Солунското кралство след ІV кръстоносен поход (1204)
От Никита Хониат
Превод на Ал. Милев от Nicetas цит. съч., с. 808—814.
Ромеите, които придружавали императора (повечето от тях били от знатен произход, прославени с военни подвизи и произхождали от тракийските градове), решили да влязат във връзка с маркиза и да му предложат военна помощ. Той им отговорил, че няма нужда от ромейски войници, и така ги отблъснал. Те се обърнали с молба до император Балдуин да ги приеме на служба. Но понеже и тук, както казват, „пели отново напразно“, те се обърнали към Йоан, който бил отхранен и роден в областите покрай Хемус. Със своите враждебни нападения той почти опустошил и унищожил цялата западна подвластна на ромеите страна, разорявайки я със скитски нападения и измъчвайки я с най-различни бедствия. Той ги приел с отворени обятия. Впрочем Йоан подозирал жестокия план на латинците и се страхувал от тяхното копие като от огнен меч, понеже в отговор на неговите пратеничества за дружба те му заповядали да се отнася с тях в грамотите си не като император към приятели, а като подчинен със своите господари. В противен случай го заплашвали, че ще вдигнат оръжие срещу него и ще опустошат подвластната му Мизия, която той използвал не по право, а като въстанал срещу нейните владетели, ромеите, и ще го върнат в предното състояние. [ В друг препис е казано: „Йоан непрекъснато се страхувал от франките и се плашел от техните копия като от страшен огън. Затова той изпратил при тях пратници с предложение за мир и дружба. В своите грамоти те не му отговаряли като на император, който им е приятел, а както отговаря господар на своя роб. Те му нареждали да хвърли оръжието си и да се откаже от царството си, защото в противен случай те ще тръгнат срещу него с войска и ще го направят роб на царството си, какъвто той е бил и преди това.“]
Йоан заповядал на дошлите при него ромеи да се завърнат в родните си градове и да вредят, както могат, на латинците, като се готвят за въстание, докато той сам уреди по-добре тяхната съдба. След като се завърнали в родината си, те разбунтували тракийските и македонските градове с помощта на власите. Поради това повечето от латинците, които населявали градовете, били избити, а други се опитали чрез бягство да се завърнат във Византион. По този начин впрочем едни били избити в Димотика, а други били изгонени от Орестиада [Одрин]. Въпреки всяко очакване това дело освободило Изтока от латинците, които се насочили отново към войната на Запад, намалило високомерието им и направило сравнително по-скромни тези, които били завладели Елада и Пелопонес. Нека да разкажем поред как станали тези неща. Ромеите, след като били повикани в Аркадиопол и завладели Димотика, останали в тази страна, имайки немалка подкрепа от страна на власите. Йоан със собствените си полкове и с многобройна помощна скитска войска употребявал всичкото си старание да остане незабелязан от латинците. Щом като император Балдуин и тримата главни вождове (понеже граф Сен Пол умрял и бил погребан в Манганския манастир в гробницата на севаст Склирена) научили за въстанието на ромеите, изпратили веднага войска, която да върне в подчинение въстаналите градове. Виза и Чурул били върнати и подчинени, както преди това. Но град Аркадиопол латинците намерили изоставен от богатите и знатни жители. Между това през нощта ромеите, на които градът бил родина, и техните съюзници ги нападали. Отначало те останали спокойни с оръжието си и се пръснали по крепостите за наблюдение. На разсъмване, след като латинците видели, че ромеите нямат никакъв боен ред и не спазват никакви правила на военната дисциплина и че дори не били добре въоръжени, решили да отдръпнат построената си за бой войска. Ромеите смело се втурнали подир тях, понеже сметнали предпазливото отстъпване на латинците за страхливост, излезли извън градските стени и започнали бой с тях. Скоро обаче ромеите трябвало да отстъпят с бягство и през онзи ден настанала тъжна и печална гледка. Латинците не щадили никого, избивали всички с мечовете си и напоили земята с кръв. Никой от падналите не бил удостоен с погребение. Това извършила излязлата напред латинска войска. Тя не се осмелила да отиде по-нататък, понеже я обграждали от всички страни ромеи и власи с една част от скитската войска, докато другите бързо се отправили в Аркадионопол като в спасително прибежище. През месец март тръгнали срещу тях император Балдуин и граф Людовик дьо Блуа, а след тях венецианският дож Хенрих Дандоло, всеки със собствените си полкове. Те приближили до Адрианопол и се разположили на лагери извън обсега на стрелите, а на следния ден придвижили напред войските си и поставили стенобойни машини. Понеже обсадените се защищавали, то латинците поради якостта на крепостните стени в продължение на много дни не могли да направят нищо друго, освен да хвърлят стрели и да бъдат обстрелвани. Затова решили да вдигнат основите на стените с лостове и по този начин неочаквано и из един път да ги разтърсят. Почнали да подкопават стените колкото било възможно по-отдалече, като изнасяли земята тайно, а изкопите подпирали с подпори от здрави дървета. Тази работа те извършвали с много работници. И ромеите от своя страна се стараели да измислят нещо, което да спаси града. Не изминали много дни, когато Йоан отделил част от скитската войска и им заповядал да нападнат на определените за продоволствие животни и на конете, които пасели тучната зелена трева около лагера на латинците, понеже искал чрез този стратегически опит да разбере намеренията на неприятелите и да ги накара да издадат своята военна дисциплина. Щом като латинците видели скитите, въодушевили се за нападение и се впуснали към конете и копията си. Те се нахвърлили срещу скитите с всичките си сили, а после скитите отстъпили назад и почнали бързо да се оттеглят, като хвърляли стрели зад гърба си срещу неприятелите, без да забравят да бягат напред. Латинците ги преследвали и гонели, макар нищо да не постигнали, защото вървели след бързи и леко въоръжени войници. Така свършил този ден. След това Йоан се разположил с войските си в недостъпни места и долини, скрил се между хълмове и се грижел враговете му да не могат да забележат неговото присъствие. Той отново изпратил многобройни скити от отреда, който ръководел Коца, и заповядал да действат, както при първия случай, а при завръщането си да вървят по пътя, по който се върнали по-рано. Латинците пък, щом видели отново скитите, бързо и веднага се въоръжили, нахвърлили се срещу тях, размахвайки копията си, и ги преследвали още по-разпалено. Понеже скитите бързо бягали назад, като почти не хвърляли стрели зад гърба си и понеже били леко въоръжени и бягали с твърде бързи коне, то латинците не забелязали колко надалеч отишли в преследването и поради неопитността си достигнали до местата, дето били устроени засади, примки и измами. Впрочем самите латинци били изтощени от усиленото преследване и когато вече и конете им били изморени, те попаднали под неизморените скитски войски и били обградени от всички страни, тъй като скитите ги заобиколили като в кръг. Когато боят започнал, те били притиснати от множество скити, тъй като мнозина скити заобикаляли всеки един от тях. Но като упорити те не отстъпвали и били сваляни от конете, избивани с коси и удушвани с примки; и конете им били също избивани. Като гъст черен облак скитите нападнали латинците и не им давали възможност нито да разгънат конницата, нито да избягат. Загинала най-добрата част от латинската войска, която била опитна да си служи с копия. Загинал и граф Людовик дьо Блуа. А Балдуин бил пленен и изпратен в Мизия. Оттам бил препратен в Търново, където го затворили в тъмница, след като го оковали с окови до шията. Обаче най-старото и най-коварно зло, виновникът на всички злини на ромейския народ, венецианският дож Дандоло, който последен тръгнал на поход, като научил от бегълци за поражението на войската, веднага обърнал юздите на коня си и се завърнал в лагера. Щом като настъпила нощта (защото сражението станало привечер), той заповядал да осветят палатките и да запалят по възможност повече огньове, за да покажели, че цялата войска не е унищожена и че не се страхуват от неприятеля. По време на първата нощна стража той тръгнал оттам и пристигнал в приморския град Родосто. След като се съединил там с Хенрих, брат на Балдуин, току-що пристигнал от Атрамития с троянските арменци, които му помогнали във войната, той се завърнал във Византион страдайки от стомах и с отекли полови органи поради многото парасанги, които преминал на кон през време на бяството си.
От Жофроа дьо Вилардуен
Жофроа дьо Вилардуен е един от видните участници в IV кръстоносен поход, автор на съчинението „Завладяването на Константинопол“, в което описва събитията от 1197 до 1207 г. Съчинението съдържа изобилен фактически материал. Като автор Жофроа се отличава с добра осведоменост, описва подробно и картинно, но се старае да оправдае действията на папата и на някои от кръстоносните ръководители. Превод на Вс. Николаев,. Хроника на Жофроа дьо Вилардуен, Завладяването на Цариград, С, 1947,. с. 257—273, от Villehardouin, , La conquete de Conataninople, ed. E. Faral, t. ll, Paris, 1939, с. 160-180.
