Има все повече доказателства, че начина на живот на родителите и средата, в която живеят, дори много преди те да имат деца, може да повлияят на здравето на тяхното потомство. Скорошно проучване, водено от изследователи от Center for Novo Nordisk,фондация за основни метаболитни проучвания, хвърля светлина върху това.
Изследователи като доцент Ромен Барес в лабораторни условия направили сравнение между сперматозоиди на 13 слаботелестни и 10 затлъстели мъже и открили, че сперматозоидите в слаботелестните и мъжете със затлъстяване, съответно, притежават различни епигенетични белези, които биха могли да променят апетита на следващото поколение, както се съобщава в лечебното списание Cell Metabolism.
Второ основно откритие е направено от учени, наблюдавали шестима мъже преди и една година след стомашен байпас, за да разберът дали операцията засяга генетичната информация, съдържаща се в техните сперматозоиди. Изследователите наблюдавали средно по 4000 структурни промени в ДНК-то на сперматозоидите от времето преди операцията, веднага след нея и една година по-късно.
„Ние със сигурност се нуждаем от допълнително разглеждане на смисъла на тези различия. Все пак, това е началото на редица доказателства, че спермата носи информация за теглото на човека и нашите резултати предполагат, че загуба на тегло при бащите може да повлияе на начина на хранене на бъдещите си деца”, казва Ромен Барес.
Вдъхновение
„Епидемиологични наблюдения показват, че строгата хранителна диета т. е. гладуването, в едно поколение може да увеличи риска от развитие на диабет в следващите поколения” – пак според Ромен Барес. Той също така обръща внимание на проучване, което показа, че наличието на храна в малко шведско село по време на глад е съотносителен с риска техните внуци да развият сърдечно-съдови заболявания.
Здравето на внуците най-вероятно е повлияно от гените на предците (сперматозоиди или яйцеклетки), които са носители на специфични епигенетични белези – например химически добавки към протеин, който обхваща ДНК, метилови групи, които променят структурата на ДНК, след като е приложен, или молекули, известни също като РНК. Епигенетични белези могат да контролират експресията на гените, които също могат да повлияе на здравето на потомството.
Молекулен носител
„В нашето изследване, ние сме идентифицирали молекулния носител в човешките гени, които могат да бъдат отговорни за тази цел“, казва Барес.
С откриването на малки разлики в рибонуклеиновата киселина (където функцията все още е неопределена) и ДНК метилирани модели, учените доказали, че загубата на тегло може да промени епигенетичната информация, която мъжете носят в сперматозоидите си. С други думи, това, което се предава от спермата на бащата може потенциално да повлияе на развитието на бъдещия ембрион и, в крайна сметка, тя може да оформи физиологията на детето.
„Ние не очаквахме да видим такива важни промени в генетичната информация, дължащи се на околната среда“, казва Барес. „Откриването на този начин на живот и екологични фактори, като например хранителен статус на дадено лице, да придаде информация в нашите гени и по този начин да промени поведението на хранене на следващото поколение е, според мен, важна находка,“ добавя той.
Прекалена пълнота
Ако можем да го разгледаме в контекста на затлъстяването, световните наследствени метаболитни заболявания, които са чувствителни към условията на околната среда (диетата и физическата активност) откритието, че загуба на тегло при бащите съотнесено към потенциално засяга поведението на хранене на тяхното потомство е разтърсващ.
„Днес ние знаем, че децата, родени от затлъстяли бащи са предразположени към развитие на затлъстяване по-късно в живота си, независимо от теглото на майка им, което е друга критична част от информацията, която ни информира за реалната необходимост да погледнете на здравето на бащите при зачеване.“ – казва Айда Донкин, доктор по медицина и един от водещите автори на доклада. Тя продължава: „Това съобщение трябва да се разпространява в обществото.”
Проучването повишава информираността за значението на начина на живот като фактор, особено нашата диета, преди зачеването. Начинът, по който се храним и нашето ниво на физическа активност, преди да заченем може да бъде важно за здравето и развитието на бъдещето на децата ни“, казва Soetkin Versteyhe, който е първия автор на доклада.
Все още анализите са ранни в тази област на изследвания, но проучването нарушава текущото предположението, че единственото нещо, което ни носят гените е генетична информация, и няма нищо, което можем да направим за нея. Черти, които някога сме смятали за неизбежни може да се окажат изменяеми, и това, което правим в живота може да има последици не само за собственото ни здраве, но и здравето на нашите деца и нашите внуци дори. С това откритие се отварят нови пътища за разследване на възможни стратегии за предотвратяване на предаването на заболявания като затлъстяване на бъдещите поколения.
Автор: Христинка Башева
Източник: http://www.sciencedaily.com/
