Превод на М. Войнов в ГИБИ, VIII, с. 157—160, от Acropolita цит. съч с. 26—29.
Обособяването на Слав като самостоен владетел
Планината Родопи, която се нарича и Ахридос, и нейните крепости, а също и Мелник владеел Слав, който бил роднина па цар Асен и бил почетен с деспотство от костантинополския император Ерик [Хенрих], за чиято дъщеря, родена, му от наложница, той се бил оженил. Този Слав — нека за кратко прекъснем течението на разказа, — като завладял силната и почти непревзимаема за всички противници крепост Мелник, станал самодържец и не се покорявал на никой от околните владетели. Понякога бил съюзник на италийците, свързвайки се с тях поради роднинство, понякога държал страната на българите поради родство, а понякога — на Теодор Комнин. И никога никому не бил нито подчинен, нито се свързвал истински във вярност и съгласие.
Епирският деспотат завладява български земи
Властта на Михаил била взета от неговия брат Теодор, при когото били и братята му Константин и Мануил. Имайки желание да царува, той разширил много своята власт. Спечелил немалко земя от италийците и много от българите. Защото той си подчинил Тесалия, Охрид и Прилеп, Албанон и самия Дирахиум.
Иван Асен II заема българския престол
Първият цар на българите Асен имал двама сина — Иван и Александър. През времето, когато Борил управлявал като цар българите, Асеновият син Иван избягал и отишъл в страната на русите. Там той останал достатъчно (време и след като събрал около себе си някои от сбирщината руси, поискал обратно бащиното си наследство. Той воювал с Борил, победил го и станал владетел на немалка земя. А Борил влязъл в Търново и затворен вътре, бил обсаждан в продължение на седем години. Неговите хора, след като паднали духом, минали на страната на Иван Асен. При бягането си Борил бил пленен и ослепен от Иван и така Иван станал владетел на цялата българска земя.
Из хрониката на Анри дьо Валансиен
Анри дьо Валансиен (XIII в.) е автор на съчинение, което представлява продължение на хрониката на Вилардуен за 1208—1209 г. Превод в БВИФ, с. 420—423, К. Жуглев, Принос към историята на средновековна България въз основа на хрониката на Хенрих дьо Валансиен, ГСУ ИФФ, XL VI, 2, С, 1951, с. 11 —103, от Henri de Valenciennes, ed Natalis de Weily, Paris 1882, с. 306—372.
Българите нападат Латинската империя
Това станало на Петдесетница [25 май 1208 г.]. Императорът пребивавал в Цариград, когато му дошли известия, че куманите и власите [българите] са навлезли в земята му и тормозят неговите хора. Императорът прочее веднага наредил да се свикат войските му и когато се събрали, той заповядал всички да излязат след него и те се подчинили на неговата заповед… Тогава императорът тръгнал от Силиврия и яздел все напред срещу куманите и власите и войската му от ден на ден непрестанно растяла. Какво повече да се каже? Той вървял толкова, че стигнал в полето отвъд Адрианопол; и щом като пристигнали всичките му хора, те се настанили [на лагер]. Тогава те взели решение да отидат във Влахия [България], за да потърсят помощта и подкрепата на един високопоставен човек, който се наричал Слав и бил във война с Борил, който бил негов пръв братовчед, защото този Борил му бил взел земята с измама. И ако можели да го привлекат да им помага, те биха нападнали успешно Борил.
Битката при Берое
Какво повече да кажа? Императорът пристигнал в Берое. Там войската преспала. На сутринта, когато слънцето изгряло, Борил дошъл неусетно и ги нападнал. А тогава от всичките наши хора били въоръжени само челната охрана и ариергардът. Прочее само който бил там можел да ги види [как] ожесточено се биели и стреляли е лъкове едни срещу други. И понеже нашите хора още не били строени [в боен ред], не е чудно, че поради това те били малко изплашени. Защото ако всичките тези, които били в Романия, се били опълчили срещу Борил и неговите хора и имали в своя помощ всички от Фландрия, Франция и Нормандия, тук те пак нищо нямало да могат да постигнат, ако самият бог не бил им помогнал.
Сражението при Пловдив
Когато императорът заповядал, никой не възразил. Те дошли пред Филипопол и се разположили набързо на стан. И когато палатката на императора била приготвена, той [ги] накарал да свалят оръжието си, разположил се в нея и хапнал малко сухар с вино. Така направили и другите, които имали храна, а тези, които нямали, трябвало да търпят, защото, знайте добре, че цели дванадесет дни път те не намерили ни жито, ни ечемик, ни вино. . .