И когато дойде утрото и се съвсем съмна, те [кръстоносците] яздиха според както беше решено и дойдоха пред Одрин и то намериха с твърде многоброен гарнизон; и видяха върху стените и върху кулите бойните знамена на Йоанис, краля на Влахия и на България; и градът бе твърде укрепен, и твърде богат, и препълнен с хора. Те ги обсадиха с много малко войска пред две врати. И това бе във вторник след Връбница. Така те останаха три дни пред града в голямо безпокойство и с малко хора.
Тогава пристигна Енрико Дандоло, който бе дож на Венеция; но той бе стар човек и не виждаше никак. И доведе такива хора, с каквито разполагаше, и горе-долу толкова, колкото император Балдуин и граф Дуи бяха довели; и се настани пред една от вратите. На другия ден се увеличиха с една група конници; но би трябвало те да струват повече, отколкото струваха. И те имаха малко продоволствия, защото търговците не можеха да ги следват; и те не можеха да отидат за сено, защото имаше толкова гърци в страната, че те съвсем не можеха да отидат там.
Йоанис, кралят на Влахия, идваше да подпомогне тези от Одрин с твърде голяма войска, защото той водеше власи и българи и около четиринадесет хиляди кумани. . .
Тогава пристигна новината, че Йоанис, кралят на Влахия, идваше върху тях, за да подпомогне града; те подготвиха работата си и се съгласиха, че Жофруа маршалът и Манасие дьо Лил ще пазят лагера, и че император Балдуин и всички други ще излязат вън, ако Йоанис дойде да се бие.
Те останаха така да срядата на великденските празници. А Йоанис бе сега толкова близо, че се бе настанил на пет левга от тях. И той прати своите кумани да препускат пред лагера; и тревожният сигнал се дава в лагера и те излизат в безредие. И твърде безразсъдно преследват куманите цяла една левга. И когато поискаха да се завърнат оттам, куманите започнаха да ги обсипват със стрели и раниха много от конете им.
Така те се завърнаха в лагера и бароните бяха повикани в жилището на император Балдуин; и те държаха съвет и казаха, че били извършили твърде голямо безумие, като са толкова преследвали [едни] така леко въоръжени хора. Заключението на съвещанието бе, че ако Йоанис дойдеше пак, те ще излязат и ще се наредят пред лагера и ще го чакат там и не ще се помръднат оттам; и те наредиха да се вика [и извести] по целия лагер никой да не посмее да престъпи тази заповед заради вик или рев, който той би чул. И бе решено Жофруа маршалът да пази откъм града с Манасие дьо Лил.
Така прекараха те тази нощ до четвъртък сутринта на великденските празници. И те изслушаха литургията и ядоха на обед. А куманите препускат чак до техните палатки; и се вдига тревога и те се хвърлят на оръжие и излизат от лагера всички баталиони подредени така, както бе уговорено преди.
Граф Луи излезе пръв със своя баталион; и почна да преследва куманите; и той съобщава на император Балдуин да го последва. Уви! колко лошо те изпълниха това, което бяха решили вечерта; защото те преследваха така куманите на около две левги далечина; и те се сблъскаха с тях; и ги преследват доста дълго време; и куманите ги атакуват и започват да викат и да хвърлят стрели.
А [нашите] освен рицари имаха във войската си и друга хора, които не познаваха достатъчно военното дело; и те започват да се плашат и да бягат. И граф Луи, който пръв започна [битката], бе ранен на две места твърде тежко: и куманите и власите почват да нахлуват; а графът бе паднал и един негов рицар, който се казваше Йоан дьо Фриез, бе слязъл и го постави върху своя кон. Мнозина от хората на граф Луи му казаха: „Господарю, идете си, защото сте твърде тежко ранен на две места.“ А той каза: „Да не дава господ бог да бъда някога упрекнат, че бягам от бойното поле и изоставям императора.“
Императорът, който сам бе в твърде тежко положение, подканваше хората си и им казваше, че той никога няма да побегне, а и те да не го изоставят; и тия, които бяха там, свидетелстват наистина, че никога един рицар не се е бранил по-добре от него. Тази битка продължи така дълго време. Имаше такива, които добре се биха, а имаше и такива, които го изоставиха. Накрая, понеже бог допуска премеждията, те бяха разбити. Там, на бойното поле останаха император Балдуин, който никога не пожела да бяга, и граф Луи: император Балдуин бе взет жив, а граф Луи убит.
Там бяха загубени епископът Пиер дьо Бетлеем и Етиен дю Перш, брат на граф Жофруа, и Рево дьо Монмирай, брат на граф дьо Невер, и Матиьо дьо Валикур, и Роберт дьо Ронсуа, Жан дьо Фриез, Готие дьо Ньойи, Фери д’Иер, брат му Жан, Ьосташ дьо Ьомон, брат му Жан, Бодуен дьо Ньовил и много други, за които книгата не говори тук. А другите, които можаха да се спасят, се върнаха бягайки в лагера.
И когато Жофруа, маршалът на Шампания, който пазеше пред една от вратите на града, видя това, той излезе колкото можа по-скоро с хората, които имаше. И съобщи на Манасие дьо Лил, който пазеше другата врата, да го последва бързо. И язди с целия си баталион срещу бегълците в бърз ход. И всички бегълци се присъединиха към него; и Манасие дьо Лил, който пристигна със своите хора колкото можа по-скоро, се присъедини към него. И тогава те образуваха по-голяма дружина; и всички ония, които идваха от голямото поражение и които те успяха да задържат, те ги поставиха в тяхната дружина.
И това бягство бе спряно така между деветия час и вечерта. Мнозина бяха толкова изплашени, че избягаха пред тях до палатките и жилищата. И така завърши това бягство, както чухте. И куманите, и власите, и гърците, които преследваха [бегълците], се спряха; и те не даваха мир на дружината с техните лъкове и стрели; а тези от дружината стояха неподвижно срещу тях. Така останаха до нощта; и куманите и власите започнаха да се оттеглят и дадоха храна на конете си и самите те ядоха, каквото намериха, а то бе малко.
Така те останаха в този град през целия ден до нощта. А Йоанис, кралят на Влахия, ги бе следвал целия ден през целия им път и се разположи на лагер на около две левги от тях. И когато дойде нощта, тия, които бяха в града, се въоръжиха всички и излязоха вън. Жофруа маршалът образува предната охрана, а задната охрана образуваха онези, които бяха я правили през деня. Така те яздиха в голям страх и с големи усилия през цялата нощ и на другия ден, докато стигнат в града Родосто, който бе населен с гърци — много богат и твърде укрепен. И тези не посмяха да се отбраняват; а [нашите] влязоха там и се настаниха; и тогава те бяха в безопасност. . .
Така се отърваха тези от войската при Одрин, както чухте. . .
Йоанис, кралят на Влахия и на България, бе с всички свои армии и бе завзел цялата земя; и страната, и градовете, и замъците бяха минали към него; и неговите кумани направиха набег до пред Цариград. Анри, регентът на империята, и дожът на Венеция, и Жофруа маршалът бяха още в Родосто, който беше на три дни далеч от Цариград; и те държаха [своя] съвет. И дожът на Венеция постави гарнизон от венецианци в град Родосто, който бе техен. А на другия ден подредиха бойните си отреди и яздиха към Цариград, [минавайки] от едно място до друго.
И когато дойдоха в Салембри — един град, който бе на два дни от Цариград [и] който [принадлежеше] на цариградския император Балдуин, неговият брат Андри постави там. гарнизон от свои хора. А останалите яздиха до Цариград, където бяха твърде добре приети, тъй като хората от страната бяха много изплашени: и никак не бе чудно, защото те бяха загубили всичката земя и извън Цариград не държаха нищо освен Родосто и Салембрия а цялата земя я държеше Йоанис, кралят на Влахия и на България.
От Роберт дьо Клари
Роберт дьо Клари е беден рицар, участник в четвъртия кръстоносен поход. Съчинението му „Завоюването на Константинопол“ обхваща събитията от 1205 до 1216 г. Превод на Б. Примов в БВИФ, с. 550—551, от Robert de Clari, La counquete de Constantinople, ed. Ph. Lauer, Paris, 1924, с. 105, 112.
