Изследователи наблюдаваха вид риба, за да подпомогнат разкриването на една от най-големите мистерии в еволюционната биология.
В много видове животни и растения, индивиди от същата популация често са с различни варианти на оцветяване. Но мистерията, която остава, е защо един цвят, рано или къsно, не замества други като следствие на естествения отбор.
Изследване, публикувано в Journal of Evolutionary Biology (Вестник на Еволюционната Биология), се загледа във вид сладководна риба, която плува във водите на Северна Америка, за да проучи как различните цветове се запазват във вида.
Водещият изследовател, Уил Сoуърсби, докторант в Университета Монаш, каза че причините, поради които различните цветови варианти съществуват в популациите, когато всъщност трябва по равно да преминат през естествен отбор, още са голям въпрос и дори остават неизвестни за някои видове.
“Смисълът на тази дейност лежи във фундаменталния въпрос: как и защо съществуват в природата варианти на едно и също животно” – каза Соуърсби.
“Цветови варианти от същия вид са поразителен пример за биологична вариация. Обаче важността на адаптирането и какви еволюционни процеси ги запазват, остава неизвестно.”
Соуърсби каза, че екипът изследвал вид риба наречен червена дяволска цихлида, която има два цвята – единият е тъмен (сиво към черно), а другият е златен (жълто към червено).
Рибата със златно оцветяване генетично доминира, но тъмният цвят е много по-често срещан.
“При този вид, по-тъмните индивиди изглежда са способни да променят нюансите на техния цвят и шарки, за да могат по-добре да отговарят на околната среда” – продължи той.
“Искахме да преценим дали това играе роля в съществуването на различни цветове в популация и защо златният вариант на рибата е по-рядко срещан.”
Изследователите заснеха червената дяволска цихлида на тъмна и светла повърхност. Снимките след това бяха анализирани, за да бъде измерено количеството на промяна в сенките на цвета на тялото на рибата. След анализа, те откриха, че по-тъмната риба може да променя яркостта си, за да отговаря на повърхността, на която се намира, а златната риба не може.
“Тези резултати предполагат, че разликата, в способността на един вид да отговаря на фона, може да изиграе потенциално важна роля за запазването на цветовите честоти в природата” – каза Соуърсби.
Изследователският екип, включае доцент Боб Уонг от School of Biological Sciences и д-р Топи Летонен от Турукскуя Университет, се надява да направи повече в тази област.
“Имайки предвид сложните цветови варианти при този вид, трябва повече работа за да разберем как цветовите разлики могат да повлияят на начина, по който различните хищници възприемат тъмните и златни индивиди и различните условия на околната среда” – каза Соуърсби.
Източник:
Университет Монаш
nauka.bg
