Тихизмът на Чарлс Пърс

Abstract:
Tychism is a Charles Peirce’s metaphysical  doctrine, which maintains that chance and irregularity are present in an  objective state in the nature. It doesn’t mean that the science cannot explain  the irregularities at all but that all we ever have to explain are the  departures from our predictions. Because the universe is in a constant process  of evolution, the laws of nature are not absolutely dominant, and spontaneity  and chance will exist until the final stage of evolution. Peirce opposed to  determinism in philosophy but he didn’t claim that the natural phaenomena are  irrational and unexplainable. Peirce proposed a middle way between extreme  determinism and irrationalism.

Ключови думи: Пърс, прагматизъм, тихизъм, случайност, детерминизъм
Keywords:  Peirce, pragmatism, tychism, chance,  determinism

Тихизмът

Името на американския прагматист Чарлс Пърс (1839-1914) изпъква сред най-видните умове в историята на американската философия и наука. Геодезист, астроном, математик, логик, семиотик и философ, той се заема с решаването на задачи и проблеми на различни  научни дисциплини, оставяйки ярка следа в някои от тях .  Пърс, първият философ, прокламирал Прагматическия принцип ,  създава своя метафизика, основана на постиженията на съвременната наука. Основана на доктрината за Трите категории, на еволюционизма, на агапизма и синехизма,  научната метафизика на Чарлс Пърс рисува картината на една развиваща се,  движена от закономерности и случайности вселена, която, съгласно принципа на  непрекъснатостта, се приближава към етапа на финално конвергиране на всички  идеи, на цялото ни знание, етап, в който ще са налични само закономерности и  хармония. Тихизмът е учение, чрез което Чарлс Пърс обяснява наличието на спонтанност и  незакономерности във вселената. Тихизмът  се противопоставя на детерминизма на XIX век, но без да достига до ирационализъм. В настоящата статия аз ще имам за цел критическото излагане на Пърсовия тихизъм,  обосновавайки тезата, че, макар и антидетерминистка по същността си, тази  доктрина по никакъв начин не позволява отклонение от научния метод и научния  възглед за света през XIX век.  Пърс се конфронтира с детерминистите, без обаче да подкрепя някаква форма на ирационализъм. Реалността е независима от нашето мнение за нея, а природните закони- независими от нашите лични желания. Всъщност, тихизмът е напълно съвместим с научното мислене, доколкото той  предполага наличието на незакономерности в света, но допуска тяхното рационално  обяснение.
Много са факторите, които обуславят  придържането на Пърс към тихизма: Хегеловото (както и на други философи като  Чонси Райт )  пренебрежение към механицизма, застъпването за свободната воля, работата с логиката  на случайността (и това, което днес се има предвид под теория на  вероятностите). Според Пърс космологическото развитие не преминава през  детерминирани етапи, нито пък има определена сила, която поражда преминаването  от Първичност през Вторичност в Третичност. Природата от своя страна става все  по-закономерна и детерминирана, но въпреки това не е неправилно да се отстоява  твърдението, че в нея са налични незакономерности (irregularities). В своя труд ”Редът в природата” Пърс отбелязва: ”Един елемент на чиста  случайност оцелява и ще остане дотогава, докато светът не стане абсолютно  съвършена, рационална и симетрична система, в която умът най-после е  кристализиран в безкрайно отдалеченото бъдеще” .  През 1868 г. той пише, че незакономерностите в природата са повече от  закономерностите . Това  полага началото и основата на тихизма.

Тихизмът и религията

Тихизмът не представлява защита на  религиозни вярвания в квазинаучна форма. В ”Редът в природата” (1878) Пърс  аргументира тихизма си, но без да включва в обяснението си Бог или някаква  Висша сила. Нещо повече- докато естествените теолози свързват реда в природата  с наличието на Висша сила, която го е планирала и го поддържа, то Пърс не  посочва никаква възможност редът (защото въпреки ролята на случайността той  съществува) да е дело на Бог .  С това си действие той се разграничава от теологията (и отстоява независимостта  на своята метафизика). И не само това: тук той за първи път заявява, че  ”науката е враждебна на религията”.  Учените, които не смятат така, ”нямат ясен поглед”. Така че самият Пърс няма  намерение да бъде апологет на християнската догматика (дори и тя да му влияе в  метафизическите конструкции). Докато Църквата набляга на чудесата и  необяснимите явления като на Божие дело, през XVII век започва обръщане към  ”теорията за дизайна”:  редът се превръща в белег за божественост. Тихизмът не взема страна в спора  между научни хипотези и религиозни догми, поне не във формата, в която го  формулира Пърс.  Незакономерностите и погрешните научни предвиждания нямат нищо общо с действията на някаква Висша сила.

