблажената Богородица и чрез застъпничеството на ваша светост е здраво и много добре с всяка радост и веселие. Нека бъде известно на ваша светост, духовни отче на мое царство, господине папа, че господин Лъв, посланик на апостолическия престол, пристигна при моето царство и ми донесе корона и като я благослови, постави я на главата на моето царство и в моите ръце ми даде скиптър и знаме и благослови пресветия патриарх на моето царство и на цяла България по поръка на ваша светост, а ние възвеличихме много бога и преблажената Богородица, както и съобразителността на ваша светост затова, че ваша светост изпълни според искането на мое царство цялото ни желание. Цяла България и Влахия и владенията на цялото ни царство много прославиха и възвеличиха ваша светост. Пиша ви обаче и за унгареца, че моето царство няма никаква общност на владенията или нещо друго с него, нито му вреди, а, напротив, той напада и уврежда владенията на моето царство и дали аз не зачитам унгареца или пък самият той не зачита моето царство. Нека му пише ваша светост да стои далече от моето царство, понеже моето царство нито има намерение да не го зачита, нито да отива против неговите земи. Ако обаче той сам дойде против земите на моето царство и бог помогне да бъде победен, нека ваша светост да не подозира моето царство, но да съм свободен [от подозрение]. Също за латините, които навлязоха в Константинопол, пиша на ваша светост да им пишете да стоят далече от моето царство и така моето царство не ще им стори никакво зло, нито пък те нас да не зачитат. В случай, че те наченат нещо против моето царство и не го зачетат и убият от онези люде, които са му подвластни, нека ваша светост да не подозира моето царство, но всичко да е свободно [от подозрение]. При твоята пък велика светост изпроводих две момчета, едното се казва Василий, а другото Витлеем. Нека бъдат дадени по нейна повеля да научат в училището латинско писмо, защото тук нямаме граматици, които могат да превеждат писмата, които ни изпращате. И когато те се изучат, нека бъдат върнати при моето царство. Изпратих засега също в знак на малък спомен два екзамита, двойни еписими — единия червен и другия бял — и един камей. Наистина, когато изпращам пратеници при ваша светост, винаги ще си спомням за ваша светост.
В името на отца и сина и светия дух, амин. Тъй като бе угодно на господа наш Исус Христос да ме въздигне господар и император на цяла България и Влахия, издирих в писанията и книгите на Нашите предци и законите на блаженопочившите царе, наши предшественици, отгде те са получили българско царство и царско утвърждение, корона за главите си и патриаршеско благословение. И като изследвахме грижливо, намерихме в техните писания, че тези блаженопочивши царе на българите и власите и наши предшественици Симеон, Петър и Самуил са получили корона за своето царство и патриаршеско благословение от пресветата божия Римска църква и от апостолическия престол, от княза на апостолите Петър. Така също и моето царство пожела да получи благословение и царско утвърждение чрез корона на главата на своето царство и патриаршеско благословение от Римската църква, от апостолическия престол, от княза на апостолите Петър и от преснетия наш отец и вселенски патриарх папа Инокентий трети. И от който и господин папа да бъдат дадени и отстъпени патриаршеска благословия и поръчение на града на моето царство Търново за поставяне и посвещаване на архиепископи, митрополити и епископи, а и други църковни свещенослужителски послушания, моето царство позволява те да имат най-пълна власт във всяко притежание и във владенията на моето царство. Разбира се, притежанията на цялата църква в целокупното мое царство и моят патриарх, митрополитите, архиепископите, епископите и всички свещеници нека да бъдат под властта на Римската църква и да държат закона, обичая и последованието, което са държали блаженопочившите царе на цяла България и Влахия, онези наши някогашни предшественици, и ние, които следваме по същия начин техните стъпки. А пък моето царство подписва своя златопечатник в потвърждение на това, че никога не ще отстъпи от Римската църква и от апостолическия престол, от княза на апостолите Петър — сиреч нито самото мое царство, нито другите князе на моето царство ще се отлъчат, но аз ще бъда като призван възлюблен син на светия и апостолически римски престол на княза на апостолите Петър. И каквито земи на християни или езичници в бъдеще придобие моето царство, те ще бъдат под властта и повелята на същия свещен и апостолически римски престол. И за да бъде смятан за истински и безсъмнен настоящият златопечатник на моето царство, царството ми го даде в ръцете на препочтения мъж Йоан, пратеник на пресветия римски престол и капелан на господин папата. Подписа се в него и нашето благочестиво и от бога въздигнато царство. В годината шест хиляди седемстотин и дванадесета, индикт седми.
