Нашите очи са сложни органи, с ретина в задната част на очната ябълка, включваща стотици милиони неврони, които ни позволяват да видждаме, при това – цветно!
Учените отдавна знаят, че някои ганглийни клетки на ретината – невроните, свързващи ретината към останалата част на мозъка – са настроени на специфични дължини на светлинните вълни (цветове). При хората, както – и при някои примати невроните се възбуждат от червения цвят и се потискат от зеления (който им действа успокоително), например. Важен е следният въпрос: как невроните успяват да дискриминират дължините на вълната, така че ние да можем да възприемаме цветовете?
Учените в лабораторията на Томас Еулер, професор в Университета в Тюбинген, са работили по проблема на ретиналната обработка на цветовете в продължение на няколко години. Тяхната статия в списание „Neuron“ показва, че независимо от това, дали ганглийните клетки реагират на цветовете зависи от хроматичното предпочитание на ветлочувствителни фоторецепторни клетки около тях. Изследвано било зрението на мишки, които имат поразително разпределение на фоторецепторите в цялата си ретина, със зелено-чувствителна горна половина и синьо-чувствителна долна половина.
Изследователите установили, че при стимулация със светлина, ганглийните клетки, които никога преди не са били „замесени“ в цветното зрение, станали цветен опонент, ако са разположени в близост до границата между зелено и синьо в ретината. Резултатите от тяхното изследване показват, че цветното зрение може да възникне от невронни вериги в ретината, които не се занимават с обработката на цветовете. Въпреки, че тези констатации се отнасят приоритетно за мишките, те представляват важен принос към нашето разбиране за обработката на цветовете при хората и при други примати, считани за цветни „специалисти“ сред бозайниците.