Необходимост и случайност

В Пърсовия тихизъм на случайността  не се гледа като на същност, принцип; тя е само характеристика на процесите и  явленията. Случайността е свобода и развитие. Ако нямаше случайност в  природата, тогава ние нямаше да можем да развиваме ума или волята си, да  действаме или мислим. Разнообразието, спонтанността не възникват от действието на закон (също както и любовта не е природен закон). В ”Изследване на доктрината за необходимостта” (1893) Пърс изразява становището, че ако някой е детерминист, то за него умът е част от физическия свят. В своя лекция от 1903 г. във фрагмента ”Разнообразие и единство” американският прагматист разграничава три смислови нива на понятието  за необходимост:

1.  Всеки елемeнт на всички факти се придържа към определен закон;
2. Законът изцяло детерминира всеки факт, но някои отношения между фактите са случайни;
3. Единството е съвършено, но може да се приложи към някои феномени.

Детерминизмът има като свое основно допускане следното: ”…Положението на нещата, съществуващи по което и да е време, заедно с определени неизменни закони напълно определят положението  на нещата във всяко друго време”.  Пърс не одобрява закона за единството на природата на Мил (още една причина да  се противопостави на неговата теория за индукцията). В същата лекция Пърс  казва, че разнообразието във вселената се увеличава.  В ”Речника” на Болдуин той пише за многообразието като характерна особеност на универсума. Идеята за многообразието се превръща в концепцията за „плуриверса”  на  съратника му прагматист Уилям Джеймс.

Незакономерност и обяснение

Пърс настоява, че във вселената са налични природни закони, но те не контролират всеки процес в нея. Наблюденията на природните явления дори показват липсата на закономерност: ”Опитайте се да верифицирате който и да е природен закон, и Вие ще установите, че Вашите наблюдения по-точно и по-сигурно ще покажат незакономерни отклонения от закона”.  Точно това представлява и случайността- невъзможност да се отчете, да се  определи, да се прогнозира даден процес/явление. Тя не е основана на някакъв  общ принцип, а е условна, тъй като съществуват различни степени на  детерминираност. В своя  ”Отговор на  детерминистите” (1893) американският прагматист пише: ” Да се твърди, че общите истини са обективно реални, но да се отрича, че те са съвсем универсални, точни  и сигурни, означава  да се придържаш към учението за абсолютната случайност”. Случайността не е ирационалност, анезакономерност (ирегулярност). Тя не е  изцяло неразбираема или необяснима и не тя се нуждае от специално обяснение.
Но кога е нужно обяснението? В  спора си с Пол Карус.  В свой фрагмент той дава като пример гората: ”Никой не е изненадан от това, че дърветата в една гора не образуват закономерен  модел, или се опитва да търси обяснение за това. Така че  незакономерността не ни кара да искаме обяснение”.  Ние търсим обяснение тогава, когато не се появява предвидено от нас явление (или ефект). Съществуването на незакономерности по никакъв начин не би трябвало да ни подтиква да търсим тяхното обяснение. Това обаче не значи, че те не могат да бъдат обяснени рационално, а само че не сме длъжни като изследователи да се стремим към това. Задачата на учения е да  разбере защо неговите предвиждания не са се сбъднали или защо са се сбъднали с  определено отклонение.
Пърс формулира своята теория за обяснението: то е необходимо само когато сме  прогнозирали едно явление, а пред нас наблюдаваме по-различно. Американският  прагматист упреква Карус в придържане към механицизма.  Карус не иска да приеме ролята на  случайността в света: за него тя е просто ”неизчислимото”. Според Пърс обаче  самият Карус на едно място в своя труд допуска ролята на случайността да е  по-сериозна. Пърс заявява: ”Случайността, според мен, или незакономерността-  това означава липсата на всякакво съвпадение- не изисква обяснение”

Четири аргумента срещу  детерминизма

Чарлс Пърс не се задоволява само с  разработването на своя тихизъм, но, както вече показах, влиза в директен дебат  със защитниците на детерминизма. В своя спор с Карус основоположникът на прагматизма не само формулира нова теория за обяснението, но и излага четири  аргумента срещу детерминизма:

1. Преобладаването на растежа  (развитието) в света;

1. Разнообразието във вселената е  необяснимо;

1. Законът трябва да се обясни от  нещо друго, и в крайна сметка- от случайността;

1. Чувството (в смисъла на  Първичност) не би съществувало, ако законът за запазването на енергията беше  верен .

