Трапезундска хроника

Михаил Панарет[ос] от Трапезунд

[Трапезундска хроника]

Относно императорите на Трапезунд,

Великите Комнини:

как, кога и колко дълго е царувал всеки от тях.

Превод от средногръцки и коментар: Манол Глишев, април 2010.

Част І на превода: 1204-1349

Царуването на кир Алексий І Мегалокомнин

1. Кир Алексий Мегалокомнин [Имената и топонимите в повечето случаи са предадени без окончания за обикновените форми по второ склонение, с окончание „-ий” за формите, завършващи на „-ioV” и „-а” за формите по първо склонение, завършващи с „-a” и „-h”, както е прието в българската практика. На отделни места в квадратни скоби е е указано гръцкото окончание – в случаите, когато фамилно име има омофония с лично, какъвто е случаят с Панарет[ос] или просто когато става дума за аристократичен род, не толкова добре известен като Палеолозите или Комнините. В един случай името е предадено с окончание и без квадратни скоби – става дума за фамилното име Севастос, което иначе би изглеждало омоним на военноадминистративната длъжност „севаст”. Указани са окончанията и на имената от негръцки произход, главно турски и грузински. Калкирани са титлите „дукс” и „епикернис”. Съчетанието „tz” е предадено като „ц”. Съчетанията „nt” и „mp”са предавани като „нт” и „мп”. Интервокалната сигма е озвучена. Дифтонгите и буквите [h] и [u] са предадени според Райхлиновото четене. Имената „GewrgioV” и „DhmhtrioV” са предадени съответно като „Георгий” и „Димитрий. Преведено е прозвището на Георгий Комнин, по-младия син на Мануил І. Калкирано обаче е името на трапезундската катедрала. Калкирано е и почтителното обръщение „кир”, „кирия”. В заглавието и бележките династичното име и титлата на трапезундските императори е предадено като „Великите Комнини”, докато в текста е калкирана гръцката форма „Мегалокомнини”. Разликата се налага от необходимостта преводът и коментарът едновременно да предадат адекватно текста на български и същевременно да отразят спецификата на използваните от автора понятия. „Велик Комнин” или „MegalokomnhnóV”е форма на известното фамилно име „Комнин”, носена като титла само от императора на Трапезунд, който, разбира се, е и глава на трапезундския клон на династията.] дошъл тук след напускането на благословения град Константинопол; излязъл от Ивирия [Грузия] поради усърдието и усилията на леля си по бащина линия Тамара [грузинска царица; и със съгласието на съвета на бароните на латинската Константинополска империя] и завладял Трапезунд през април на седмия индикт в 6714 (1204) г.[Византийското летоброене „от Сътворението на света”, ползвано и в Трапезунд отчита като своя „година първа” 5508 пр. Хр. Годината започва на 1 септември, както е и днес според празничния календар на православната Църква. Индиктът е петнайсетгодишен цикъл, основаващ се на късноримската данъчна система – всяка година в него е отбелязвана като поредна като нов индикт започва на всеки шестнайсет години. Всъщност коректно би било да се превежда „в първата година на индикта”, но добилата гражданственост форма е „в първия индикт”. Освен това компенсацията от тринайсет дни от Грегорианския към Юлианския календар т. е. разликата между „стар” и „нов стил” означава, че византийският 1 септември отговаря на нашия 14, а и всяка дадена във византийски източник дата трябва да бъде пресмятана с добавяне на тринайсет дни, за да съответства изцяло на „новия стил”. Тук датите са предадени според „стария стил”, както ги е използвал самият Михаил Панаретос. Годините „от Христа” са добавени в кръгли скоби до тези „от Сътворението на света”.], двадесет и две годишен. След като царувал осемнайсет години, починал в неделя на първи февруари 6730 (1222), четирийсет и четиригодишен.

