„Игра за Робер и Мариан“, композирана през XIII век във Франция от Адам дьо ла Ал, е най-старата оцеляла оперна композиция. Както и оперите от по-късната ера тя е преди всичко музикална творба с драматично съдържание, което има второстепенна роля. Разказът е елементарен и комичен. Дьо ла Ал (починал през 1297) е единственият музикант, чието творчество в по-голямата си част е оцеляло. Неговата, или работата на един от неговите съвременници, е първата опера, но стилът не бил подходящ. След нея до 1572 г. във Франция и 1597 г. в Италия опери не били изпълнявани.
Традиционната китайска опера води началото си от времето на династията Мин, по-късно от появата на операта в Европа. Тя включва пеене, танцуване, мим и акробатика. Дори в самия Пекин от времето на Мин до днес много опери са в стилове на други провинции. Пекинският стил с неговата виеща дикция, която някои биха нарекли „фалцет“, и различни стилове на изпълнение, възникнал около 1830 г. от Централната китайска опера, произлизаща от южните градове. От тогава този стил се приема за водещ в творческото развитие.
