Имунизацията била въведена преди повече от хиляда години, за да се победи вариолата. Нейните пионери били последователи на даоистката школа, опитваща се да накара тялото да създаде собствен еликсир на безсмъртието. Те били отшелници, живеещи в китайската провинция Сечуан, най-вече около планината Ау Мей. Хората трудно приемали съзнателното третиране на здрави хора с болестотворен материал. Тези странни методи привличали малко внимание и няма свидетелства за тяхното начало. За пръв път за тях се споменава в историята за имунизацията. Когато вариолата убила сина на министър-председателя Уан Дан (957 – 1017), той разпространил из цял Китай съобщение, че се търсят лекари, специалисти и магьосници, които да предложат начини за предотвратяване на заболяването. Появил се даоист от Ау Мей – монахиня или монах от „Школата на тримата бели адепти на древните безсмъртни“, който обяснил метода на имунизацията. В онези дни той се състоял в напояване на тампон с материал от вариола и вкарването му в ноздрите, така че вариолата да се абсорбира през слизестата мембрана и чрез инхалация. За да успее имунизацията, пациентът трябвало да се зарази с материал, който да предизвика реакция на имунната му система, но да не доведе до пълна ударна атака на заболяването. За да постигнат това, китайските иму-нолози използвали различни методи за получаване на ваксини от мъртви или отслабени вируси. Не е ясно обаче кой от тези методи е бил прилаган през X век.
