Много хора смятат, че вертолетът е по-малък брат на самолета. Наистина вертолетите започнаха да навлизат масово в живота на човечеството преди около няколко десетилетия, докато самолетите активно участвуват в Първата световна война и още тогава бяха достигнали определена степенна съвършенство. Но първите идеи за създаване на летателни апарати,по-тежки от въздуха, първите практически разработени проекти и построени модели на такива апарати се отнасят не към самолетите, а към вертолетите. В края на XIX век е публикуван намереният в миланската библиотека ръкопис на Леонардо да Винчи с рисунка на първия вертолет,датиращи от 1475 година.
Творецът на „Тайната вечеря“ и „Мона Лиза“ освен великите си картини е оставил на човечеството ръкописи в най-различни други области на знанието — физика, химия, астрономия, алгебра, философия, ботаника,архитектура, механика, хидравлика, военно изкуство… Обаче нищо него е увличало така страстно, както механиката, която той наричал„райска наука“. За съжаление, до нас са достигнали малка част от неговите ръкописи и чертежи в тази област. Освен това от тях не всичко може да бъде разбрано, защото Леонардо да Винчи умишлено е използвал в записките си съкращения и условни наименования, за да запази тайната на своите изобретения.
Голям интерес от техническо и научно гледище представляват трудовете мув областта на летенето. В продължение на около 30 години той изучава полета на птиците и резултатите от своите наблюдения излага в обширен трактат. Леонардо да Винчи описва три вида полети на птиците, обяснява научно всеки от тях, подкрепя изложението си с рисунки. Пристъпва и към конструиране на орнитоптер — летателен апарат, по-тежък от въздуха, с движещи се крила като у птиците. В неговия проект крилата са подобни на при лена и се привеждат в движение с ръце и крака. Няма данни дали този. проект е осъществен на практика.
През 1475 година Леонардо да Винчи изработва проекта си за хеликоптери, както споменава в записките си, успял да го издигне във въздуха, без обаче да споменава как е привеждал в движение витлото.
Рисунка на първия вертолет (1475 г.)
Един век след това историята отбелязва опитите на някой си архитект Ридоти от град Лука, който извършил няколко полета с крила, направени от птичи пера, но си счупил крака и прекъснал дейността си в такава опасна област.
Английският учен Хук построява през 1660 година механически летателен апарат, който, според „Енциклопедия“ на Дидро, имал крила, прикрепвани към ръцете и краката.
Хвъркат кон с „колела отвътре“
Историческата съдба ни е лишила от български представители в световната наука по онова време, но народните приказки изразяват ярко непрекъснатия стремеж на българина към творчество, изобретателност и напредък. Така например в една от тях се разказва за необикновен дървен кон. В решителния момент на действие то героят се качва върху него,завъртва някакви колела „отвътре“ и конят хвръква.
Този приказен хвъркат кон с „колела отвътре“ е далечен роднина на съвременния вертолет, тъй като е излитал направо от царския сарай.
Освен приказките съществуват и достоверни сведения за „хвърчащи“българи от времето около Освобождението, Селянин от великотърновското село Хотница направил опит да полети от висок бряст със само ръчно направени крила, което струвало живота на самобитния изобретател. През онези години искал да „фърчи“ и Йорги Събев от село Маломир, Елховско, но неговият полет завършил само с уплаха, леки контузии и с прикаченото му до края на живота прозвище „Фъркатия“.
През 1879 година в Русе идва унгарският инженер Франц Хакер. Той имал хоби да строи от дърво малки модели на летателни апарати със замисъл да ги осъществи след това в по-големи размери. Пред русенци и руски офицери, които живеят по това време в града, Хакер извършва демонстрации се моделите си. Интересът е голям и две години след това той извършва подобни опити и край София. Според уверения на негови близки, моделът, показан в Княжево, сам се държал във въздуха.Конструкцията му като цяло остава неизвестна, но от частични сведения:можем да съдим, че вероятно става дума за орнитоптер или някакво подобие на вертолет. Внезапната смърт на унгарския изобретател през1881 година осуетява опитите му да премине от модели към реални конструкции.
След първите издигания с балон на Пловдивското изложение през 1892година интересът към полетите у нас нараства още повече, коетопредизвиква и изобретателски и конструкторски прояви.
Но нека, без да изпреварваме събитията, да се спрем накратко из най-важните моменти от историята на вертолета.