След това се случи, че един град, който императорът бил превзел, въстанал срещу него. Името на този град било Одрин.. Когато императорът се научил, извикал дожа на Венеция, граф Луис и другите барони; казал им, че иска да отиде да обсади Одрин, който бил въстанал срещу него, поканил ги да му помогнат да завоюва този град. Бароните отговорили, че ще извършат това с готовност. Тогава императорът и бароните, се приготвили да отидат към града. Когато стигнали до града, обсадили го. Когато стояли там, ето че един ден Йоан Влахът и куманите, всички извънредно много хора, идват към цариградската земя, както и друг път били идвали. Те заварили императора с цялата си войска да обсажда Одрин. Когато хората от войската видели куманите, облечени в кожуси, не се уплашили и не им обърнали повече внимание, отколкото на някоя дружина деца. Куманите и тези хора дошли с много бърз ход, нахвърлили се върху французите, убили мнозина и разбили всички в това сражение. Тъй изчезнал императорът и не се узнало какво станало с него, също граф Луис и много други видни хора, чийто брой ние не знаем, но знаем, че има изчезнали 300 души рицари. Който можал да се спаси, върнал се с бягство в Цариград. Дожът на Венеция дошъл, бягайки с много хора, които изоставили палатките и багажите си така, както били при обсадата на града. Те никога не се осмелили да се върнат там, толкова голямо било поражението.
От патриарх Евтимий
Из похвалното слово на Иван Поливотски. Превод на В. Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. III, С, 1972, . 226, бел. 1, от E Kaluzniacki, Werke des Patriarchen Euthymius von Bulga-rien, Wien, 1901, с. 197.
След много години, когато при благочестивия цар Калоян българският род се въздигна, цялата гръцка земя бе покорена под ръката му. След като пък франкският народ бе превзел тогава Цариград, а също и цялата гръцка власт, поставили си и цар от своето коляно. Когато българският цар Калоян узнал, че последният дошъл в Одрин, пристига бързо в Пловдив и с голяма хитрост го превзел. Тогава той изпратил войници по плячка към Одрин, а по-голямата войска скрил в известни места. Поставеният пък от франките цар на име Балдувин, без да знае скритата измама, бързо с тия, които имал тогава под ръка, впуснал се върху тях. Те се престорили, че бягат, докато го докарали до [скритата] войска. И изведнъж отвсякъде българите се събрали, уловили го и го отвели в Търново, гдето го предали на смърт. Тогава, тъкмо тогава твърде славният Калоян, цар български, мъжки се въоръжил против гръцката държава и всичките им градове опленил и разсипал, завладял цялата им земя дори до Драч. И не само владеел оная земя, която и родният му брат, старият Асен, но и много по-обширна през текущата тогава година 6712 [ = 1204].
Из преписката на папа Инокентий III с българите
…Превод на М. Войноя в ГИБИ, III, с. 363—378.
Из писмото на латинския император Хенрих до папа Инокентий III
Тъй като моят брат и господар, императорът, е съобщавал на ваше отчество напоследък, до края на март, твърде ясно чрез многобройни писма и пратеници за цялото напредване на християнската войска и за редица трудности на нашия поклоннически поход, аз сметнах за достойно да ви съобщя като на баща и господар нашата съдба след това, твърде различаваща се от предишната, дори твърде нещастна поради греховете ни. И тъй гърците, които след всякакъв вид осигуряване и гаранция поради вредната си злоба и обичайно коварство винаги се проявяват склонни към предателство, случи се веднага след отпращането на изпратените напоследък до вас пратеници да направят срещу нас въстание и явно да разкрият предателството, което са били замислили преди това. След като се узна за него, моят брат и господар, императорът, желаейки да отмъсти, излезе своевременно от столицата против центъра на въстанието, сиреч Одрин, придружен от малко хора, тъй като ние бяхме пръснати в по-голямата част по укрепления и владения. Този град е най-укрепеният в Гърция, съседен на народа на власите и отделен от тях само от планините. Наистина по това време ние бяхме разпределени така: монфератският маркиз беше с мнозина хора отвъд Солун. Аз с немалко хора бях при Адромитикон, от другата страна на ръкава Св. Георги. Паган де Аврелия и Петър де Брецел — към Никея, от същата страна на залива. Рене де Трит заедно с мнозина хора — при Филипопол, а другите — пръснати по разни места и укрепления. После, след като господарят на власите, когото и гърците били извикали, но тайно, за да може повече да навреди, чул, че латинците са обсадили с толкова малко хора споменатия град, този влах Йоаниций внезапно се нахвърлил върху нашите с безчислено множество варвари, сиреч, власи, кумани и други. Когато нашите излезли също твърде ненадейно срещу тях и застанали по-далеч, отколкото трябвало и най-после били обкръжени отвсякъде от неприятелски засади, уви, моят господар, императорът, граф Людовик, Стефан де Пертико и някои други барони и рицари — това не мога да разказвам без проливане на кървави сълзи, — връхлетени от такова множество, все пак не без загуби и за неприятелите, били обкръжени от тях. Наистина ние не знаем кои са били заловени, кои убити. Все пак ние научихме от най-сигурни наши разузнавачи и от достоверни слухове, че моя господар император го държат здрав и жив. Същият Йоаниций, както твърдят, засега се отнася достатъчно почтително с него и с други някои, които и досега не можем да назовем определено с имена. Трябва да знаете обаче, че от деня, в който бяхме навлезли в пределите на гърците, до деня на онова нещастно сблъскване, колкото и голямо множество да връхлиташе върху нас и нашите, макар нашите да биваха понякога твърде малко, все пак винаги излизаха тържествуващи и с победа. Неоценимата обаче загуба, за която ние скърбим и плачем, че ни се случи тогава, смятаме, че ни сполетя поради необмислената дързост на нашите и по вина на нашите грехове. И тъй тези, които се били измъкнали от сражението и се спасили от ръцете на неприятелите, без да мислят много, заедно с тези, които били останали да пазят палатките, се оттеглили от обсадата без други загуби. Когато те се насочвали към столицата и били така неочаквано изоставени, господ им дал внезапно толкова голямо утешение, че всички, колкото били разпръснати, се събрали в един миг заедно, като че свикани от господа, в някакъв град, който се нарича Родосто. Маркизът пък пребивавал щастливо и победоносно в своите владения, а Рене де Трит — по божия милост здрав и читав в своите земи. И тъй като, след като направихме там преглед на силите си, оттогава започнахме да укрепяваме градовете и укрепленията и действайки така, отидохме чак до Константинопол. И тъй, макар да ни сполетя тъжно нещастие със загуба на хора, все пак ние се надяваме в господа и смело се уповаваме, че с божия помощ ще можем да издържим по-дълго време засадите и нападенията на нашите неприятели и да очакваме подкрепа и помощ отдалеч.
Писмо на папа Инокентий III до българския цар Калоян
До Калоян, славния цар на българите и на власите
Поради особеното благоволение, с което те прославихме между всички християнски владетели, ние те обичаме до такава степен, че дейно подкрепяме твоето благо и чест, като сигурно се надяваме, че ти трябва непрекъснато да напредваш в предаността си към своята майка, светата Римска църква, чрез чиито заслуги ти спечели славна победа срещу тия, които се стараеха да ти причинят неприятности. Понеже ти получи от нае чрез посланика на апостолическия престол царска диадема н военно знаме, за да бъде твоята царска власт специално от блажения Петър, ние желаем да се погрижиш старателно, освободен отвсякъде от нападенията на неприятелите, да се радваш на спокоен мир. И тъй да знаещ, прелюбезни сине, че освен тази войска, която се е приближила неотдавна, огромна войска ще тръгне от западните страни за Гърция. Затова ти трябва да се погрижиш много и за себе си, и за своята земя, докато можеш, за да сключиш мир с латинците, защото, ако случайно, от една страна, те, а, от друга, унгарците те нападнат, ти не би могъл да се противопоставиш лесно на усилията на двете страни. Затова ние внушаваме на твоя сияйност и искрено те съветваме, понеже казват, че ти държиш в плен константинополския император Балдуин, ти така да се погрижиш за себе си, че чрез освобождаването му да сключиш истински и здрав мир с латинците, за да спрат напълно да нападат теб и твоята земя. Защото ние наредихме с апостолическо писмо до Хенрих, брата на същия император, който стои в Константинопол начело на латинската войска, да склони латинците на мир с тебе срещу освобождаването на императора и да престане изобщо да те безпокои. И така нека бог ти внуши да послушаш нашите напомняния и съвети, за да може твоето царство, което ти най-предано посвети на блажения Петър и на Римската църква, да се запази незасегнато от всяко смущение, за което ние желаем да положим грижливо старание и резултатен труд.
Писано е до [Василий], търновски архиепископ, примат ,на българи и власи, и той да го посъветва усърдно и да го склони към това.