Денят бил хубав и ясен, а полето така равно, че нямало никакво препятствие, нито нещо друго, което би могло да ги безпокои. Така че те можели да, вярват, че биха останали още, без да се бият, защото неприятелите им били съвсем близо до тях, по дължината на една обрасла поляна. И Борил, който бил с тях, бил подредил и поставил в [боен] ред своите военни части. Те започнали да се приближават едни към други така, че в далечината войниците вече се различавали помежду си. Шумът от всички страни, тропотът и цвиленето на конете били толкова силни, че не би се чувало дори и ако бог гърмял. . .
Тогава те [латинците] слизат от парадните си коне и се качват на бойните. И ако отсега не се държи [сметка] за хората на Борил, днес, както ще видите, битката ще бъде ужасна и жестока. Бойните ядра се приближават от двете страни, яздят в добър ред и стигат толкова близо едно до друго, че се виждат, изцяло. Както чухте, денят е хубав, власите надуват своите тръби.. .
Всеки [латински] войник с наведено пред себе си копие пришпорил коня си, споменавайки божия гроб с голямо смирение. И срещнали власите и куманите и всеки много яростно събарял своя [противник]. И знайте, че там, при това сражение имало много убити и ранени. И за тези, които падали, нямало вече [никаква] възможност да се вдигнат, защото, докато едни ги събаряли, други били готови да ги убият…
Преследването на Борил и неговите хора било много голямо. Те бягали като хора, които не смеели да дочакат; нашите пък ги преследвали, докато имало следа от тях. Там бог направил едно доказано чудо за нашите хора, когато те поразили Борил, който ги бил нападнал с тридесет и три хиляди души, от които бе образувал тридесет и шест отреда, а нашите хора имали само петнадесет [отреда] и три от обикновени гърци. И [освен това] имало голяма разлика от едните до другите, защото във всеки наш боан отред имало само по двадесет рицари освен отреда на императора, дето били петдесет. А в най-малкия [боен отред] Борил имал деветстотин души. При това положение би станала [битка] с неравни сили, ако бог не бе помогнал, но нашите хора били праведни, а хората на Борил дяволи.
Съюзът на Алексий Слав с латинците
Нашите хора дойдоха в Крюсмонт [Кричим] и завзеха града и крепостта. Слав, един високопоставен човек, който воюваше срещу Борил, макар че беше негов пръв [едноутробен] братовчед, защото този Борил казваше, че земята, която държи Слав, трябва да бъде негова, а Слав казваше, че не; и затова те воюваха помежду си тъй, че Слав често го нападаше и го омаломощаваше много откъм хора, приятели и крепости. Този Слав, понеже искаше да има на своя страна силите и помощта на император Хенрих, изпрати предложение да сключат мир.. .
След всичко това този Слав дойде при императора и го намеря седнал в палатката си, заобиколен от своите най-големи барони. Слав влезе в палатката пред всичките барони, които бяха там; падна пред краката на императора, целуна ги и след това [му целуна] и ръката. . . Мирът бе сключен и потвърден. Там Слав стана човек [васал] на императора и се закле да му бъде верен и лоялен занапред като на свой законен господар.
Тогава маршалът [Жофруа] насаме му каза да поиска от императора една от неговите дъщери. Слав коленичи отново пред императора и му каза: „Господарю, казаха ми, че вие имате дъщеря, моля ви, ако желаете, да ми я дадете за жена. Аз съм човек, богат със съкровища от злато и сребро, и в моята страна ме считат благородник. И тъй аз ви моля, ако обичате, да ми я дадете. . .“
И всичките първенци, които бяха там, го посъветваха да му я даде, за да му служи на драго сърце и с удоволствие. Императорът каза: „Сеньори, щом вие ме съветвате, аз я давам.“ После той се усмихна, повика Слав и му каза: „Слав, аз ви давам дъщеря си, стига бог да ви позволи да й се радвате. Аз ви давам с [нея] и цялото завоевание, което ние направихме тук, при условие, че вие ще бъдете мой човек и ще ми служите. И освен това аз ви давам [обещавам] голяма [обединена] Влахия, на която ще ви направя господар, ако е угодно богу и [ако съм] жив.“
Жителите на Сер търсят помощи на Борил
Ето че пристигна при императора пратеник, който го поздрави [от страна на] хората, който той преди бе изпратил в Сер, и му каза, че крепостта се държи срещу тях по такъв начин, че те не могли да влязат вътре. И затова пратениците след дълга мора отишли оттам в Жиж [Зъхна], дето се настанили и си починали добре. А тези от крепостта [Сер] изпратили пратеници до управителя на Борил, който бил много високомерен и живеел в Мелник; те казали на управителя [на Мелник] да дойде в Сер и ако той доведе силна войска, крепостта ще му се предаде, защото те предпочитали да я владее той, отколкото императорът.