Царуването на кир Андроник І Мегалокомнин

2. В 6730 (1222) неговият зет, женен за дъщеря му, кир Андроник Гидон Комнин седнал на престола. В 6731 (1223), втората година на царуването му, султанът [на Коня] Мелик настъпил срещу Трапезунд и изгубил почти всички свои хора. Гидон царувал тринайсет години и починал в 6743 (1235),

Царуването на Йоан І Аксух[ос]

3. оставяйки империята на брата на съпругата си, най-възрастния син на Алексий Мегалокомнин, кир Йоан Комнин Аксух[ос]. След като царувал шест години, той починал в 6746 г. Твърди се, че паднал от коня си, докато играел на топка [вероятно игра, подобна на поло.] и бил стъпкан до смърт.

Царуването на Мануил І Мегалокомнин

4. Впрочем, Йоаникий бил подстриган [за монах; „Йоаникий” е отново Йоан І, приел монашески образ непосредствено преди да издъхне.] и престола наследил брат му Мануил Мегалокомнин, изключително велик и щастлив военачалник. В петата година от царуването му, през януари на единайсетия индикт в 6751 (1243) станал голям пожар. След като царувал успешно и праведно пред Божиите очи впродължение на двайсет и пет лета, той починал през март 6771 (1263).

Царуването на Андроник ІІ Мегалокомнин

5. По негово желание и предпочитание синът му от императрицата кирия Ана Ксилалои, кир Андроник Комнин наследил престола и царувал три години. Починал в 6774 (1266). Синът на кир Мануил от кирия Ирина Сирикена, кир Георгий Комнин наследил престола и царувал четиринайсет години [до 1280]. Той бил подло предаден от своите служители на планината Таврезион [или Тавър. Вероятно Андроник Комнин е предаден на Михаил VІІІ Палеолог] и пленен през юни.

Царуването на Йоан ІІ Мегалокомнин

6. В същата година вторият му брат, кир Йоан Мегалокомнин наследил престола. Година по-късно [все още 1280] той бил пленен при метежа на Пападопул[ос]. Все пак бил освободен, заминал за Града[„Градът” с главна буква и за Михаил Панаретос, разбира се, е Константинопол. Йоан ІІ бяга при въстановителя на Византия Михаил VІІІ Палеолог.] и се оженил за багренородната дъщеря на императора кир Михаил Палеолог [Това трябва да е моментът, в който са окончателно уредени отношенията между въстановената Палеологова Византия и империята на Великите Комнини в Трапезунд. Главите на двете династии вече не носят еднаквата титла „василевс и автократор на ромеите”; Великият Комнин се задоволява с „василевс и автократор на източните земи”.]. Разбира се, известно ви е, [Изглежда хрониката на Михаил Панаретос е предназначена за константинополски читател(и).] че императорът кир Михаил е бил още жив, когато е бил сключен бракът между Йоан Мегалокомнин и Палеологина. Палеолог починал на десети декември и бил наследен от сина си кир Андроник [Андроник ІІ Палеолог], който укорявал баща си заради обичта му към латините [След превземането на Константинопол в 1261 Михаил Палеолог търси помирение със Светия престол и подписва Лионската уния в 1274, заради което посмъртно е подложен на тежки обвинения от вдовицата, сина си и цялата византийска Църква. Разбира се, Михаил Панаретос изобщо не споменава за васалните задължения на Алексий І Комнин и брат му Давид към латинската Константинополска империя.].

7. След 6790 (1282) през април, царят на Ивирия Давид дошъл и обсадил Трапезунд, но се върнал с празни ръце.

8. На 25 април от единайсетия индикт, в 6791 (1283) кир Йоан Комнин потеглил със съпругата си, която била бременна, от Константинопол към Трапузунд. А в 6792 (1283-4) се родил кир Алексий Мегалокомнин. Тогава станало нападението и пленяването на кир Георгий Комнин, наречен Скитника, както и нападението и внезапното бягство на кирия Теодора Комнина, първата дъщеря на кир Мануил Мегалокомнин от ивирийката Русадан. А Калоян [Йоан ІІ Комнин] отново се издигнал и след като царувал общо осемнайсет години, починал в Лимния в петък, на 16 август от петнайсетия индикт в 6805 (1297). При неговото царуване турците превзели Халибия и извършили толкова голям набег, че цялата страна била обезлюдена. След като починал, останките му били пренесени [в Трапезунд; Йоан ІІ умира извън града.] и погребани в храма на св. Богородица, наречен Хризокефали.