Писмо на папа Инокентий III до император Хенрих
С апостолическо писмо нареждаме на твое благородство, като се стремиш усърдно към освобождението на своя брат, да затвърдиш истински и здрав мир с прескъпия ни в Христа син Калоян, славния цар на българи и власи, за дапросъществува занапред вярно и здраво приятелство между българи и латиняни. Пишем накратко, защото има нужда повече от дела, отколкото от думи. Наистина приятелството ще може да бъде много плодоносно и за двете страни.
Писмо на папа Инокентий III до цар Калоян
До любимия в Христа наш син Калоян, светлия цар на българите
Тъй като според свидетелството на апостол Яков бог се противопоставя на гордите, а на смирените оказва милост, ти бе длъжен да припишеш предоставената ти от господа победа не на своята храброст, но по-скоро да я отдадеш на греховете на тези, които заслужено паднаха, тъй като се надяваха на лъка си и вярваха да се спасят с меча си. Ти обаче, като приписваш на себе си изтръгнатата от неприятелите победа, не си отдал, както беше длъжен, слава на бога, в чиито ръце са сърцата на царете. Което може да се прецени доста ясно по това, че когато се погрижихме да изпратим при теб наш пратеник, за да сключиш с намиращите се в Константинопол латинци мир или примирие, ти не само не пожела да направиш това, но дори прие и отпусна самия пратеник с по-малко почести, отколкото подобава на царското достойнство. Ти беше длъжен да го приемеш благосклонно и да се отнесеш към него с почит от уважение към апостолическия престол, имайки пред вид, че той е пратен да благовести мир и да проповядва спасение. И тъй, макар да си се възгордял в себе си поради споменатата победа повече, отколкото трябва, все пак, понеже те обичаме като прелюбим в Христа син с искрена в господа обич, желаейки ти спасение и мир, ние приехме благосклонно любимия син, твоя пратеник, и писмото, което ни изпрати по него, и внимателно взехме пред вид това, което ни пишеш в него. Разбира се, след като разбрахме, че ти вече отдавна си се стремил да изпратиш пратеници до нас лично, но те не са имали достъп, тъй като не са се осмелявали да минат през Унгария, нито през Дирахиум поради господстващите там венецианци, ние с наше писмо поръчахме на любимия в Христа син [Андрей], светлия унгарски крал, да позволи да преминат свободно и безопасно през неговата земя твоите пратеници, които си решил да изпратиш до апостолическия престол. Същото това поръчахме и на любимия син, благородния мъж [Пиетро Циани], дожа на венецианците, а именно да нареди същите да получат безопасно преминаване през Дирахиум. А за това, дето уверяваш, че твърде постоянстваш в предаността си към апостолическия престол и ако бъде необходимо, си щял да изложиш главата си за него, ние препоръчваме царското [ти] височество на господа и въздаваме благодарност на дарителя на всички блага, който милосърдно ти е внушил това намерение. И тъй ние напомняме на твоя царска сияйност и те поощряваме в господа, като ти поръчваме с апостолическо писмо да сключиш и спазваш мир и примирие с прелюбимия ни в Христа наш син Хенрих, славния константинополски император, и с другите пребиваващи в империята Романия латинци. Ние обаче, когато видим, че е полезно, ще се постараем да се погрижим да изпратим при тебе наш пратеник, според както ни беше внушено свише.
Дадено в Латеран, 25 май, десета година [1207 г.].
Отговор на цар Калоян на писмото на папа Инокентий III
А гореказаният Йоаниций или Калоян, цар на българите и на власите, отговори, че след като чул за превземането на Константинопол, бил изпратил пратеници и писмо до латинците, за да сключи с тях мир, но те му отговорили най-надменно, като му казали, че не ще има мир с него, ако не върне земята, принадлежаща на константинополската империя, в която бил нахлул с насилие. На това той отговорил, че тази земя той притежавал по-справедливо, отколкото те Константинопол. Защото той си възвърнал земята, която неговите деди били загубили, а те са завладели Константинопол, който ни най-малко, не им е принадлежал. Освен това самият той бил получил законно царската корона от върховния първосвещеник. А този, който се наричал константинополски василевс, без основание си бил присвоил самоволно императорска корона. Затова властта принадлежи по-скоро нему, отколкото на онзи. Затова под едно знаме, което получил от блажения Петър, украсено с неговите ключове, той се сражавал уверено срещу тези, които носели на раменете си лъжливи кръстове. И тъй, предизвикан от латинците, той бил принуден да се защищава срещу тях; неочаквана победа му дал бог, който се противопоставя на надменните, а благославя смирените. Самата победа той приписвал на блажения Петър, княза на апостолите: обаче той не можел да освободи казания император по негов съвет и по поръка на върховния първосвещеник, понеже той бил платил дължимото на плътта, когато се намирал в затвора.
Из „Морейската хроника“
„Морейската хроника“ (позната в четири версии: френска, гръцка, арагонска и италианска) е възникнала в самия край на XIII или началото на XIV в. във франкека Морея (Пелопонес). Публикуваният тук откъс е от арагонския вариант на хрониката. Превод на Ив. Божилов от Libro de los fechos et conquistas del de la Morea, publiee et traduite la premiere fois par A. morel-Fatio, Geneve, 1885(=Societe de l’ Orient latin, serie historique IV), c 16—17.
§ 59 [1205]. Когато император Бодуен беше завладял цялата империя [Византия] и маркизът [Бонифаций Монфератеки] цялото Солунско кралство и по-голямата част от Влахия, един император на България, наречен Калоян Асен, който притежаваше големи богатства и командваше голям брой хора, страхувайки се, че император Бодуен, който се намираше на неговите граници, може да навлезе [в земите му] и да завладее неговата империя, както той бе направил с тази на гърците, повика аланите [куманите] и взе на служба при себе си 23 000 от тях.
§ 60. И той [Калоян] се отправи оттам с голям брой от тези войници [кумани] и хора от своята земя към Адрианопол. И император Бодуен, след като научи това, събра много от своите хора и се отправи към Адрианопол, за да защищава града и да срещне споменатия император на България.
§61. И когато споменатият Бодуен беше в Адрианопол със своите хора, казаният император на България излезе на, полето и потърся битка с император Бодуен. И споменатият Бодуен, който беше много смел, излезе навън [от града] и се би със споменатия император на България. И Бодуен, и цялата негова армия бяха победени, и той загина с голяма част от своите хора.
§62. [1205—1207]. И когато император Бодуен бе мъртъв, императорът на България кръстоса земята на Бодуен и разори много области и замъци и накрая се обърна към Солун.
§63. И бидейки край Солун, той [императорът на България]; се би с маркиза [Бонифации] и с помощта на засадите, които му бе устроил, той уби маркиза. И в същото време, когато хората на маркиза бяха избягали в града, той влезе в Солун със своите хора и го завладя. И така, когато Солун беше загубен за франките, деспотът на Арта завладя Влахия отново за гърците. Императорът на България, след като завладя Солун, остави го на местните гърци и се завърна в своята страна България.
§ 64. Сега ние ще престанем да говорим за императора на България и ще започнем отново да приказваме за бароните в Константинопол, които ще избират император.
От Никита Хониат
Превод на Ал. Милев от Nicetas, цит. съч., с. 815—819 и 829—831.