Най-важният аргумент от изброените е този за разнообразието- детерминистите биха могли да отговорят, че в многообразието може да бъде намерено единство (както правят Оксфордските хегелианци, предизвикали критиките на Уилям Джеймс и Ф. К. С. Шилър), но не и  да отстоят позицията, че то може да бъде познато в цялата му дълбочина. Още  повече че космическото развитие не може да се съгласува с един статичен космос,  в който всичко става по необходимост. Спорът за детерминираността се прехвърля  и във физиката, където Айнщайн дискутира с Копенхагенската школа за природата  на случайността и необходимостта. И до днес принципът на Хайзенберг поражда различни интерпретации (от напълно ирационалистична до умерено детерминистична), като самият Пърс вероятно би взел страната на Айнщайн въпреки  своя тихизъм. Дори и случайността да е  реално съществуваща, а не просто ”недостатъчно познание за причините на  явленията”, както смятат детерминистите, това не отменя подредеността на  природата, не я превръща в хаос, не елиминира изобщо природните закони. В  ”Редът в природата” Пърс показва как един свят,   в който единствен ”гоподар” е чистата случайност (това не е нашият свят,  а такъв, в който случайността има по-голяма роля) пак би притежавал  систематичност (подреденост). В допълнение той заявява, че в нашия свят няма по-малка и по-голяма степен на подреденост- във всеки възможен свят трябва да съществуват характеристики за всяка група предмети, така че абсолютно неподреден свят е невъзможен.

Заключение: тихизмът и науката

Според моята интерпретация  тихизмът не е модификация на ирационализма,  нито е защита на някаква ”анти-научна философия”; той не подкрепя  номинализма или инструментализма във  философията на науката...  Вместо да бъдат игнорирани като несъществени  за науката, случайностите трябва да се изучават по-детайлно. Светът не е  мистичен, нито пък необясним. В ”Телепатията и възприятието” американският прагматист отрича супернатуралисткия възглед за света и твърди: ”Изглежда ми, че единственият приемлив възглед е, че разумното, или идеята за закон в човешкия ум, е идея, от която са следствие обективните предвиждания, защото  всички физически теории произхождат от човешки догадки, и експериментът, ”окастрящ” погрешното и определящ точните стойности, трябва да бъде в ума като  последица от неговото (на разумното- б.м.) битие в реалния свят. Тогава  разумността на ума и тази на природата са по същество еднакви, и не е учудващо,  че умът след ограничен брой догадки ще е способен да предположи какъв е законът  на всяко природно явление”.  Умът ни има естествена вродена склонност да  обяснява природните явления и дори да прави правилни догадки и да формулира  прецизни хипотези.
Тихизмът остава верен на  разбирането на Пърс за ”нова метафизика”, която трябва да  има научна основа. Той почива върху Пърсовите  изследвания в логиката и математиката и никога не достига етап, в който да  включва ирационализъм или супернатурализъм. Дебатът относно детерминираността  се възобновява с нова сила през XX век и  както знаем, предизвиква сериозен интерес сред учените от всички научни  области. Чарлс Пърс предлага решение, което запазва свободата на човешката воля  и допуска наличието на обективна случайност, но в същото време подчертава, че  не съществуват напълно необясними явления. За поддръжниците на двата лагера  това решение може да изглежда противоречиво –  то обаче е напълно съгласувано с визията за една развиваща се и променяща се  вселена, в която закономерностите стават все по-силни, но в която спонтанността  (означена с категорията Първичност) въпреки всичко запазва някаква роля. За  науката остава да открива нови закономерности и да обяснява случаите, в които  се получават отклонения от нейните предвиждания. Случайността може да се изучава и (в малка степен) да се предвижда. Във фрагмента ”Разновидности и значимост на индукцията” Пърс отбелязва: ”Учението за  случайностите (…) не е нищо друго освен наука за законите на  незакономерностите”

Литература:

1. Пърс, Чарлс. „Как да направим идеите си  ясни”, в: Сивилов, Любен (съст). Теории  за истината, УИ „Св. Кл.Охридски”, 1994, с .144-166.

2. Conkin, Paul. Puritans and Pragmatists, Bloomington, „Indiana University Press”, 1976.

3. Flower, Elizabeth, and Murphey, Murray. A  History of Philosophy in America, vol. 2, New York, ”G.P.Putnam’s Sons”,  1977.

4.  Peirce,  Charles S. Chance, Love, and Logic, London, ”Kegan Paul, Trench, Trubner  and Co., Ltd.”, New York, ”Harcourt,  Brace and Company, Inc.”, 1923.

5. Peirce, Charles S.  Collected  Papers of Charles Sanders Peirce ,vols. 1-6 (ed. by Charles Hartshorne and  Paul Weiss) , Cambridge, ”Harvard University Press” ,1931-1958. Vols 7-8 (ed.  by Arthur Burks). Cambridge, ”Belknapp Press of Harvard University Press”, 1966-1968.

Източник: nauka.bg