Някои по-известни тракийски племена
Първият въоръжен контакт между римляни и траки е през 188 г. пр. н. е., когато армията на Волзон се връща от похода си в Азия срещу Антиох.
Тракия влиза в сферата на римските интереси след присъединяването на Гърция и Македония към империята след 168 г. пр. н. е. Тракийските племена меди, дентелети и скордиски /последните може да са келти/ нееднократно опустошават провинциите и дори ограбват град Делфи /117 г. пр. н.е./. В битка с тях при Стоби /близо днешната река Вардар/ загива наместникът на македония Секст Помпей /дядо на Помпей Велики/ през 118 г. пр.н.е.
През 114 г. пр. н. е. консулът Гай Порций Катон търпи поражение от тях. Понеже до Цезар легионите били изпращани само при нужда, военните действия се водели спорадично, а границата между Рим и варварите минавала там, „докъдето достигали мечовете и копията на римските войници“. По-успешни били действията на Марк Ливий Друз /112-111 г. пр. н. е./ – първият римски пълководец, достигнал бреговете на Дунав, и Луций Сципион /110 – 107г. пр. н. е./, който най-накрая разбил скордиските и прогонил останалите тракийски племена на левия бряг на Дунав.
В хода на Митридатовите войни, в началото на 1 в. пр. н. е се оформят два „полюса“ в тракийския свят – малките независими племена – меди, беси и сапеи, подкрепящи Понт и Одриската династия, ориентирана към Рим. Като съюзници на Митридат медите опутошават Македония през 89-88г. пр.н.е. Походът на Сула срещу тях /след като разбива митридатовите войски в Гърция/ през 86 – 85 г. пр. н. е. имал за цел по-скоро да затвърди престижа на Рим сред тракийските племена. По време на тази акция се смята, че е пленен Спартак /оглавил най-голямото робско въстание в Римската империя – 74 – 71 г. пр. н. е./. За нещо повече нямало време, тъй като диктаторът си имал достатъчно проблеми в Рим /предстоели борби с популарите/.
Кулминацията на римската офанзива обаче е при Марк Лукул /72 г. пр. н. е./ през третата Митридатова война. Той е натоварен със задачата да лиши Митридат от съюзниците му в Европа – понтийските колонии и тракийските племена. Пълководецът разрушава Аполония и укротява медите и бесите, като подкрепя римските съюзници – одрисите.
Походът на друг римски генерал – Гай Антоний Хибрида /срещу гетите на Зиракс/ обаче завършил с поражение на последния при Истрия, като римляните дори загубили знамената си. Те били съхранявани в едно гетско светилище 30 години, докато накрая не били възвърнати от Рим.
Бащата на Август – Гай Октавий – през 59 г. пр. н. е отново бил принуден да води военни действия срещу бесите /в едно тяхно светилище дори му било предсказано, че синът му ще стане император/.
По време на гражданската война Тракия останала в периферията на римските интереси, а на север от Стара планина гетският цар Буребиста Дакийски създал значително племенно обединение. Цезар дори замислял широкомащабна военна кампания срещу него, но убийството му предотвратило римската експанзия.
В последвалата гражданска война на наследниците на Цезар – Марк Антоний и Октавиан срещу републиканците Брут и Касий, траките застанали на страната на последните /всъщност, траки като наемници имаме засвидетелствани още във войната срещу Югурта през 111 – 106 г. пр. н. е./. След победата на Антоний и Октавиан, на траките не им останало нищо друго, освен да се съобразяват с волята на Рим.
Съюзникът на империята – Одриското царство – запазило призрачната си самостоятелност и след 31 г. пр. н. е, но било твърде слабо, за да стане проводник на римското влияние в цяла Тракия. От север нахлували бастарните /или германци, или скити по произход/, а бесите също били неспокойни. Затова Август изпратил срещу нашествениците Марк Лициний Крас /внук на едноименния триумвир/. През 28 – 27 г. пр. н. е. той подчинил бесите, сердите, медите и наказал гетите, като си възвърнал изгубените от Хибрида отличителни знаци. Бастарните били прогонени зад р. Дунав, а на Одриското царство било предоставени светилището на бесите и редица земи в Южна Тракия. Създадена била префектура Мизия /днешна северна България/, през 12 г. пр. н. е. префектурата била превърната в римска провинция.
През 19 – 11 г. пр. н. е. започнала широкомащабна римска кампания по завладяване на Балканския полуостров и придвижване до Дунав. Завладени били Реция, Норика, и Панония. В Тракия действал Лентул, които имал задачата да отблъсне преминаващите Дунав бастарни и гети.
През 11 г. пр. н. е. бесите начело с Вологес /жрец на Дионис/ се вдигнали на въстание срещу одриския цар Рескупорис. След потушаването на въстанието от римляните, статутът на Одриското царство минал от съюзно на клиентно – т. е. било подготвено неговото превръщане в римска провинция.
През 21 г. въстанали племената койлалети и одриси и дори обсадили Филипопол, където се намирало римското наместничество. С помощта на войски от Мизия бунтът бил потушен.
След смъртта на император Тиберий, Kалигула поставил на престола на Одриското царство Реметалк III.
След убийството на Калигула в Одриското царство настъпили размирици и римляните разположили там свои легиони. Тракия се превърнала в римска провинция през 45 г. по времето на император Клавдий.
За покоряването на отвъддунавските траки най-голяма заслуга има император Траян. Той води т. нар. Дакийски войни през 101 – 106 г. срещу Децебал. Операцията може да се разглежда като отговор на неуспешните военни действия през управлението на император Домициан, когато римският генерал Корнелиус Фускус претърпял съкрушително поражение през 86 г. от даките на Диурпанеус.
В резултат на широкомащабната кампания на Траян, римляните покоряват по-голямата част на Дакия и с това започва асимилацията на траките и превръщането им в римски граждани.
Източник: nauka.bg
Автор: Владимир Попов