Друг бич, много по-тежък и по-ужасен, заблестял сега над ромеите. Мизиецът Йоан, показвайки се едновременно враг и отмъстител за ромеите, предал на скитите за разграбване всичките паланки, които се намирали близо до Византион, понеже били плащали данък на латинците. Тогава настъпило ново и необикновено нещастие, което надминало всяко определено от бога наказание. Два народа опустошавали една и съща земя и един и същи народ, нападайки ту двата заедно, ту един след друг. При нападение скитите унищожавали всичко, което попадало под краката им, а някои от пленниците, които се отличавали с красотата си, след като наказвали с бичове, принасяли в жертва на своите демони, като ги обесвали. Латинците пък, ожесточени от въстанието на ромеите против тях и от понесеното поражение от страна на скитите, постъпвали не по-малко жестоко с ромеите. Не останало нито едно място за спасение и помощ, понеже земята била изпълнена с безкрайни злини и станала по-гибелна от самата гибел и понеже еднопалубни кораби на латинците плували по морето, жестоко подхвърляйки на грабеж и морско разбойничество всичко, което им се изпречвало. Йоан не се бавил дълго време в тракийските градове. Той се отправил към Тесалоника, за да установи в този град своята власт, да отнеме градовете от латанците и да ги подчини на себе си. Когато пристигнал до Сер, той завързал сражение с намиращите се там латинци и ги победил след голямо кръвопролитие. Латинците посрещнали Йоан с присъщото си военно изкуство и с готовност за нападение. Те наранили мнозина от неговите войници. Не след много обаче латинската войска била напълно разбита, с бягство се отправила към Сер и не била в състояние да заключи крепостната врата на Сер. По този начин власите и ромеите, които преследвали бягащите, се вмъкнали в крепостта заедно с тях. Така градът бил превзет. След това той бил изгорен и градските стени били разрушени, плененото множество било оковано и откарано. Оная част пък от латинските войски, които не погинали в сражението, отчасти се пръснали, гдето всеки могъл, за да се спаси, а отчасти завзели крепостта и се установили в нея. На следния ден Йоан обградил крепостта и предложил на избягалите в нея латинци да му предадат укреплението и по този начин да получат възможност да се спасят. Те обаче очаквали помощ от маркиза и не искали да чуят за отстъпка. Затова Йоан, като приготвил стълби и като поставил на намиращия се срещу крепостта хълм особено голяма обсадна машина, започнал да разрушава крепостните стени. Намиращите се в крепостта латинци упорито се противопоставяли, като използвали всичко, което било за защита на стените. Когато обаче видели, че Йоан е заобиколил крепостта с цялата си войска като с огнена стена и им препречил всякакъв изход от нея, така че никой дори пешком тайно да не може да се добере до маркиза [Бонифаций Монфератски], те решили да му предадат крепостта, ако им обещае и позволи свободно да излязат от нея с оръжието и конете си. Понеже той дори не искал да слуша за договор при такива условия, те започнали да молят за позволение да се завърнат в своята родина при съпровод на водачи чак до границите на Пеония.
Когато клетвените договори били сключени при тези условия, Йоан получил крепостта, а латинците — възможност да заминат безпрепятствено за отечеството си.
Но как стояли работите на техния вожд маркиза? Не би трябвало да отминем неразказани и тези неща. Докато той уреждал работата си в Пелопонес и докато воювал със Сгур, съпругата му съобщила с писмо, че тесалоникийците въстанали, че самата тя била изгонена от града и избягала в крепостта, гдето вече няколко дни се намирала обсадена, а града завладял някой си влах по име Ециизмен [Чъсмен], управител на Просек и на местата около него, които били подвластни на Йоан. Когато маркизът узнал това, той решил веднага да й помогне и тръгнал по обратния път. Преди още да стигне до Тесалоника, той срещнал пратеници, от които научил, че враговете били победени и прогонени и че в града отново било възстановено спокойствие. Естествено маркизът се възрадвал на тези известия и ги споделил със своите приближени. След това променил посоката на похода и се отправил бързо към Скопие, за да отмъсти на Йоан за всичко, което той му сторил. Но той още не бил започнал замислените дела, когато пристигнал друг пратеник, който му съобщил за смъртта на граф дьо Блуа и за пленяването на император Балдуин. Отново сега маркизът поел по-раншния път и пристигнал в Тесалоника. Като разследвал истинското положение за станалите събития, които писмено му били съобщени по-рано, той излял злобата си върху жителите на града и напълно унищожил всичко, което била пощадила гибелната война, избухнала преди неговото пристигане. Едни от гражданите той наказал, като ги ограбил и по-голи от тояги ги изгонил от града, други избил, трети обесил, и то не само лица от простия народ, но и лица със свещенически сан. А нещастния император Алексий и неговата съпруга Ефросина изпратил по море на алеманския крал. Уви, това било нечувано нещастие сред ромеите и, така да се каже, невиждано зрелище. Когато пък научил, че Йоан нападнал Сер, преди още да узнае за края на станалата по-рано битка, той изпратил на своите сънародници помощни войски. Те узнали още по време на похода за станалото сражение, но не били в състояние да се върнат, защото вече попаднали сред ужаса на боя, макар и да знаели, че ще се сражават с много по-силни неприятели. Те влезли в бой с тях, но били напълно разбити и обърнати в бягство, понеже много скити се нахвърляли върху тях и ги нападали от всички страни като рояк пчели, излетели от кошерите, или като оси, излезли от крайпътните пещери. Като претърпял такова поражение в тези две битки, маркизът се затворил в Тесалоника, а Йоан без никакво противодействие влязъл във Верея и си присвоил останалите градове, които били подчинени на маркиза. . .
Работите на изток били в такова положение. Мизиецът пък Йоан обсадил Филипопол, завзел града, разграбил го и го разрушил, а мнозина от жителите му избил. Отдавна той бил озлобен против този град и дирил удобен случай да го завладее, за да отмъсти на жителите му за тяхната непокорност, понеже не го признавали за император и се отвращавали от него като от „мъж на кръвта“. Злобата и варварското ожесточение на Йоан достигнали краен предел, когато те приели Алексий Аспиет и му се подчинили като на водач, а нападащия Йоан на няколко пъти победили. Впрочем този град можеше да остане незасегнат от злините, ако се управляваше самостоятелно, като ту любезно влизаше в съюз с латинците, ту пък напълно не отблъскваше мизиеца Йоан. Но след като паднала столицата и била съкрушена опората на градовете, тогава и този град като дъщеря, която следва майка си, се подхвърлил на още по-големи нещастия. Понесъл всичките ужаси на грабежите и убийствата, той бил разрушен до основи и превърнат в обширно поле от развалини, сред което само едно нещо весели очите на пътниците — висока греда, на която с главата надолу висял Аспиет, обесен с краката за въже, прекарано през мускулите на прасеца. След всичко това привържениците на Аспиет и тези, които го подпомагали при завземането на царската власт, страхувайки се да не бъдат наказани като непостоянни, тъй като не било възможно да останат скрити от Йоан, открито прекъснали всяка връзка с него. Щом като се отдалечили, едни от тях минали на страната на Теодор Ласкарис, управител на източните градове, други, които избягали в Орестиада или пристигнали в Димотика, влезли в преговори с латинците. Те изпратили пратеници и молели да им бъде назначен за пълководец Теодор Врана. Скоро след това пристигнал в Мизия Йоан, уредил там своите работи, наказал изменниците със страшни наказания и с нови начини на убиване и гневен, жесток и безмилостен, решил да започне война с ромеите, казвайки, че не бил повече в състояние да понася тяхното коварство, вероломство и непостоянство. Обхванат от гняв, той изпратил рояци от скитски войски, които съперничели по своя брой на летните цветя. Едни от тях, които били многобройни като мравки, бързо преминали през прекрасните житни поля и обсадили Адрианопол, а други се приближили до Рузий [Рускьой, в Турция] и започнали бой с намиращия се в този град латински гарнизон. Войниците на този гарнизон били най-храбри от всичките латински войски — те били високи на ръст и отлични във военното изкуство, а техният вожд, някой си Тиер, бил твърде знатен и благороден мъж. Щом като латинците узнали от съгледвачи, че скитите са се разположили на лагер, те веднага се отправили срещу тях. Скитите пък предварително научили за готвеното нападение на латинците срещу тях, тайно заели друго място, което било близо до Рузий. Когато латинците се връщали, те ги видели и се изплашили от неочакваната гледка, понеже тяхното голямо количество не им предвещавало нищо добро. Все пак станало голямо сражение. И едните, и другите се биели с еднаква храброст. Накрай латинците, след като извършили много подвизи, почти всички загинали. Докато ставало така това сражение, други скитски многобройни и войнствени отреди се отправили към Апрон, бързо го завладели и веднага го разрушили. Една част от населението на града, което скитите пленили, избили, други откарали да продават в робство, като им вързали ръцете назад, а мнозина изгорили. Те наистина били победители, но се възползвали от победата по нечовешки начин.
Жофроа дьо Вилардуен
Превод на Вс, Николаев, Хроника на Жофроа дьо Вилардуен: завладяването на Цариград, с. 275—327.
И когато дойде празникът Св. Дух, Йоанис, кралят на Влахия и на България, правеше всичко по своя воля в земята; и той не можа повече да задържи в страната своите кумани, защото те не можеха повече да воюват поради лятото и се върнаха в своята страна. А той със своите войски от българи и гърци тръгна против маркиза [Бонифаций Монфератски] към Солун. И маркизът, който бе научил за поражението на император Балдуин, напусна обсадата на Напл и отиде към Солун с толкова хора, с колкото разполагаше, и постави там гарнизон.. .
Случи се по онова време, че Йоанис, кралят на Влахия и на България, язди срещу маркиза с всичките си войски до един град, наречен Сер. А маркизът бе оставил в него много добър гарнизон от свои хора: тъй като бе поставил там Юг дьо Колиньи, който бе твърде добър рицар и благородник, и Гийом д’Арл, който беше негов маршал, и голяма част от благородниците си. И Йоанис, кралят на Влахия, ги обсади. Той съвсем не беше на тази обсада, когато превзе града със сила; и при превземането на града се случи голямо нещастие: тъй като Юг дьо Колиньи умря, защото бе ударен в окото.