Прекланяйки своите вратове под десницата на неговото господство като пред най-свети отец и господин папа, с наведена глава и ПОДБИТИ колена поклон. На първо място грешник и смирен митрополит на пресветата църква на Велбъжд Анастасий; след него грешник и смирен митрополит на великата църква на Преслав Сава и епископът, ако и недостоен, на пресветата църква на Богородица в Скопие Марин; смиреният епископ на пресветата епископия на Призрен Аврам; грешник и смирен епископ на пресветата църква на блажения и преславен великомъченик Прокопий в Ниш Кирик и недостойният епископ и грешник на пресветата църква на Богородица във Видия Климент — ние те молим най-смирено като единствен наш пастир и вселенски отец и господар да благоизволите да ни изпратите палиум за пълнота на свещенослужителския сан, та и ние през всичките дни на нашия живот да не престанем да се молим за вашето велелепие.
И тъй, понеже сметнахме, че нашият досточтим брат [Василий] , търновският архиепископ, трябва да бъде поставен за примат във всички земи, в които заповядва най-скъпият в Христа наш син Калоян, сияйният цар на българите и на власите, като му предоставихме според обичая на апостолическия престол знаците на почит, които се отнасят до неговата длъжност, за да почетем и теб особено като уважаван член на Търновската църква и митрополит на Велбъждката църква и прелат по митрополитско право на нейните викарии, ние ти изпращаме по любимия син Л [ъв], презвитер, кардинал на Светия кръст, легат на апостолическия престол, мъж за препоръчване поради честния нрав и учено дарование, когото обичаме с особена обич между останалите наши братя, да ти бъде даден според, формулата, скрепена и потвърдена с нашата була, палиум, сиреч знак за пълнота на първосвещеническа власт, взет от тялото на блажения Петър. И тъй ние напомняме на твое братство, подканяме те в господа и ти поръчваме чрез апостолическо писмо да го приемеш смирено и предано и да си послужиш с него не за възвеличаване, а по-скоро за смирение вътре в църквата си през време на празничните дни на литургии, които ти посочи същият кардинал, и да се стараеш да се покажеш такъв, че вътрешната украса от добродетели да прозира под външната украса на одеждите и външната дреха да издава вътрешното състояние на душата, и то не с изкуствено преструване, а по-скоро с истинско изразяване.
Със същото съдържание до преславския архиепископ Сава.
И затова ние изпращаме от наша страна в България и Влахия обичния син Л [ъв], презвитер, кардинал на Светия кръст, легат на апостолическия престол, забележително начетен мъж, надарен с честност, когото между останалите наши братя обичаме с особена нежност, за да те помаже с нашия авторитет и власт, да ти даде царски скиптър и да ти наложи царска диадема. И понеже по любимия син Й [оан], наш. капелан, решихме да изпратим палиум на досточтимия наш брат Василий, търновския архиепископ, и понеже го назначихме за примат на цяла България и Влахия, по същия посланик изпратихме на митрополитите, които същият капелан е поставил и отново подчинил под негова власт, палиум, сиреч знака за пълнота на първосвещеническа власт, който да им се даде според формулата, която изпращаме, дадена в нашата була. И на същия посланик ние дадохме пълно право да изправя това, което реши, че трябва да се изправи, и да постановява това, което реши, че трябва да се постанови, като поръчваме на същите [митрополити] да осведомят както клира, така и народа за това, което се отнася до успеха на християнската вяра, и да ги уведомяват за нашето благоволение.
