Автор: Неделин Бояджиев
Колко пъти сте си мислели по време на вълнуващ момент: „Това трябва да се запомни!”?
Дрямката може да стабилизира способността на хората да си спомнят по-късно някой ценен спомен.
Възпроизвеждането на спомени, докато хората са будни, е трудно и е свързано с лутане из съзнанието. Но реактивирането на спомени по време на сън ги предпазва от интерференция, според изследователи от Германия и Швейцария.
Откритието показва, че мозъкът обработва спомените по-различно по време на сън, отколкото – в будно състояние, казва Сара Meдник, когнитивен невролог в Университета на Калифорния в Сан Диего. Въоръжени с това ново знание, психотерапевтите могат да бъдат в състояние да дестабилизират травматични спомени и да заменят лошите спомени с хубави, след втвърдяване на нови спомени с помощта на дрямка.
В проведеното изследване доброволците играли игра за концентрация, в която те трябвало да запомнят местоположението на двойки от карти. В същото време, към носовете им бивала поднасяна леко неприятна миризма. След известно време някои доброволци останали будни, докато други се отдали на около 40-минутна дрямка. Изследователите се опитали да възстановят спомените им от предната игра чрез повторно пускане на миризма. След като спящите се събудили, доброволците трябвало да играят малко по-различен вариант на играта с карти и били изследвани, за да се види колко добре си спомнят първоначалните места на картите.
И двете групи – и спящите, и будните, които предпочели да се разхождат или да тичат в парка, запомнили 60% от двойките карти. Когато изследователите задействали паметта им повторно, успеваемостта им паднала до около 41%. Учените очаквали този резултат. Предишни изследвания показали, че преиграването с памет в будно състояние я прави уязвима за намеса на нов материал, както били в случая спомените от втората игра на карти.
Но истинската изненада дошла, когато отборът преигравал спомените си в спалните помещения. Доброволците правилно подбрали около 84% от първоначалните чифтове карти. Дрямката им помогнала да запазят спомените си.
Сканиране на мозъка разкрило, че различни области на мозъка са били активни по време на възпроизвеждането на спомените, в зависимост от това дали доброволците са будни или спят. Докато са будни, възстановяването на паметта им задейства дейност най-вече в дясната половина на главния мозък, част от мозъка, участваща във възстановяването на паметта. Но по време на сън, възстановяването на паметта е свързано с активна дейност в хипокампуса и части от кората на главния мозък. Хипоталамусът участва във формирането на паметта и на спомените, които се прехвърлят от центровете на краткосрочната памет в центровете на дългосрочната памет в кората на главния мозък. Повторно активиране на спомени по време на сън може да ускори това прехвърляне.
Мозъчната активност по време на сън е подобна на тази в будно състояние, така че изследователите подозират, че спомените може да станат нестабилни, но по време на сън се създава възможност за тяхното редактиране и реорганизацията им.
По материали от:
http://www.sciencenews.org/