А когато той умря — тъй като беше най-добрият измежду всичките, другите много се изплашиха и се оттеглиха в замъка, който бе твърде укрепен. И Йоанис ги обсади и изправи своите каменохвъргачки. [Преди още] да бе стоял там дълго време, и тези отвътре предложиха да преговарят, за което [после] бяха упрекнати и порицани. И договорът бе такъв, че те предадоха крепостта на Йоанис. И Йоанис накара двадесет и пет от най-големите благородници, които имаше, да се закълнат, че ще ги заведе [пленените] живи и здрави с всичките им коне и с всичкото им оръжие в Солун или в Цариград, или в Унгария, в което от трите [места] те пожелаят.
По такъв начин бе предаден Сер. И Йоанис ги накара да излязат вън и да се настанят близо до него в полята и им се престори на твърде добър, и им изпрати свои дарове. И така ги държа три дни; после ги излъга във всичко, което им бе обещал: накара да ги пленят и да им отнемат всичкото имущество и да ги отведат във Влахия пеша — голи и боси. Бедните и незначителните хорица, които не струваха нищо, накара да ги отведат в Унгария, а другите, които струваха нещо, накара да им отрежат главите. Такова смъртно предателство направи кралят на Влахия, както чухте. Тука войската понесе една от най-мъчителните загуби, които някога е понасяла. А Йоанис нареди да разрушат крепостта и града и се завърна срещу маркиза…
Прочее тук ще оставим Анри, регента на империята, а ще говорим за Йоанис, краля на Влахия и на България, комуто Сер бе предаден, както чухте да ви се казва по-горе и който бе избил чрез измама тези, които му се бяха предали; който бе яздил към Солун, бе дълго време престоял там и опустошил голяма част от земята. Маркиз Бонифаций дьо Монфера беше в Солун твърде развълнуван и твърде опечален за своя господар, император Балдуин, който бе загубен, и за другите барони, и за своя замък в Сер, който бе загубил, и за своите хора.
И когато Йоанис видя, че не ще може да направи повече, върна се назад в своята страна с всичките си хора. И тези от Пловдив, който принадлежеше на Рение дьо Три, комуто император Балдуин го бе дал, чуха, че император Балдуин бе загинал с много от бароните и че маркизът бе загубил Сер; и видяха, че роднините на Рение дьо Три и неговият син, и неговият племенник го бяха изоставили и че той имаше малко хора; и повярваха, че франките никога не ще имат надмощие. Една част от хората, които бяха попеликани, отидоха при Йоанис и му се предадоха, и му казаха: „Господарю, ела язди пред Пловдив, или изпрати твоята войска: ние ще ти предадем целия град.“
Когато Рение дьо Три, който беше в града, го узна,, той се усъмни да не го предадат на Йоанис; той излезе с толкова хора, колкото имаше, и тръгна един ден и дойде в едно от предградията на града, където пребиваваха попеликаните, които се бяха предали на Йоанис; и той подпали предградието и изгори голяма част от него. И си отиде в крепостта на Станемак, която бе на три левги оттам и бе с гарнизон от негови хора, и влезе вътре и бе след това дълго време затворен в нея — около 13 месеци — в голяма грижа и в голяма нищета; и от лишение яде конете си. И бе далеч на 9 дни път от Цариград и не можеха да чуват новини едни за други.
Тогава Йоанис изпрати войската си пред Пловдив. Преди още да бе стоял там дълго, тези от града му се предадоха и той им обеща покровителство; и когато им [го бе обещал], той накара да убият най-напред архиепископа на града; а благородниците той нареди някои да одерат живи, а на други там да им отрежат главите; и всичко останало нареди да отведат във вериги, а града [той] заповяда целия да сринат — и кулите, и стените, а високите дворци и богатите къщи да опожарят и разрушат. Така бе разрушен благородният град Пловдив, който бе [един] от трите най-хубави [градове] на цариградската империя. ..
А Йоанис, кралят на Влахия и на България, който бе твърде богат и могъщ, не се самозабрави, а събра голямо множество кумани и власи; и когато минаха три седмици от Коледа, той ги изпрати в земята на Романия, за да подпомогнат тези от Одрин и тези от Димотика. И когато тези бяха подсилени, те се окуражиха и заяздиха по-смело.
Тиери дьо Термонд, който бе капитан и конетабл, предприе един конен поход на четвъртия ден преди празника на св. Мария дьо ла Шандельор; и язди цяла нощ с около 120 рицари и остави Рус, пазен от малко хора. И когато се зазори, той пристигна в едно село, където кумани и власи се бяха настанили. И ги изненадаха така, че тези, които бяха в селото, не усетиха нищо; и избиха много от тях и хванаха около 40 техни коне. И след като извършиха това нападение, върнаха се назад към Рус.
И същата тази нощ куманите и власите яздиха, за да нападнат, и бяха около 7000. И дойдоха сутринта пред Рус и останаха там доста дълго време. А градът бе пазен от малко хора и тези затвориха вратите и се качиха върху стените. И онези се върнаха назад. Те не бяха се отдалечили на левга и половина от града, когато срещнаха кавалкадата на французите, на която капитан бе Тиери дьо Термонд. Когато французите ги видяха, те се подредиха в 4 бойни отреди; и тяхното намерение бе да се оттеглят в Рус с бавен ход и ако господ им дадеше да могат да стигнат там, те биха били на сигурно място.
И куманите, и власите, и гърците от страната препуснаха към тях, защото имаха много повече хора; и стигат до задната охрана и започват да ги нападат непрекъснато твърде силно. Задната охрана образуваха хората на Тиери дьо Лос, който бе сенешал и се бе завърна от Цариград; и капитан на тези хора бе Вилен, негов брат. И куманите, и власите, и гърците ги притиснаха твърде отблизо и раниха много от конете им. И големи бяха виковете и врявата; и с голяма сила те ги отхвърлиха, смазани, върху отреда на Андре Дюрбуаз и на Жан дьо Шуази; и така [нашите] се придвижваха, съпротивявайки се дълго време.
И после [враговете] засилиха [атаката] тъй, че отхвърлиха [нашите] върху отреда на Тиери дьо Термонд — конетабла. И после, не след дълго, отхвърлиха ги върху отреда, който Шарл дьо Френ командваше. И като се отбраняваха, те толкова се бяха придвижили, че видяха Рус на по-малко от половина левга. А другите ги притискаха все по-отблизо; и голяма беше атаката срещу тях и имаше там много ранени от тях и от конете им. И понеже господ благоволява да допусне нещастията, [нашите] не можаха [да удържат] и бяха разбити; и те бяха тежко въоръжени, а ония — техните противници — леко; и [тези] започнаха да ги избиват.
Уви! Какъв печален ден бе това за християните! Защото от всичките 120 рицари не се отърваха повече от 10, които да не бяха убити или пленени. И тези, които се спасиха, дойдоха, бягайки към Рус, и се затвориха с хората си, които бяха вътре. Там бяха убити Тиери дьо Термонд, Ори дьо Лил, който бе твърде добър рицар и твърде почитан, и Жан дьо Помпон, Андре Дюрбуаз, Жан дьо Шуази, Ги дьо Конфлан, Шарл дю Френ, Вилен, братът на Тиери — сенешала. За всички, които бяха убити или пленени там, книгата не може да ви каже всичките имена. На този ден се случи една от най-големите скърби и от най-големите загуби и едно от най-големите нещастия, които някога са се случвали на християнството от земята на Романия.
Куманите и гърците и власите, които правеха в страната всичко, каквото си искаха, и бяха завладели много добри коне и хубави ризници, се върнаха назад. И тази беда се случи в деня преди навечерието на св. Мария дьо ла Шандельор. А останалите, конто се бяха спасили от поражението, и тези, които бяха в Рус, веднага щом дойде нощта, напуснаха града и си отидоха, като бягаха цяла нощ, и на сутринта пристигнаха в града Родосто. . .
И когато до Йоанис, краля на Влахия, стигна тогава новината за онова, което се бе случило на неговите хора, той се много зарадва: защото те бяха убили и пленили една голяма част от ценните хора, които французите имаха. Тогава той призова по цялата своя земя всички хора, които можеше да има, и се снабди с една голяма войска от кумани и от гърци и от власи; и влезе в Романия. И повечето от градовете минаха на негова страна и всичките замъци. И това не бе никак чудно, защото той имаше толкова много хора.