Аз [Василий], архиепископ търновски, примат на цяла България и Влахия, от този час занапред ще бъда верен и покорен на блажения Петър и на светия римски апостолически престол и на моя господар папа Инокентий и на неговите католически приемници. Не ще участвувам в дело или съвет, или споразумение, за да загубят те живота си или свой член или да бъдат пленени или ограбени. Съвет, който те биха ни поверили, никому няма да открия съзнателно в тяхна вреда. Ако зная, ще се помъча да попреча на всяко явно зло спрямо тях. Ако не мога да попреча това, ще им известя, колкото може по-скоро. Ще защищавам според възможността си римското папство, честта, достойнството и интересите на апостолическия престол, докато запазвам моя чин, против всеки жив човек. Бидейки призован на събор, ще дойда, освен ако бъда възпрепятствуван от каноническа задръжка. Ще посещавам седалището на апостолите всеки четири години лично или чрез мой пратеник, освен ако бъда освободен по тяхно желание. Ще приема с преданост пратеника за апостолическия престол, за когото ще зная положително, че е пратеник, и ще му помагам в неговите нужди. Когато посвещавам когото и да било от моите подгласници за епископ, ще го карам да се закълне, че ще оказва постоянно повиновение и дължима чест на римския първосвещеник и на Римската църква. По-нататък, когато коронясвам някого за цар на българите и власите според даденото на мене и на моите приемници от апостолическия престол позволение, ще изисквам от него клетвено уверение, че ще пребъде предан и покорен на оногова, който тогава би стоял на апостолическия престол, на неговите приемници и на Римската църква, и всички земи и народи, подчинени на неговото царство, ще запази в повиновение и преданост към апостолическия престол. Всичко това ще спазвам добросъвестно. Нека така ми помага бог и това свето Евангелие сега и в бъдеще. Амин. [1204 г.]
До светия цар на българи и власи
За да се прославиш заедно с апостола в кръста на нашия господ Исус Христос и за да приписваш своите бъдещи победи не на себе си, но на този, пред когото се скланя всяко коляно, който научава ръката за война и движи пръстите за битка, и за да чувстваш, че сред различните случаи на войните ти си защищаван от застъпничеството на този, комуто Господ е дал ключовете на небесното царство и властта да връзва и да развързва, ние решихме да изпратим по същия човек на теб, твоя светлост, по искането на нашия досточтим брат браничевския епископ В[ласий] освен знаците на царско достойнство, които ти изпращаме по любимия син Л [ъв], презвитер, кардинал на Св. кръст, посланик на апостолическия престол, човек предвидлив и почтен, още и знаме, с което да си служиш срещу тези, които почитат с уста разпънатия на кръста, сърцето им обаче е далече от него. То представлява не без религиозно значение кръст и ключове, защото блаженият апостол Петър и кръста заради Христа прие и ключовете от Христа получи. И така то представлява знакът на кръста, с който именно побеждаващият Христос царува и повелява, завладял е небесните простори, с който плячката, хващайки грабителя, го е погълнала и умиращият живот е уловил смъртта и хипопотама пред очите му като с въдица. То представлява двоен ключ, единият — за разграничаване, другият — за власт, та когато разграничаваш доброто от лошото, светлината от тъмнината, а също така светото от безбожното, да си послужиш с поверения ти материален меч за наказание на злосторниците и за похвала на добрите и да вземеш оръжието и щита против онези, които не са взели бога за свой помощник, но доверявайки се на своето зверство и на множеството, се мъчат да ритат срещу ръжен.