Севастократор Стрез
Из житието на сръбския архиепископ Сава, написано от книжовника Теодосий през XIII—XIV в. Превод на П. Илчев от БСМ, с. 476—477.
Споменатият този Стрезо след убийството на цар Калоян беше преследван като царев роднина от приелия царството цар Борил, за да бъде убит. Защото и той, Стрезо, беше гот и беше се проявил много със смелостта си. Затова му завиждаха и за смърт търсеха душата му — бояха се да не би той, ако се възцари, да убие пък тях; и така, преследван от тях, той беше съвсем изгонен. И като нямаше къде да се установи, избяга при благочестивия велик жупан и самодържец Стефан. А преди това, когато готите бяха надвили и бяха намерили много гръцки градове, както казахме, празни и безпомощни, те ги завзеха и владееха; те бяха заели и околните на Солун селища, държаха и Охрид. Благочестивият Стефан склони към този Стрезо като към свой сродник и брат. Някои загорски боляри, които владееха тогава града [Охрид?], и те му се подчиниха заедно крепостите си. А най-напред [Стрезо] бе въведен от Стефан в крепостта, наречена Просек. Като му даде в помощ своята войска, а и сам му помогна, утвърди го за свой приятел и го удостои да го счита за брат, така че всеки [от двамата] да намира всякаква помощ от другия. Като се уговориха така, получи и други селища, а и е хора се умножи, защото записките хора го знаеха и мнозина идваха при него. Искам да опиша тук неговото безумие, макар че ще удължим разказа. Прочее, като забогатя много и можеше да се каже за него, де като паток е затлъстял и изпълнен е безумие, [Стрезо], възгордян, забрави бога, защото се прояви като убиец, свиреп и неукротим в немилостта си и много нечестив. Като установи дома си на скалата в гореспоменатия Просек — а тази скала беше много висока, около 200 разтега и повече и непосредствено под нея тече голяма река, наречена Вардар, на тази скала прочее [той] си направи дървена площадка, която превърна в „Свой театър. И когато окаяният се веселеше, седеше, пиейки на това смъртно съдилище, като играеше и се веселеше. А за него веселие беше човешката смърт: за малка вина осъждаше на смърт сгрешилия и заповядваше да го хвърлят от височината на тази площадка през онази страшна скала.
А когато хвърлеха някого, развеселяваше се и му подвикваше: „Внимавай да не си намокриш кожуха“ — защото хвърленият не можеше да падне на друго място освен право в самата река. Близките [на осъдения], ако имаше близки, или богобоязнени хора [после] обикаляха реката, като търсеха дали няма някъде да го изхвърли водата, та като го приберат, да бъде погребан по човешки; а ако се задържеше някъде в дълбочината, ставаше храна на рибите. И така, както казахме, веселие за него беше човешката смърт. Такива [неща] правеше този човек в своята крепост.
Из писмо на император Хенрих
Писмото на цариградския император Хенрих до западните владетели е от 13 януари 1212 г. Превод на В. Гюзелев от G. Prinzig, Der Brief Kaiser Hen-richs von Konstantinopel 13 Januar 1212, Byzantion, LXII, 1973, с. 411—418.
