След няколко успешни опита за кацане на космически апарати на повърхността на Луната, осъществени от САЩ и от Русия, на 16 юли 1969 г. от космическата база в Кеймп Канаверал в САЩ е изстрелян космическият кораб „АПОЛО-11″ с цел изпращане на човек на Луната. Направен е опит за осъществяване на една вековна мечта на човечеството – да стъпи на друго небесно тяло. Четири дни пътува „АПОЛО-11″ с трима астронавти на борда: Н. Армстронг, Б. Олдрин и М. Колинс, за да измине 386 000-километровото разстояние от Земята до Луната. Полетът, както и самото прилуняване се наблюдават чрез телевизионния екран от над 800 млн. души в 54 страни на света. На многобройните монитори в залите на космодрума се отбелязва всяко движение, всяка промяна в полета. Напрежението е огромно. На четвъртия ден от изстрелването на „АПОЛО-11″ спускаемият апарат се отделя от космическия кораб и се насочва към лунната повърхност. Кацането е успешно, люкът се отваря и по малка стълбичка пръв тръгва към Луната Нийл Армстронг, следван от Б. Олдрин. И ето хората от нашата планета виждат как пратеникът на Земята стъпва на лунната повърхност, правейки
„…малка крачка за човека, но огромен скок за човечеството“.
В командната зала на Кеймп Канаверал избухва неудържима радост. Астронавтите правят малка разходка по безжизнената лунна повърхност, вземайки скални късове от нея и заснемайки околната местност. След това се прибират в спускаемия апарат, който плавно се откъсва от Луната и скоро се скачва с „АПОЛО-11″, където ги чака М. Колинс. Оттам – всички заедно обратно на Земята. Това събитие, извършено от човека, потвърди още един път гениалната мисъл на великия Аристотел:
„От всички чудеса на Вселената най-великото е човекът.“