На втората глава отговаряме по този начин. Наистина ти си предоставил сигурен съпровод и свободно преминаване през своята земя за нашите пратеници до страната на господаря на българите Йоаниций и за неговите пратеници, които желаят да отидат до Римската църква, като по молбата на нашия посланик разпусна войската, която беше събрал против него, след като си направил разноски, за което ние изказваме щедро благодарност на твоя светлост. Ти пишеш обаче, че споменатият Йоаниций е завзел и държи земята, която твоят баща [Бела III] е дал зестра на сестра ти — гръцката императрица — и че, като привлякъл на своя страна огромно множество езичници, опустошил жестоко земята на Сърбия, подчинена на твоята корона, така че освен тия, които били погубени чрез неговото тиранство, били отвлечени в плен на езичниците и мнозина християни. . . По това да знаеш напълно сигурно, че за нас е твърде тежко всяко нападение, което се извършва срещу теб несправедливо и в твоя вреда, и че ние ще положим старание и плодотворен труд, за да ти се даде съответно удовлетворение.
На третата глава ние отговаряме така. Макар да ни пишеш, че ако и да е завзел и държи сега една част от твоето кралство и друга част от царството на друг, гореспоменатият Йоаниций не е законен господар на никоя земя, поради което се учудваш, че сме предложили да коронясаме, без да се допитваме до тебе, така внезапно за цар толкова открития ти враг, това, за да говорим, без да спорим, донякъде все пак не е така, тъй като ти не знаеш напълно истината по това. Наистина от старо време в България последователно мнозина царе са били короновани чрез апостолическа власт, като Петър и Самуил и някои други след тях. Наистина и поради проповедта на свещено-паметния наш предшественик папа Николай царят на българите, на чиито допитвания той твърде често отговарял, заслужи да бъде покръстен с цялото поверено нему царство. Но най-после, понеже гърците излязоха по-силни, българите загубиха царското достойнство, дори бяха заставени да робуват под тежко константинополско иго, докато напоследък двама братя, сиреч Петър и Йоаниций, произхождащи от рода на предишните царе, започнаха не толкова да завземат, колкото, да възвръщат земите на своите бащи, така че в един ден спечелиха чудна победа над големи владетели и безбройни народи. Ние не отричаме прочее че те може да са нахлули насилствено в някоя част на страната, но ние положително твърдим, че те са възвърнали най-голямата част от страната по бащино право. Затова ние възнамеряваме по подобие на нашите предшественици да го коронясаме за цар не върху чужда земя, а върху собствената, желаейки и сам той да възвърне несправедливо задържаната [от него] земя, а и несправедливо задържана земя да му се възвърне, тъй като сам бе пожелал това от нас, а именно да наредим да се даде правосъдие между тебе и него, на двете страни, за земите, в които е било извършено нахлуването. И тъй, понеже ти бе предоставил не само свободно преминаване за нашите пратеници до него и за неговите пратеници до нас, но и сигурно съпровождане, ние не бяхме длъжни да смятаме, че той ти е най-опасният враг, макар и да можете да станете от неприятели приятели чрез усърдната наша грижа и след като бъде премахнат поводът за вражди, а и ние не пристъпихме към извършване на тази работа внезапно, тъй като за това нещо сме се често грижили да изпращаме до него пратеници с наши писма, за да призовем обратно дъщерята при майката и да върнем члена към главата, та да има една кошара и един пастир. Обаче в този случай уместно бихме могли да обърнем внимание и върху това, че когато знатният мъж, великият жупан на Сърбия Стефан смирено ни се помоли чрез знатни пратеници да изпратим в земята му посланик, който да я приведе към повиновение на Римската църква и да му донесе кралска корона, и когато по общо решение на нашите братя решихме да уважим искането му, като възложихме службата по това посолство на нашия досточтим брат, епископа на Албано Й[оан], след като се разбра, че това никак не се нрави на твое височество, ние се отказахме заради тебе не без известно смущение от начинанието. Ти обаче, след като нападна Сърбия и отстрани Стефан, а на негово място постави Вълко, чрез свои пратеници ни съобщи, че желаеш да върнеш тази земя, към повиновение на Римската църква и невъзмутимо поддържаше споменатия Вълко да получи царска корона от апостолическия престол, ако се запазят твоите права в светските работи. След това по съвета на твоите пратеници ние сметнахме, че изпълнението на тази работа трябва да се възложи на досточтимия наш брат . . . архиепископа на Калача. Но макар да са изминали вече две години, ние узнаваме, че няма никакъв напредък.