Царуването на Алексий ІІ Мегалокомнин

9. Тогава синът му, кир Алексий Мегалокомнин наследил престола и взел за жена дъщерята на Пекаи от Ивирия. Вдовицата Палеологина тръгнала обратно към Града на 13 юни 6806 (1298) и пристигнала там през март на четиринайсетия индикт в 6809 (1301) [Любопитно е защо Ирина Палеологина пътува толкова дълго от Трапезунд до Константинопол и какво я е задържало по пътя.].

10. Императорът кир Алексий настъпил срещу турците и като достигнал Керасунт, пленил Кустуган[ис]през септември 6810 (1301), когато били убити множество турци. Във вторник на 13 декември същата година починала императрицата кирия Евдокия Палеологина.

11. В неделя, на 30 ноември 6811 (1302) в града избухнал голям пожар. През юни следващата година оръжейните складове били изгорени от латините [вероятно генуезците] по време на страховита битка.

12. На 2 октомври 6822 (1313) Париам[ис] [вероятно турски предводител] превзел чергите [вероятно турски племена].

13. В понеделник, на […] септември 6827 (1319) синопците подпалили голям пожар и огънят унищожил всички хубости на града отвън и отвътре [Оттук преводът преминава в свидетелско време, тъй като Михаил Панаретос е съвременник на събитията. Разбира се, личните му спомени вероятно трябва да се отнесат към 1335 и по-късно. Авторът ще спомене себе си едва в запис за 1351 г.].

14. Кир Алексий Мегалокомнин почина в сряда, на 3 май от тринайсетия индикт, в 6838 (1330) след царуване от трийсет и три години без три месеца.

15. Тогава престолът беше наследен от сина му кир Андроник ІІІ Мегалокомнин, който уби двама свои братя – кир Михаил Азахутлу и кир Георгий Ахпуг[ас]. Андроник царува година и три месеца и почина в четвъртък на 8 януари от петнайсетия индикт, в 6840 (1332).

16. Неговият син кир Мануил [ІІІ], който бе осемгодишен, наследи престола и царува осем месеца. В неговото царуване Париам[ис] дойде с голяма войска до Асомат[ос]. Мнозина турци бяха убити и множество турски коне – пленени в неделя, на 30 август 6840 (1332).

17. В понеделник, на 22 септември от първия индикт, в 6841 (1332) кир Василий Мегалокомнин, син на кир Алексий Мегалокомнин и втори [или трети] брат на кир Андроник дойде от Константинопол и зае престола. Освен това отне живота на великия дукс Лек[ис] Цацинтеон и на сина му, великия доместик Цамва[с]. Хвърли в тъмница племенника си кир Мануил [вероятно втори син на Андроник ІІІ] и заповяда да убият с камъни великата дукиса Сирикена. В неделя, 13 март на същата 6841 (1333) от първия индикт великият дукс, евнухът Йоан се разбунтува и кир Мануил беше погубен.

18. Във вторник, 12 септември 6843 (1334) от четвъртия индикт императрицата кирия Ирина Палеологина, дъщеря на кир Андроник Палеолог [Андроник ІІІ] пристигна [от Константинопол] и на 17-и същия месец се омъжи за императора кир Василий.

19. В петък, на 5 юли 6844 (1335) Сихасан [шейх Хасан], син на Тамартас[ис] [Тимурташ], дойде до Трапезунд и се завърза сражение край стената на свети Кирик[ий] и при Минтрион. По Божията милост той бе възспрян от пороен дъжд и побягна, а по същото време беше убит и Афтораим[ис] [Абдул Рахим], син на Рустам[ис].

20. В понеделник, на 2 март 6845 (1336), в началото на постите стана слънчево затъмнение от третия до седмия час [приблизително от 12:00 до 16:00. М. Г.], заради което народът изпадна в смут, събра се пред крепостта и започна да мята камъни по императора.