Първият модел на вертолет в света
Архивни документи потвърждават, че през 1754 година гениалният руски учен М. В. Ломоносов не само изказва идеята за създаване на вертолет,но и построява първия модел в света на такъв апарат. Часовникова пружина привежда в движение две витла (изглежда, че моделът е изпълнен като вертолет със съосна схема, за която ще стане дума по-късно). В отчета си за 1754 година Ломоносов пише, че целта на тази работа е да създаде машина, която „сама да може да вдигне нагоре малък термометър,за да се узнае каква е температурата във височината“. Той извършва много експерименти с модела на вертолета: изменя диаметъра на носещите витла, увеличава разстоянието между тях, измерва тягата им и т.н.
Значително по-късно французите Пауктон (1768 г.), сетне Лонуа и Биенвеню (1784 г.) осъществяват летящи модели на вертолети от най-прост тип.
За създаване на вертолет работят още много руски учени и изобретатели. Така например Александър Лодигин разработва проект
Аеродинамичната машинка на Ломоносов
на оригинален летателен апарат, наречен от него електролет. Това е вертолет с електрически двигател. По своята схема електролетът представлява вертикален цилиндър, завършващ с конус отгоре и полусфера от долу. Над конуса било поставено двулопатно носещо витло с механизъм,който позволявал да се изменя ъгълът на поставяне на лопатите за регулиране на тягата. Размерът на всяка лопата бил 10 х 1,2 м. Второ витло, също дву лопатно, е разположено в долната част на тялото и служело за управление на апарата.
Витлата и механизмите трябвало да бъдат привеждани в движение от електродвигател с мощност 300 к. с, захранван по проводник от акумулатори, които се намират на земята. Електролетът бил проектиран като военен апарат за водене на въздушно разузнаване, стрелба и даже бомбопускане. Височината на полета трябвало да се променя в зависимост от ъгъла на поставяне на лопатите. Полетно тегло на машината – 500 пуда(8200 кг). Основен материал — желязо.
Проектът бил разгледан в Главното инженерно управление на царска Русияпрез 1869—1870 г. На Лодигин отказват поддръжка и той заминава заФранция, където намира съмишленици, получава средства и пристъпва къмпострояване на апарата, но поради войната между Франция и Прусияработата е спряна. Четиридесет години по-късно Лодигин отново се обръщакъм руското правителство и предлага проект за летателен апарат нареченцикложир, но и този проект не бил осъществен.
Правителството отказва помощ и на знаменития металург Дмитрий Чернов,който освен с металознание се занимава и с теоретични изследвания по създаването на вертолет.
През 1870—1871 година академик М. А. Рикачев предприема специални изследвания на въздушните витла. Той проектира и построява специален прибор, чрез който успява да измери тягата на витлото в зависимост от неговия диаметър, броя на лопатите, тяхната форма и някои други параметри.
Въпреки отрицателното отношение на царското, правителство към тези проблеми в Русия продължават изследванията в областта на вертолетостроенето. Упорито се търси път за създаване на реален летящ вертолет. В края на XIX и началото на нашия век са предложени голям брой разнообразни проекти и са построени няколко типа вертолети.
През 1879 година Огнеслав Костович работи в Русия, демонстрира свои летящи модели на вертолет, самолет и орнитоптер, а две години след това пристъпва към изработване на самолет в естествена големина.
Руският изобретател Павел Кузмински представя през май 1884 година проект на летателен апарат под название „Русолет“ с две спирални вертикални витла „русоиди“, или, както той ги нарича още, „русоидални витла“. Според достигналите до нас схеми, това представлява двувитлов вертолет.
През 1891 година изобретателят Гроховски създава проект за летателенапарат с две носещи витла за излитане и висене във въздуха, които трябвало да се въртят на различни посоки от електромотор.
През 1894 година чехът Яролимек формулира така наречения принцип на разчленението (демултипликацията), според който хеликоптер може да се построи чрез използуване на множество малки, но бързо въртящи се витла,и твърди, че 150 малки двулопатни витла, задвижвани от двигател с мощност 4,5 к. с, са достатъчни да издигнат един човек във въздуха.Периферната скорост на въртене на витлата трябвало да бъде 78 м/сек, а теглото на целия витлолет — 170 кг. Този проект не бил осъществен поради голямата си сложност, но по-късно някои авиоконструктори възприемат отделни елементи от интересното техническо решение на Яролимек.
През 1905 година майсторът от Сестрорецкия завод В. Коновалов предлага свой проект за двувитлов вертолет с два бензинови двигателя. Интересен проект за вертолет предлага през 1903 година руският инженер А. Яблонов, а през 1907 година военният инженер К. Антонов не самопредлага проекта, но три години след това успява да построи вертолет.Приблизително по-същото време в Русия са построени още три подобни вертолета.