Когато венецианците чуха да се говори, че той идва, те изоставиха Аркадиопол. И Йоанис язди, докато стигна до града Напл, който имаше гарнизон от гърци и латинци и принадлежеше на Верна, който имаше за жена императрицата — сестрата на краля на Франция; а латинците имаха за капитан Бег дьо Франзюр, рицар от земята на Бовези. И Йоанис, кралят на Влахия, накара да атакуват града и го превзе със сила.
Там бяха избити толкова много хора, че не бе чудно, че смъртността бе толкова голяма. И Бег дьо Франзюр бе доведен пред Йоанис и този заповяда да го убият веднага. А всички други, които не струваха нищо — гърци и латинци, и всички незначителни хора, жени и деца, той накара да ги отведат във Влахия в плен. Тогава той накара да унищожат и да срутят целия град, който бе много хубав и много богат и сред хубава страна. Така бе разрушен градът Напл, както чухте.
На 12 левги оттам бе после градът Родосто, разположен на морето, който бе твърде богат и укрепен и с многоброен венециански гарнизон. И към всичко това дойде една рота конници и те бяха около 2000 и бяха дошли в града също за гарнизон. Когато те чуха да се говори, че Напл бил превзет със сила и че Йоанис бе заповядал да избият хората, които бяха вътре, между тях настъпи такъв ужас, че те бидоха напълно разбити от само себе си. И тъй като господ допуска да се случват нещастия на хората, венецианците скочиха в корабите си, кой от кой по-напред и кой от кой по-бързо, така че за малко единият да не удави другия. А конниците, които бяха от Франция и от Фландрия и от други земи, побягнаха по суша.
Вижте прочее каква беда, която те сами си бяха направили! Защото градът бе така укрепен и така обграден с добри стени и добри кули, че не би се намерил никога [някой] да ги обсади и че никога Йоанис не би се обърнал в тази посока. И когато Йоанис, който бе на половин ден път оттам, научи, че те бяха избягали оттам, той язди в тази посока. Гърците, които бяха в града, му се предадоха; и той, веднага накара да ги хванат — и малки, и големи — освен ония, които се изплъзнаха, и заповяда да ги откарат във Влахия, а града накара да срутят. Ах, каква голяма загуба бе това! Защото това бе един от най-хубавите градове на Романия и от най-добре разположените.
Там наблизо имаше един друг [град], който се наричаше Панедор, който му се предаде; и той заповяда да го срутят и унищожат; и заповяда да ги отведат във Влахия, както от другия [град]. И после язди към града Ареклуа, който лежеше на едно хубаво морско пристанище и беше на венецианците, които [го държаха] със слаб гарнизон; и той го атакува и превзе със сила; там също имаше голямо човешко клане; а останалите той заповяда да отведат във Влахия; и накара да сринат града, както другите.
И оттам язди към града Даин, който беше твърде укрепен и твърде хубав; и жителите не посмяха да го отбраняват: той му бе предаден; и накара да го съборят и унищожат. После язди към града Чорлу, който му се бе предал, и заповяда да го сринат и унищожат и да отведат хората в робство [в тъмница]. И така, щом някой замък или град му се предаваше, [макар] да им бе обещал покровителство, той заповядваше да го сринат, а мъжете и жените отвеждаше в робство [в тъмница]; и той не държеше на никоя от направените спогодби.
Тогава куманите и власите се понесоха до пред вратите на Цариград, където Анри, регентът на империята, беше с толкова хора, колкото имаше — твърде опечален и загрижен, защото нямаше достатъчно хора, за да може да брани земята си. И така стръвно куманите плениха земните блага и мъжете и жените и децата; и срутиха градовете и замъците и направиха такова голямо опустошение, че никога никой човек не бе чувал да се говори за толкова голямо.
Тогава те дойдоха до един град на 12 левги от Цариград, който се казваше Натура; и Анри, братът на императора, го бе дал на Пайен д’Орлеан. В този град имаше голямо множество хора и тези от страната бяха всички избягали там. И те го нападнаха и превзеха със сила. Там имаше едно такова голямо клане на хора, каквото и не бе имало в никой град, където те бяха [минали]. И знайте, че всички замъци и всички градове, които се бяха предали на Йоанис и на които той бе осигурил [пощада], бяха всички унищожени и сринати, а хората откарани във Влахия по такъв начин, който вие чухте.
Знайте, че на пет дни път от Цариград не остана нищо за опустошаване освен само града Виза и [града] Салембрия, които имаха гарнизони от французи; и в тоя на Виза беше Ансо дьо Кайьо с около 120 рицари; а в този на Салембрия беше Макер дьо Сент-Менеулд с 50 [рицари]. И Анри, братът на император Балдуин, пребиваваше в Цариград с останалите. И знайте, че те бяха в много лошо положение, защото освен самия Цариград бяха задържали само тези два града. . .
Йоанис, кралят на Влахия и на България, който бе прекарал дълго време в Романия и вилня в страната през целия велик пост и дълго време след Великден, се оттегли към Одрин и Димотика; и той имаше намерение да направи с тях така, както бе постъпил с другите [градове]. И когато гърците, които бяха с него, видяха, че той ще се насочи към Одрин, те започнаха да се измъкват незабелязано и през нощта, и през деня – 20, 30, 40, 100. ..
И когато той пристигна там, поиска [от гърците] в града да го оставят да влезе вътре, както бяха постъпили в другите [градове]. И те му отговориха, че няма да [го] сторят, и му казаха: „Господарю, когато ние ти се предадохме и когато се надигнахме срещу франките, ти ни се закле, че ще ни закриляш съвестно и че ще ни спасиш. Ти не го направи, а разори Романия. И ние знаем, че ти ще направиш с нас това, което направи с другите.“ И когато Йоанис чу това, той обсади Димотика и издигна околовръст 16 големи каменохвъргачки и започна да строи всякакви военни машини и да опустошава цялата страна наоколо…
Когато Йоанис научи, че франките идват, той не посмя да ги чака, но изгори машините си и се махна. И така той се махна от Димотика; и знайте, че всички взеха това за голямо чудо. И Анри, регентът на империята, пристигна на четвъртия ден пред Одрин и се разположи на най-хубавите поляни на света, до реката. Когато тези от Одрин ги видяха да идва, излязоха вън на процесия с всичките си кръстове и показаха най-голямата радост, която някога е била виждана; и те трябваше наистина да правят така, защото съвсем не бяха добре.
И тогава пристигна в лагера на франките новината, че Йоанис се е установил в един замък, който се нарича Родестюик. И на сутринта войската на франките потегли и язди към тази посока, за да търси битка. А Йоанис се махна и язди назад към своята страна. [Те] го следваха така пет дни; а той вървеше все пред тях. Тогава на петия ден те се настаниха върху едно хубаво място в един замък, който се казва Фраим. Там престояха три дни. . .
Тогава Анри — регентът на империята, и бароните, които бяха с него, държаха съвет; и решението им бе да яздят напред. Те яздиха два дни и се разположиха в една много хубава долина, близо до един замък, който се казва Монияк. И този замък им се предаде и те престояха там около пет дни. И казаха, че ще отидат да отърват Рение дьо Три, който бе обсаден в Естанемак и бе затворен там около 12 месеца. Анри, регентът на империята, остана в лагера, също и една голяма част от неговите хора; останалите отидоха да помогнат на Рение дьо Три. . .
Така те преспаха в града и на другия ден сутринта тръгнаха и напуснаха Естанемак. И яздиха два дни, а на третия пристигнаха в лагера, където Анри, братът на императора, ги очакваше под замъка Монияк, който е разположен на реката Арта и където той се бе установил. Голяма радост бе за тези от войската, че Рение дьо Три бе освободен и това бе голяма заслуга на онези, които го доведоха; защото, като отиваха там, те се излагаха на голяма опасност. . .
И тъй като императорът бе коронован в Цариград така, както го чухте, а Верна бе останал в земята на Одрин и на Димотика, Йоанис, кралят на Влахия и на България, когато узна това, събра хора колкото можа. А Верна бе отново оградил Димотика със стени, които Йоанис бе сринал с каменохвъргачките си и с метателните си машини, и му бе оставил слаб гарнизон. И Йоанис язди към Димотика, превзе го и го разруши и срина стените до земята. И се понася през цялата страна и хваща мъже и жени, и деца, и добитък; и направи голямо опустошение. Тогава онези от Одрин поискаха от имратор Анри да ги подпомогне, защото Димотика бе загубен по този начин.
Тогава император Анри събра колкото можеше да има хора и излезе от Цариград и язди в боен ред към Одрин от едно място до друго с всичките си баталиони. И когато Йоанис, кралят на Влахия, който бе в страната, научи, че той идва, оттегли се назад към своята земя. А император Анри язди, докато стигна до Одрин и се разположи [на лагер] вън на полето.
