Той задължително се къпе сутрин, тя – не заспива без вечерния душ.
Той не понася миризмата на кафе, тя – се затруднява за разлепи клепачите си без тази течност.
Той може денонощно да играе Diablo 3, тя – може денонощно да си избира нови рокли в eBay.
Какво ги свързва? Абсурдът, наречен любов.
Абсурдът е онова, което свързва и героите на първия роман на Катарина Мазети „Мъжът от съседния гроб”, който предава историята в два гласа – дълбок и простоват мъжки и меланхолично истеричен женски. И ако горе-описаните разлики засягат моята лична Любовна Вселена, ще се неначудите колко изобретателна е авторката в измислянето на два абсолютно несъвместими живота на героите в романа. И те са прекрасни. Всеки на неговата си Планета, на която вярва в мащабите на своята значимост, простираща се и извън нея.
Бежовата библиотекарка, представителка на онзи тип жени, които не използват гримове и шикозни дрехи, защото вярват, че вътрешната красота е всичко, от което имаме нужда. И по нейни думи, разбира се, тя я притежава в изобилие. И Горският или „робът на кравите”, които също има в изобилие – цели 240 мучащи красавици, всяка с нейния си женски и ревнив нрав, който е истински фермер, ставащ смело в 5 сутринта всяка сутрин, за да издои своите „мацки”, но притеснен пред предизвикателството „Смяната на чаршафите в спалнята”.
Две Планети, намиращи се на хиляди километри една от друга, които се пресичат не където и да е било, а на гробището, там, където спят близките им – бившият съпруг на Бежовата и родителите на Горския.
С ирония или не, новият живот започва там, където е завършил и завършва там, където толкова се очаква да започне. Библиотеката се намира значително по-далеч от фермата на нашия герой. И ако, чисто хипотетично, сградата й може да бъде преместена, съзнанието на нашата героиня е непоклатимо. Тя иска да слуша класически арии във ваната си и да се занимава с Детския отдел и книжните игри за малчуганите. Не се вижда нито сред красавиците крави, нито сред старата и занемарена фермерска къща, нито в неуютната и постлана с посивели чаршафи спалня. Нейният дом е този, в който винаги има място за нови книги, но не и за странни, типични за селото миризми. Мъжът с главно „М” в историята ни пък се потиска от купищата хартия, подвързана с красиви корици и заемаща твърде много място в живота на Бежовата, толкова много, че измества и него самия.
История като всички останали, в които мъжът и жената имат напълно противоположна гледна точка върху събитията от живота им и него самия и потенциалното му бъдещо развитие, с тази разлика, че Катарина успява да погледне отвъд своите женски разсъждения и да разкаже всичко през мъжките, леко цинични и много реалистични очи. А и библиотекарките, освен леко чалнати, се оказват доста интересни същества, притежаващи собствена непоклатима логика, в която преобладава хуморът. Краят на тази „женско-мъжка” драма пък се оказва толкова неочакван, че дори се питам какво е по-правилното определение на тази история – „абсурд” или просто „любов”?
