Тукидид V век пр. н. е.
След като Херодот поставя началото на изучаването на историята като наука за миналото, то тогава се появяват много негови последователи. В същото време гръцкото общество има нужда от запазване и ползване на историческите сведения, с които дотогава. Повечето от ръкописите се съхранявали в библиотеките на храмовите, които били достъпни само за грамотните.
Така след появата на историческото съчинение на Херодот повечето от тези ръкописи съдържащи сведения за миналото на полиса отново се преписват. Благодарение на това преписване някои от ценните исторически и други трудове достигат до нас.
Един от многобройните последователи на Херодот е неговия много по-млад съвременник-атинянина Тукидид, който е син на Олор.
Като пряк участник в Пелопонеската война, той дава ценни исторически сведения за нея в своя труд „История на Пелопонеската война“. Той разглежда петдесетгодишния преиод между гръко-персийските и пелопонеските войни. Тукидид нарича този период пентеконтаетия. Той пръв въвежда този термин в древногръцката историография.
Голямо място отделя и на предпоставките за зараждането на Атино-Делоския морски съюз. За неговата дейност и причините за неговото разпадане. Той дава подробни дсведения за политическия живот и административното устрлойства на гръцките градове държави оформящи двата враждуващи лагера. Класически пример за административно устройство и политически ред са двата най-големи полиса в Древна Елада-Атина и Спарта.
Поради своя произход, той дава повече исторически данни за Атина.
Благодарение на своето историческо съчинение, което достига до нас много от днешните учени го нареждат непосредствено до Херодот. Както в миналото, така и днес много хора го смятат и за по-добър от своя учител. Все пак Херодот си остава „бащата на Историята,“, както го нарича няколко века по-късно римския политик и философ Марк Тулий Цицерон, а Тукидид е неговия най-достоен наследник.