И тогава гърците от страната дойдоха и му казаха, че Йоанис, кралят на Влахия, отвеждаше мъжете и жените и добитък и беше разрушил Димотика и цялата страна наоколо и че беше само на един ден път оттам. И решението на императора бе да иде да се бие с него, ако той го чакаше, за да спаси пленниците и пленничките, които той отвеждаше. И той язди след него; а другият вървеше все пред него; и той го следва така 4 дни. Тогава дойде до един град, който се казваше Верой.
И когато тези от града видяха да идва войската на императора, те забягнаха в планините и изоставиха града. И императорът дойде с цялата си войска и се разположи пред града; и го намери снабден с жита, с храни и с други полезни неща. Той престоя там два дни и нареди хората му да кръстосат околната страна; и те взеха [плячка] доста добитък — волове и крави, и биволи в твърде голямо количество. Тогава той напусна този град с плячката си и язди към един друг град, на един ден път оттам, който се казва Близма. И както другите гърци изоставиха другия град, така и тези оставиха този: и той го намери снабден с всички полезни неща и се разположи пред него. Тогава им пристигна новината, че в една долина на три левги от лагера бяха пленниците и пленничките, които Йоанис отвеждаше с всичкия им добитък и с всичките им каруци. Тогава император Анри разпореди, че гърците от Одрин и тези от Димотика ще отидат да ги търсят и че ще им даде два баталиона рицари. Както бе решено, така бе сторено на другия ден. Капитан на единия от батальоните бе Йосташ, братът на Анри, императора на Цариград; а на другия — Макер дьо Сент-Менеулд.
И те яздиха заедно с гърците до долината, която им бяха посочили. И намериха хората, както им бе казано. И хората на Йоанис се хвърлиха вкупом срещу хората на император Анри и имаше мъже, жени и коне убити и ранени от едната страна и от другата. Но със силата на бога франките взеха надмощие и върнаха пленниците и ги отведоха пред тях назад. И знайте, че тази контраатака не бе малка, защото имаше около 20 000 мъже, жени и деца и около 3000 каруци, натоварени с техните дрехи и с багажите им, без другия добитък, от който имаше доста. И докато идваха в лагера, тяхната върволица се простираше на около две дълги левги. И така те пристигнаха през нощта в лагера; и император Анри и всичките., други барони се много зарадваха от това; и той ги настани отделно така, че никой не загуби пукнат грош от онова, което.; имаха. Император Анри престоя и на другия ден заради народа, който той бе отървал. На следващия ден той замина от страната и язди толкова от едно място до друго, че пристигна в Одрин. . .
А императорът от друга страна бе събрал хората си, които бяха откарали на сигурно място в лагера плячката от Верой, която бяха взели. И тоя язди от едно място до друго, отвъд Одрин толкова, че пристигна в земята на Йоанис, краля на Влахия и на България. И дойдоха до един град, който се казваше Ферма, и го завзеха и влязоха в него и взеха там твърде голяма плячка. И те престояха в него три дни, и кръстосаха цялата страна, и спечелиха голяма плячка, и разрушиха един град, който носеше името Аквило.
На четвъртия ден напуснаха Ферма, който бе хубав и добре разположен; и там извираха топли води, най-хубавите в целия свят; и императорът накара да го разрушат и изгорят и отведоха твърде голяма плячка добитък, и [взеха] други полезни неща. И яздиха от едно място до друго толкова, че стигнаха до града Одрин, и престояха в страната до празника на всичките светии, защото поради зимата не можеха повече да воюват. И тогава император Анри се върна в Цариград с всичките си барони, които бяха твърде уморени от похода. А в Одрин между гърците [Анри] бе оставил един свой човек, който се казваше Пиер дьо Радингам, с всичко двадесет рицари. . . Толдр Аскарът, който воюваше срещу император Анри, взе свои пратеници и ги изпрати до Йоанис, краля на Влахия и на България; и му съобщи, че всичките хора на император Анри бяха [заети] срещу него, понеже му водеха война на другата страна на ръкава откъм Турция; и че императорът бил в Цариград с малко хора и че може да му се отмъсти, ако единият бъде от едната страна, а другият дойде от другата; и че императорът имаше толкова малко хора, че не би могъл да се бори срещу тях двамата. Йоанис бе събрал голяма войска кумани които идваха при. него; и той събра своите войски от власи и българи, колкото може по-многобройни. И толкова време се бе вече минало, че настъпи великият пост…
Тогава Йоанис излезе от Влахия с армиите си и една голяма войска кумани, които бяха дошли при него, и влезе в Рочания. И куманите направиха набег чак до вратите на Цариград. И той обсади Одрин и издигна 33 големи каменохвъргачки, които биеха срещу стените и кулите. А в Одрин бяха само гърците и Пиер дьо Радингам, който бе там с 10 рицари от страна на императора. И тогава и гърците, и латинците съобщиха заедно на император Анри, че Йоанис ги бе така обсадил, та да ги подпомогне…
Йоанис, кралят на Влахия, който държеше Одрин обсаден, не стоеше със скръстени ръце: неговите каменохвъргачки, от които той имаше достатъчно, биеха по стените и по кулите и ги повредиха доста; и той постави пионерите си на стените; и те няколко пъти отидоха на пристъп. А онези, които бяха вътре, гърци и латинци, се държаха много добре. И твърде често пращаха [известия] на император Анри да им прати помощ и да знае, че ако не им помогне, те са напълно загубени. И императорът бе твърде загрижен, тъй като щом той поискваше да помогне на хората си от едната страна, Толдр Аскарът така го притискаше от другата, че се налагаше [той] да се върне непременно [при него].
И така през месец април Йоанис бе пред Одрин: и му оставаше толкова малко да го превземе, защото бе Сринал до земята стените и кулите на две места, така че [неговите войски] можеха да се бият ръкопашно с тези отвътре със саби и пики. Така той извърши там твърде големи нападения. А те се защищаваха добре. И имаше там много убити и много ранени от едната и от другата страна.
Така както господ пожелава да се случват нещата, куманите, които [Йоанис] бе пратил из земята, бяха свършили грабежите си и се бяха завърнали в лагера при Одрин с цялата си плячка. И казаха, че не ще останат там повече с Йоанис, но че искат да си отидат в своята земя. Така куманите се отделиха от Йоанис. И когато той видя това, не посмя да остане без тях пред Одрин; и така той си замина от града и го изостави.
И знайте, че хората взеха за голямо чудо това, че един такъв могъщ човек беше изоставил един град, който беше толкова близо пред падане. Но подобава нещата да се случат тъй, както господ го пожелае. Тези от Одрин не закъсняха да известят императора, че ако той не побърза да дойде за бога и Йоанис, кралят на Влахия, се завърне, да знае наистина, че те ще бъдат избити и пленени.. .
По онова време Бонифаций, маркиз дьо Монфера, който бе в Сер, който град той бе възстановил, направи конни набези чак до Месинопол…
Когато маркизът бе [вече] в Месинопол, не бяха минали и 5 дни [и] по съвета на гърците от земята той направи един конен набег в месинополската планина на разстояние повече от един цял ден [от града]. И когато той бе в тази местност и се готвеше да си тръгва, българите от страната се бяха събрали; и видяха, че маркизът бе с малко хора. И идват от всички страни и нападат неговата задна охрана. И когато маркизът чу тревогата, той скочи съвсем обезоръжен върху един кон с един меч в ръката. И когато дойде там, където [българите] бяха нападнали ариергарда му, той се хвърли върху тях и ги преследва доста далече назад.
Там маркиз Бонифаций дьо Монфера бе смъртно ранен в плешката под рамото; той започна да губи кръв. И когато хората му видяха това, започнаха да се колебаят и да губят кураж и лошо да удържат. А тези, които бяха около маркиза, го подкрепяха, но той загуби много кръв и почна да агонизира. И когато хората му видяха, че няма да имат никаква помощ от него, те се уплашиха и почнаха да го изоставят. Така те бяха разбити поради нещастна случка. И онези, които останаха с него — а те бяха малко, бяха избити. И отрязаха главата на маркиз Бонифаций дьо Монфера. И хората от страната изпратиха главата му на Йоанис; и това бе една от най-големите радости, които той някога бе имал.
Уви, каква мъчителна загуба бе това за император Анри и за всички латинци от земята на Романия — да загубят поради зла случайност един такъв човек, един от най-добрите и от най-щедрите барони, и от най-добрите рицари в останалия свят. И това нещастие стана в годината хиляда двеста и седма от въплъщението на Исуса Христа.