По четвъртата глава ние отговаряме по следния начин. Макар да си приел предано и да си почел старателно любимия син Л [ъв], презвитер, кардинал на св. кръст, посланик на апостолическия престол, така че, като си отпратил благосклонно и с целувка на мира, наредил си да бъде съпроводен с почести чак до границата на кралството и оставало само да премине Дунава, за да отиде от Унгария в България, защото наистина според поетическия израз по-позорно е да се изхвърли гостът, отколкото да не се допусне, ние се учудваме немалко и се вълнуваме наистина повече заради тебе, отколкото заради нас, че веднага си заповядал да го върнат. Защото е по-малко позорно, ако не беше го допуснал, когато пътуваше, отколкото след като го допусна, да не му позволиш да замине. На съображенията, прочее които ти си изтъкнал за това в твоето писмо, би било достатъчно да отговорим със Соломоновото изречение: напразно се хвърля мрежа пред очите на птиците, ако не трябваше да отговарям на онова, което ти поиска молително с писмото си, а именно или да се откажем напълно от намерението да го коронясаме, или поне да забавим това, докато стане възможно разногласията между вас да се приключат със съд или посредничество, тъй като ти си готов да се подчиниш на съда или на посредничеството на нашия посланик. Нека дадем някои от многото съображения, за да не те смути много преясният отговор. Тъй като гореспоменатият кардинал е прекарал твърде дълго в твоето кралство и е бил не само приет с почит както от тебе, така и от другите, но е бил и почетен великолепно, наистина той не би могъл да бъде общ посредник за възстановяването на съгласието, нито справедлив съдия за премахване на спора, ако той не бъде приет от него по същия начин в земята му, за да се премахне всяко подозрение. Освен това той не би могъл да го накара да се споразумее или да уважи правото, преди да признае властта на апостолското учение и се подчини на нашето ръководство и наставление. При това, когато същият посланик отива да разпространява тайнството на християнската вяра и да увеличава славата на апостолическия престол, ако ти случайно го възпрепятствуваш, наистина ще се натъкнеш на божественото негодувание и ще заслужиш нашата немилост, и ще го направиш за себе си по-голям неприятел, и не ще спечелиш нищо, понеже ние бихме могли по друг начин да изпълним целта на нашето желание. Внимавай все пак грижливо какво би казал, ако ние пожелаем да попречим твоят роден син да се короняса за крал, и разбери, че ние замисляме това, ако ти се опиташ да попречиш да не може да се короняса за цар нашият духовен син, сиреч блудният син, който някога поради разточително живеене с блудници разпилял богатството. Но най-после, като се осъзнал, той се върнал при баща си, който, затичвайки се, прегръща и целува връщащия се син и нарежда на слугите си да му облекат най-хубавата дреха, да му дадат пръстен на ръката и обувки на краката му, да заколят охранено теле, за да ядат и се хранят, защото син му бе мъртъв и оживя, беше загубен и се намери. Евангелската притча, чиято поука ние силно желаем ти да подражаваш и в този, и в други случаи, би те научила по какъв начин бащата е успокоил негодуванието на по-големия син. Ако ли случайно се боиш да не би, след като получи короната, внезапно издигнат, да стане по-надменен, ти трябва да знаеш сигурно, че той не би спечелил толкова от добре нагласената измама, колкото би загубил, ако злоупотреби с доверието. И ние ти казваме по-малко, за да можеш да разбереш ти самият повече. . .