21. На 5 октомври от седмия индикт (1338) се роди вторият син на кир Василий – кир Йоан Комнин, по-късно наречен Алексий. Императорът кир Василий се ожени за императрицата кирия Ирина от Трапезунд на 8 юли 6847 (1339). [Става дума за втори брак. Василий се разделя с първата си съпруга Ирина Палеологина.]

22. Императорът кир Василий Мегалокомнин почина в сряда, на 6 август от осмия индикт, в 6848 (1340). Царува седем години и шест месеца. Синовете му кир Алексий [наречен първоначало Йоан] и кир Калоян бяха изпратени в Града с майка си. Вдовицата кирия Ирина Палеологина взе властта. Сановниците веднага изпаднаха в смут и се разделили на две партии. Цанихит[ис], великият стратопедарх кир Севастос заедно със Схолариите, Мицоматите, кир Константин Доранит[ис], Кавазитите, Камахин[ос], част от народа и част от дворцовата стража се укрепиха в „Св. Евгений”,докато Амицарантите, някои служители и архонтите от императорската свита държаха крепостта с императрицата.

24. В петък, 2 юли 6848 (1340) великият дукс, евнухът Йоан дойде от Лимния с голяма войска и започна битка, в която манастирът бе обстрелван с обсадна машина. Манастирът се запали и цялата му красота изгоря. Цанихит и останалите знатни бяха затворени в Лимния, където изгубиха живота си. В същия месец на същата година нашата войска отиде при летните пасища, плени мозина от амитиотите [турци]и взе голяма плячка, макар че синовете на Долин[ос] бяха убити.

25. В петък, 5 юли от деветия индикт на 6849 (1341) почина императорът на ромеите кир Андроник Палеолог [Андроник ІІІ]. В същия месец и година бяха убити знатните в Лимния. Пак в същата година, в сряда, 4 юли дойдоха амитиотите, а ромеите [трапезундските ромеи] побягнаха без дори за се сражават, така че мнозина християни бяха убити. Цял Трапезунд бе подпален отвътре и отвън и изгоряха много хора, включително жени и деца. След цялата тази разруха настъпи внезапна болест заради гнусната смрад на ицгорелите коне, добитък и хора. Преди това дъщерята на кир Алексий Мегалокомнин кирия Ана бе повикала Анахутлу [грузински благородник, съпруг на Ана Комнина], беше отхвърлила монашеския си обет, бе отишла в Лазия [грузинска област] и я беше завладяла. След пожара и нападението Анахутлу дойде и завзе империята с лазийска [грузинска] войска във вторник, 17 юли на същата година. Палеологина бе свалена от власт след като царува година и три месеца.

26. В понеделник, 30 юли същата година братът на Алексий [на Алексий ІІ, а не на Йоан-Алексий, който по това време е тригодишен], кир Михаил Комнин дойде от оня велик Град с три галери заедно с кир Никита Схолар[ис] и кир Григорий Мизомат[ис]. Вечерта служителите коленичиха и положиха клетва пред митрополит Акакий и Писанието и го приеха [Михаил] за свой господар. На сутринта обаче го затвориха, а народът не знаеше. Лазът [Анахутлу] плени галерите и уби мнозина със стрели. В петък, 3 август от същата 6849 (1341) година турците амитиоти се върнаха, но по Божията воля не надделяха над нас и си заминаха с празни ръце. На седмия ден от същия месец и година кир Михаил Комнин бе изпратен при Инеон, комуто бе поверен, а после – в Лимния. На десетия ден от същия месец и година Палеологина беше пратена с франкска галера в Града.

26. На 10 септември [Вече 6850 г. според византийското летоброене, но все още 1341 според нашето.]кир Никита Схолар, кир Григорий Мизомат, кир Константин Доранит, синът му Йоан, братът на Мизомат – Михаил и други от тяхната партия избягаха и стигнаха до Града с венецианска галера. След като останаха там приблизително до 17 август, се върнаха с кир Йоан Комнин, сина на кир Михаил с две собствени и три генуезки галери и превзеха Трапезунд в четвъртък, 4 септември 6851 (1342). Той бе коронован на 9 септември на трона в храма на св. Богородица, наречен Хризокефали. По време на коронацията му всички бяха събрани заедно и стана страховито преследване и пленяване. По това време бяха убити мнозина от благородните Амирцантаранти [вероятно грузински род], а майката на Георгий – Саргали [наречена Ана по-горе в текста] бе удушена заедно с Анахутлу след като царува едно година, един месец и осем дни.

