България става първата страна от Тройния съюз, като напуска полесражението след пълна капитулация. Резултатите от няколкогодишното й участие в Първата световна война са катастрофални: пълна стопанска разруха и над 100 00 убити и ранени войници по бойните полета. Въпреки това по силата на последвалия Ньойски мирен договор 1919, на нея са и наложени колосални репарации. Страната понася значителни териториални загуби – Вардарска Македония заедно със Струмишката област както и Южна Добруджа, които преминават в пределите на Сръбско-хърватско-славенското кралство и Румъния, Беломорието пъл е поставено отначало под управлението на самото Съглашение, а по-късно минава в пределите на неговия балкански съюзник – Гърция. Заедно с това наложени са й и допълнителни реституционни задължения, лишаване от правото от наборна армия и пр. В резултат на всичко това страната изпада в нова национална катастрофа, значително по-тежка по своите размери и последствия от първата от 1913 г.
Тежката и продължителна война довежда страната до стопанска разруха. Голяма част от промишлените предприятия не работят поради липса на работна сила, суровини и материали. Част от обработвателната земя пустее поради недостиг на добитък и мъжка работна ръка. Цените растат, а на пазара има недостиг на стоки от първа необходимост. Шири се спекула. Икономическото състояние на страната се влошава още повече след подписването на Солунското примирие 1918 г. В страната се настаняват френски, английски и италиански войски, който България трябва да снабдява с продоволствия, транспорт и въглища. Запазва се цензурата и военното положение. След втората национална катастрофа България остава за дълго време без възможност да решава националните си проблеми.
След ревизията на Версайската мирна система (30 Септември 1938 г.) се пробужда българските надежди за отмяна на Ньойския договор. България обаче трябва да бъде крайно предпазлива в структурата на международните си отношения. Симпатиите й клонят към главния носител на идеята за разрушаване на следвоенното статукво – Германия. Което е логично имайки предвид миналите войни.
В обществото се водят спорове за бъдещата ориентация на страната. За присъединяване към фашиските държави е проф. Ал. Цанков, а за присъединявано към Англия и Франция са демократическата опозиция.
След капитулацията на Франция 1940 г. Германия насочва погледа си към Балканите и не пропуска възможността да привлече България на своя страна. На 7 септември 1940 г. Южна Добруджа се връща на България и целият народ ликува. Есента на 1940 г. Унгария се присъединява към Тристрания пакт и още повече се засилва влиянието на Германия върху Бълканите. Румъния, Югославия и България са предложени на силен политически натиск. Цар Борис III продължава да се придържа към неутралитет и отказва на Рим за българо-италианска акция срещу Гърция. Натиск над царя прилагат и английското правителство, което е твърдо проти немски войски в България. В края на ноември и Русия изпраща специален емисар Аркадий Саболев в София с предложение за приятелство и взаимопомощ. Германският натиск се засилва Хитлер кани цар Борис III на лична среща в алпийската си резиденция. По същото време Румъния дава съгласието си за присъединяване към Тристранния пакт. Половинмилионна германска армия надвисва над р. Дунав. Което още повече натегва положението за България . Англичаните настояват да се придържаме към неутралитет, но неможе да окаже никаква военна помощ в случай на германска агресия. Така България притисната от международните събития на 1 март 1941 Б. Филов подписва във Виена акт за присъединяване към Тристранния пакт. Общественото мнение възприема решителната външнополитическа стъпка като единствена възможност. Така България влиза на страната на Германия притисната от събитията и оставена без самостоятелния избор за неутралитет.
Източник: nauka.bg