Понеже ваша светлост, както се надяваме, желае да узнае за нашето състояние и за нашия напредък, затова ще направим достояние работите с настоящото писмо, макар че те не са единствените, които около нас върши господ. Знайте от нас, че досега срещу нашата империя имаше четири основни и най-могъщи врагове, в средата, на които бяхме поставени и изложени, на чиито непрестанни нападения издържахме твърдо и победоносно. От тях първият и най-големият бе [Теодор I] Ласкарис, който владееше цялата земя отвъд ръкава Св. Георги чак до Турция; провъзгласявайки се там за император, нападаше ни многократно от онази страна. От другата пък страна ни притисна Борил, който по подобен начин чрез насилие застана начело сред племето на българите, присвои си царското звание с царските знаци и след това ни мореше дълго и с много нападения. От другата пък страна в солунското кралство бяха Михаил [Ангел], най-големият предател, и Стрез, внук на Йоаница [Калоян], някогашен голям опустошител на Гърция; те двамата, макар и да бяха положили клетви за вярност, е все сили заплашваха в тези области е нашата погибел. Ето защо първо, по съвета на нашите барони, пътувахме 12 дни от Цариград до Солунската област за тяхното омаломощаване и за премахването на тяхната жестока власт, както вече, вярваме, вероятно е достигнало до вас. Тук пък, след като водихме дълга борба срещу споменатите врагове, накрая с божията помощ ги доведохме до такова състояние, че те не можеха да нападат никого, най-малко нас или които да било други, така че не им бяха полезни действителните и въображаемите предателства, с които често те си служеха срещу нас. Понеже прочее четири пъти Михаил и три пъти Стрез бяха ни дали клетви, които всеки един от тях двамата не се поколеба да наруши толкова пъти. Но ние за тези вероломства така ги наказахме, че те толкова пъти бяха принудени да се разкаят пред нас за всички други прегрешения, които извършиха. Ние пък им отнехме по-голямата част от най-хубавата земя, която владееха и ако не бяха ви призовали в Цариград по важни дела, за тях в нашата империя не би останала едничка колиба.
А пък другите двама врагове на нашата империя, именно Борил и Ласкарис, твърде много и сериозно притиснаха Цариград единият по суша, другият по-море; и Ласкарис вече беше привлякъл едни от нашите велемощни люде, именно Пиер дьо Брашо, и събра голям брой галери, за да завладее Цариград. По тази причина градът бе изложен на голяма опасност, поради което мнозина от нашите, обезверили се в нашето завръщане, възнамеряваха да избягат по море, повечето пък преминали към оня Ласкарис, като предложили помощ срещу нас и положили клетва.
Поради това се завърнахме е бързина и на Великден [ април 1211 г.] достигнахме до един наш град, който се наричаше Русион; и на следващия ден, като излизахме от града, отдалечавайки се внимателно и малко, получихме от верен пратеник, че Борил е тук, малко пред нас, с голяма войска от кумани, власи и българи и готви засада за нашето идване; той окупирал пътя, по който смятахме да минем, който бе много тесен и труден и заобиколен от двете страни с планини, искайки коварно да ни залови вътре в планинската теснина. И ако господ не бе разкрил неговото вероломство и коварната му примка, той би могъл леко да залови нашето малцинство при това преминаване, защото ние имахме не повече от 60 войници. Но чрез пратеници и съгледвачи, които изпратихме там, наистина се предвардихме от това, като се отклонихме от този път по друг път, който минава покрай морето, удължихме нашия маршрут и преминахме през една крепост, която имахме там, присъединихме войниците, които бяха в нея, към нас и така, като вървяхме, срещнахме множество наши [войници], които на три дни от Цариград идеха насреща; и тогава, като видяхме увеличен нашия брой, веднага насочихме нашия път за преследване на Борил, решавайки да се сражаваме с него, ако можем някъде да го открием. Но той, научил за нашето пристигане, удари на бягство и ние, като го преследвахме два дни, по никакъв начин не можахме да открием бързо бягащия или да го настигнем.
Когато се завърнахме в Цариград, там бяхме посрещнати с голяма радост и тържествено, така че дълго време с желание бяхме наблюдавани от народа. По същото време, докато се задържахме там до месец юли, научихме разни слухове от различни области.
Прочее нашите барони, които оставихме да пазят границите на Солунското кралство, а именно граф Бертолд и нашият брат Евстахий и някои други, ни известиха, че неприятелят Стрез, когото оставихме лишен от каквато и да е войска, възстановил войската си чрез Борил, който му изпратил на помощ 52 отреда, и вече им причинил много злини; но споменатите барони, като събрали своите войски и като привлекли Михаил, който тогава влязъл в съюз с тях, излезли срещу този същия Стрез в равнината Пелагония [Битолското поле], където, като се сражавали с него, постигнали победа, тъй че Стрез оставил по-голямата част от своята войска на това бойно поле. . .
