Аристип основава школата на Кирения и дава пример, като живее, строго спазвайки принципите на собственото си учение. Той призовава към наслади с жени и се заобикаля с лесно достъпни момичета. Той задава риторичния въпрос: „Има ли разлика между това да наемеш къща, в която вече са живели много хора, и такава, в която още никой не е стъпвал?… Няма разлика и ако жената, с която живееш, е била вече с много други или с нито един.“ Когато Аристип иска от своя богат приятел Дионис пари, той му отговаря: „Не, ти си ми казвал, че мъдрият никога не е в нужда.“ „Плати! Плати – настоява Аристип, – и после ще обсъдим този въпрос.“ Дионис дава парите и Аристип казва: „Сега нали виждаш, че аз не съм в нужда.“