27. Понеже великият дукс, евнухът [Йоан], който държеше кир Михаил в Лимния, бе убит през март, великият дукс Схолар отиде и взе кир Михаил; а той пристигна [в Трапезунд] и наследи престола впонеделник, 3 май 6852 (1343). Бе коронован на двайсет и първия ден от същия месец. Колкото до сина му, кир Йоан, той бе положен в криптата на „Св. Сава”, след като царува една година и осем месеца.

28. Когато главните служители бяха лишени от живот, кир Никита Схолар бе почетен като велик дукс, а Григорий Мизомат като велик стратопедарх, синът му – като епикернис, Йоан Кавазит – като велик логариаст, синът на Схолар – като паракимомен, Михаил Мизомат – като амицантарий, а Стефан Цанихит – като велик коноставлос.

29. През ноември 6854 (1345) великият дукс Схолар, великият доместик Мизомат и други от тяхната партия бяха затворени. Тогава кир Йоан Комнин бе изпратен в Града. В 6855 (1345/6) „Св. Андрей” и Инеон бяха превзети.

30. През септември в първия индикт (1347) внезапно избухна болест, унищожителна за всички, която отнесе мнозина – деца, съпрузи, съпруги, братя, сестри, майки и роднини. Продължи до седмия месец[март; става дума за „Черната смърт”, голямата епидемия от бубонна и исхемична чума, поразила Стария свят в 1347-1351. В Европа чумата навлиза тъкмо от басейна на Черно море – първите заразени са генуезки моряци от Кафа, които пренасят на галерите си плъхове-носители на дребни паразити, на свой ред пренасящи бацила на болестта.].

31. През януари 6856 (1348) Керасунт бе превзет и изгорен от генуезците.

32. На 29 юни същата година, в първия индикт до Трапезунд дойдоха много турци, водени от Ахис Айнапеис [Ахи Айна бей] от Ерзинджан, Махматис Икептарис [Мехмед Икептар] от Байбурт, Тирали бей [Тиралъ бей] и Посдоганис [Боздуган] от амиотите като с тях бяха и кепнисите. Боевете продължиха три дни преди те да побягнат с празни ръце и ранени, изоставяйки много турци по пътя.

33. Във вторник, 5 май 6857 (1349) две франкски галери дойдоха от Кафа и една наша голяма галера, една по-малка и няколко малки съда излязоха от [пристанището] Дафни и влязоха в бой [с генуезците], но Бог ни изостави и франките победиха. [Нашата голяма] галера беше изгорена; франките, слезли на брега бяха заловени и хвърлени в затвора, но техните галери отплаваха.

34. На 15 юни 6857 (1349) отново дойдоха три галери от Кафа и една ладия от Аминсун; след много думи, заплахи и искания бе сключен мир и Леонтокастрон им беше предаден. Тогава слабост обзе кир Михаил, а кир Никита Схолар дойде от Кехрина, стана велик дукс и се ожени за дъщерята на Михаил Сампсон. Кир Михаил царува пет години и седем и половина месеца.

                [Михаил Панаретос е роден ок. 1320. Споменава за „нашата войска” в записа за 1340. Споменава себе си в записа за 1351. В 1363 и 1368 пътува до Константинопол по поръка на император Алексий ІІІ, при когото служи като протосеваст.  Споменава за гибелта на синовете си Роман и Константин в 1368. В този период авторът се среща с властни личности като императорите Йоан V Палеолог и Йоан VІ Кантакузин, гениезките и венецианските подести в Константинопол. Панаретос участва и в продължителните трапезундски граждански войни на страната на господаря си Алексий ІІІ. Текстът завършва към 1390, когато авторът умира. Друга ръка е продължила текста със събития до 1426. Хрониката му е открита в ХІХ в. в архива на кардинал Висарион, един от изтъкнатите гръцки емигранти в Италия.]