Толкова за гореспоменатия крал. За останалото ние с апостолическо писмо предписваме и заповядваме на твоя преданост да коронясаш за цар гореказания Йоаниций не върху чужда земя, но върху неговата собствена и след като разучиш по-пълно истината, да пристъпиш посредством правосъдието към прекратяване на раздора, който съществува между него и споменатия унгарски крал, като безапелационно наредиш да се спазва здраво това, което си постановил чрез църковна разпоредба. Дадено в Рим, Св. Петър, 15. IX. [1204].
Много поклони и много поздрави от мене, Василий, смирен примат на българите и власите, към отеца на всички и мой господин и отец, превелелепния и пресветия папа Инокентий. Молим всемогъщия бог и пресветата Богородица и преблажените апостоли Петър и Павел, щото посланието на мое смирение да ви намери здрав и читав. И чрез велелепието на вашето господство живея и аз по божия милост, потънал в големи прегрешения. Нека бъде, прочее известно на вашата велика светост, че кардинал Лъв, изпроводен от ваша светост и от апостолическия престол, пристигна здрав и читав и дойде в нашия голям град Търново на петнадесетия ден от месец октомври и донесе цялата пълнота на патриаршеското достойнство и всички свещенослужителски украси, които ми бяха изпратени от великото ваше светейшество. Предаде също и пръстена, и привплегиума, и писанията, и наставленията. И по разпоредба на ваша светост той ме помаза с миро, като ме благослови и ме посвети за патриарх на седмия ден от месец ноември, сиреч на празника на светия апостол Яков, брат господен. И аз в същия ден помазах двама митрополити и други епископи с голяма радост, а кардиналът благослови двама от митрополитите и им връчи палиум и митри, а на другите от тях постави митри на главите. На осмия ден от същия месец, сиреч на празника на свети Михаил, той короняса и благослови цар Калоян, господар на всички българи и власи, и постави на главата му царска корона и връчи в ръцете му скиптър. Всичко това той изпълни и извърши според волята на ваша светост и като ни благослови, раздели се от нас на петнадесетия ден от месец ноември. Нека знае при това вашата велика светост, че ви изпровождам по повеля на господаря цар две момчета — едното е син на свещеника Константин, а другото на царя, та да изучат по нареждане на ваша светост латинско писмо и каквото можете да сторите в чест на царя, сторете го. Да запази бог ваша светост за много и дълги времена.
А той [Йоан], папският капелан, посланик на апостолическия престол, след като заминал, дал на гореспоменатия архиепископ палиум, митра и пръстен, като взел от него клетва за вярност и повиновение, което ще трябва да се оказва завинаги на върховния първосвещеник на Римската църква. След като бил приет с почит и предано от гореспоменатия Йоаниций или Калоян, господаря на власите и на българите, той по негов съвет и с негово съгласие постави в това царство двама други митрополити, именно велбъждкия и преславския, които подчини на гореспоменатия загорски като на примат. И приматството учреди в Търново като по-известен град на тази страна. И тъй, след като това бе добре извършено, Йоаниций подчини себе си и царството си на властта на Римската църква чрез грамота на привилегиума, подпечатана със златен печат. ..
Честите дарове обаче показват колко е бил щедър и грижлив по отношение на култа и украсата на църквите.
Той изпрати на българския патриарх планета, далматика, и туника от бял азамит, украсени подходящо със златошевица, и голям пръстен с пет топаза, с който лично си служеше, митра, украсена със златошевица, камисум, амиктус стола, мануале, пояс, калиги, сандали, хиротека и други украшения, които подхождат за патриарх.
Също и на браническия епископ, който се яви лично пред папата, даде един златен пръстен със смарагд и митра с подходящо поставена на нея златошита ивица.