А пък по същото време [октомври 1211 г.], докато така действахме в тези земи [Мала Азия], ни бе съобщено от нашите барони в Солунското кралство, именно от граф Бертолд и от нашия брат Евстахий и другите, на които бяхме възложили да пазят пограничната област, че там бил пристигнал Борил с голяма войска, за да им причини твърде много щети; но тези барони, обединени заедно и привлекли нашия зет Слав, му се противопоставили, така че той, бягайки със страх, им напуснал земята, като оставил след себе си 24 отреда пехота и два конница, които всички, преследвани от нашите, били избити, като никой не могъл да се спаси.
Така да знаете навсякъде, че ние с божата помощ постигнахме победа и четиримата преди споменати врагове, именно Борил и Ласкарис, Михаил и Стрез, бяха напълно разгромени и изоставени от войските си.
Споразумение между българи и латинци
Из съчинението на Роберт дьо Клари „Превземането на Цариград“. Превод на В. Гюзелев от Robert de Clari, La conquete de Constantinople, Paris, 1924, § 116—118.
И малко време след това царството Влахия премина под властта на един племенник на Иван, който се наричаше Борил. Този Борил така стана цар на Влахия и имаше една хубава дъщеря. После се случи, че император Хенрих, който беше много добър император, направи съвещание с бароните си какво би могъл да направи с тези власи и с тези кумани, които толкова много воюваха срещу Цариградската империя и които бяха причинили смъртта на неговия брат Балдуин. Тогава бароните го посъветваха да изпрати пратеник при Борил, който беше цар на Влахия, и да поиска да му даде дъщеря си за жена. Императорът отговори, че никога не ще вземе жена от толкова долен произход. И бароните казаха: „Господарю, ще направите така и ние ви съветваме да се споразумеете с тях, защото те са най-силният народ и най-опасни за империята и земята.“
Бароните настояваха толкова много, че императорът изпрати там двама рицари, знатни мъже, и ги накара да се стъкмят хубаво. Пратениците отидоха с голям страх в тази дива страна и като стигнаха там, онези искаха да ги убият. Пратениците говориха толкова много на този Борил, че той им отговори, че на драго сърце ще изпрати дъщеря си на императора.
Тогава цар Борил накара да стъкмят дъщеря му като много богато и много знатно момиче, а също и много хора с нея; така я изпрати на императора и нареди да й дадат шестдесет коня, натоварени с богатство, злато и сребро, с копринени платове и разкошни накити; нямаше кон, който да не беше покрит е червен копринен плат, който беше толкова дълъг, че се влачеше седем или осем стъпки зад всеки кон. И макар че пътуваха през кал и по лоши пътища, никой от копринените платове не беше скъсан — всичко беше запазено в изящество и благородство.
Когато императорът узна, че княгинята пристига, отиде да я посрещне заедно с бароните си, устрои голямо тържество на нея и на хората й и след това се венча с нея.
Въстанието във Видин през 1213 г.
Из грамота на унгарския крал Бела IV от 1 юли 1259 г., дадена заради участието на граф Ивашин в разгрома на въстанието във Видин. Превод на Ал. Милев от П. Никое, Цар Борил под светлината на един паметник, СпБАН, III, 1912, с. 133.
Крал Бела, желаейки да запази владението Чоловна за синовете и наследниците на Ивашин, припомня някои от неговите услуги. Това владение някога баща му отделил от Шаладненската крепост и го подарил на Ивашин, граф Сцибиенски, достопаметен син на граф Беха, заради различните му услуги. Между другото, когато българският цар Асен Бурул [Борил] поискал помощ от бащата на краля срещу своите противници от Будин, спирайки се на приятелството си с него, кралят лично изпратил Ивашин със саксонци, олаци, сикули и висени в помощ на Бурул. След като те стигнали отвъд реката Обост [Огоста], излезли срещу тях трима кумански главатари. Завързали с тях сражение. Убили двама от главатарите, а третия, по име Карач, граф Ивашин оковал във вериги и изпратил на царя. Когато Ивашин пристигнал до крепостта Будин [Видин], изгорил две от градските порти. След станалата там люта битка и след като конят на Ивашин бил убит под него, той все пак останал жив, макар и да получил смъртоносни рани. След като били убити четирима родственици [на въстаналите] и други български войници, той възстановил Будин под властта на същия Бурул Асен.
Източник: nauka.bg
