Историята на християнската религия е дълга и пълна с превратности. Самото християнство възниква около І век. Това съвпада с икономическия, политически и духовен упадък на Римската империя. На територията на страната навлизат множество чужди религиозни култове и вярвания, които запълват възникналите духовни потребности на многонационалното население на Рим. В основата на новата религиозна система залягат по-стари източни вярвания за загробния живот. Но още в самото си начало ранното християнство се числи към групата на монотеичните учения. Последователите на тази нова вяра вярвали в един бог и това е Исус Христос. В началото християнството като религия е било слабопознато за древните римляни. Поради това те изпитвали недоверие и презрение спрямо техните вярвания. Религиозния им мироглед изключвал наличието на единен бог. Самите римляни вярвали в множество божества . Така че монотеизма като религиозна философия е непонятна и чужда за тях. Но стечение на времето християнската религия започнала да печели все повече превърженици не само сред обикновенните римляни, но и сред знатна римска аристокрация. Това довело до първите репресии срещу ранните последователи на Христос. Още със зараждането на Римската империя (Imperia Romanа) се къздава култ към божествената същност на императорите. Те биват възприемани като богове. Именно в това незачитането на тяхната божествена личност от страна на християните – владетелите на най-голямата империя в древния свят виждали опасност за тяхната власт. Това кара римските власти да започнат масови гонения и репресии срещу последователите на Христос. Първите гонения започват още при наследника на император Клавдий – император Нерон ( 37-68г. ). Към края на неговото управление през 64г. от н.е. в Рим избухва пожар, в който загиват много жители на града. Повечето от тях са християни. Предполага се, че инициатора на този пожар е именно август Нерон Клавдий Цезар Друз Германик – останал известен като Нерон. След неговата смърт гоненията и издевателствата намалели за се засилят при император Деоклитиан ( Деоклициан ). Управлението на Диоклециан (284-305г.) е белязано с още по-големи жестокости. Много от светците на източната и западна църкви са намерили смъртта си именно по неговото властване. Християнството до такава степен се било разпространило в Древен Рим, че много хора от близкото обкръжение също изповядвали тайно тази религия. Това обстоятелство още повече ожесточило императора. Обрат в държавната политика спрямо християнските гонения настъпил едва при наследника на Диоклециан – Констанций Хлор (баща на император Константин І Велики). Това не е случайно, тъй като християнство прониква и в императорския дворец. Много висши държавни сановици изповядват тайно новата религия. Тя не остава чужда и на императорското семейство. Констанций и неговия наследник на престола Константин І се отличавали с държавническа прозорливост. Те виждали в християнството начин за обединението на многонационалното население на Римската държава. Чрез християнизирането на империята ще бъдат премахнати религиозните различия. Както останалите членове на своето семейство и императрица Елена споделяла новата религиозна политика на своя съпруг. Тя живо се интресувала не само от християнството, но и от юдеизма. За последното свидетелства папа Силвестър. Въпреки нейната религиозна ориентация – августа Елена в началото на ІІІ век посещава Палестина. Там тя открила кръста на който е разпнат Исус и наредила на лобното му място да бъде съградена църква. Според легендата тя принесла кръста в императорската столица Константинопол, където нейна заповед се построява храм.
Празника на Св. Св. Константин и Елена навлиза дълбоко и в българския традиционен календар. Но най-голяма популярност той има сред населението на Югоизточна България. В района на Странджа планина до средата на 20 век се запазва един уникален обичай, който е разпространен единствено тук. В миналото той е бил разпространен в почти всички села около гр. Малко Търново, но днес този обичай е запазен в селата Българи и Сливарово. Поради това той се числи към групата на регионалните празници. Става въпрос за нестинарството – танца върху жарава. Този ритуален танц се изпълнява предимно от жени, които народа нарича нестинарки. Много рядко се срещат мъже нестинари. Обикновено тайните на ходенето по жарава се предава от майка на дъщеря или от свекърва на снаха. Подготовката на нестинарките за този ден започва месец преди празника на светите равноапостоли Константин и Елена. Като приключат постите нестинарките се събират в дома на водачката – главната нестинарка. Оттам те отиват до аязмото, където запалват празничен огън . След като изгори дървесната маса се оформя ритуалната жарава. Около готовата жарава те започват ритуалните песни и танци. По време на тези танци главната нестинарка носи иконата на Св. Св. Константин и Елена, които са патрони на този празник. Самите нестинарки танцуват боси върху огъня. Често пъти жената, която извършва най-важните ритуални действия на този празник изпада в транс. Тогава тя започва да гадай какво ще е плодородието и бъдещето на отделните хора насабрали се около огъня. Нестинарските игри са с много древен произход. Един от най-големите българскифолклористи акад. Михаил Арнаудов изказва мнението, че ходенето по огън е свързано с култа на древно иранското божество Митра. Не на това мнение са обаче професорите Ал. Фол и Иваничка Георгиева. Те смятат, че нестинарските игри са част тракийската религиозна система. В древността нестинарството е било свойствено на жреческото съсловие. Така религиозния нестинарски танц се е изпълнявал от жреца на племето. По време на ритуала те изпадали в транс. Тогава те започвали да гадаят. Обикновено техните пророчества са свързани с плодородието през годината и близкото бъдещете на хората. Но понякога те предричали събития засягащи цялата нация. Така през 1185г. братята Асен и Петър и техните най-близки сподвижници са се събрали край езическото светилище намиращо се в околностите на днешното търновско село Балван. Тагава към българските шамани са се присъйденили и нестинарите от Влахово в Странджа.№ Според народните вярвания Св. Елена е носи в ръкава си градушка, затова хората от странджанския край я причисляват към светците градушкари. За разлика от Югоизточна България в района на Средна Стара планина светицата се възприема като сестра на двамата братя близнаци Петър и Павел. Но пак според народните поверия Света Елена е сестра и на един друг светец градушкар, а именно на на Свети Илия. Празника на светите равноапостоли Константин и Елена е един от последните пролетни празници. Старите хора са вярвали, че след него започва лятото. И действително следващите празници и обичаи са свързани с лятната стопанска дейност на хората. 1. Калоянов, Анчо „Българското шаманство”, С., 1993 г.
Източник: nauka.bg
