- СУШАТА: ИМА ЛИ ТЯ ПОЧВА У НАС
Засушаването е основен проблем, с който се сблъскват неизбежно много нации по света. Засушавания се наблюдават както в региони, които климатично се характеризират с обилни валежи, така и в райони, където валежите са оскъдни. Наличната почвена, метеорологична, агрометеорологична и хидрологична информация свидетелства, че засушавания са били регистрирани нееднократно през 20 век в Югоизточна Европа и те представляват част от климатичния цикъл на Балкански полуостров.
Индекс на засушаването в югоизточна Европа, лятото на 2000 г.
(от жълто към червено: от слабо до значимо засушаване)
1.1. ПОСЛЕДНОТО ЗАСУШАВАНЕ БЕ ПРЕЗ 2011 Г., ЗАСЕГА….
Дългата суша през лятото на 2011 г. бе на път да съсипе труда на хиляди тютюнопроизводители в Гоцеделчевския край. Земеделците бяха притеснени, защото тютюневата реколта през същата тази година се очакваше наполовина в сравнение с миналогодишната.
През 2011 г. земеделските производители бяха изправени пред едно от най-трудните изпитания, които им е поднасяла природата в последните десетина години. През 2-то полугодие бе почти невъзможна подготовката на почвата, за да се осъществи качествена сеитба. Земята бе толкова корава, че не можеше да бъде изорана. Продължилата близо три месеца невиждана скоро суша затрудняваше изключително фермерите и оскъпяваше реколтата. Това твърдяха фермери от Добруджа, от Северна и Южна България, от почти всички райони на страната.
Сушата в Северна България се оказа фатална за сеитбата на рапица. Заради сушата рапицата нямаше да израсте до тази фаза, която е необходима за да презимува, тъй като е чувствителна на измръзване и това сложи под въпрос реколтата от рапица през 2012 г.
Сеитбата на ечемик и пшеница вървеше много трудно, заради сухата почва. Макар на много места да се използваха модерни техники за сеитба в сухо време, то масово фермери чупиха скъпа селскостопанска техника заради невижданата от години суша. В региона на Никопол, Новачене и Свищов дъжд не бе валял вече повече от 2 месеца.
Катастрофално бе положението с реките в страната. Малките пресъхваха напълно, а големите заприличваха на ручеи. Много показателно е случилото се по река Дунав. Туристически кораб, със 150 пътници на борда, заседна в плитчините. Със съдействието на гранична полиция туристите бяха прехвърлени на брега. Това съвсем не бе прецедент, а истинско бедствие. Имаше сигнали за 64 плавателни съда, които бяха заседнали в плитчините.
Рибар, стъпил на дъното на Дунав, лятото на 2011 г.
Рибар, стъпил на дъното на Дунав, лятото на 2011 г.Ниското ниво на Дунав спря строителството на моста при Видин в плавателната част на реката, съобщиха от фирмата изпълнител. Трябваше да се извършват строителни дейности в близост до стълб 12, който се намира в румънски териториални води и е най-близо до румънския бряг.Ниското ниво на реката правеше невъзможен монтажът на защитните елементи, които се изливаха в производствената база във Видин и се транспортираха с шлепове до моста. На много места в реката се появиха плитчини, които стопираха корабоплаването.
Един от пресъхващите ръкави на Дунав, лятото на 2011 г.
Още по-трагично бе положението с малките реки. Появи се информация, че вече няколко реки са пресъхнали. Това са Осъм при Троян, Струма при Перник, Ропотамо и Пиринска Бистрица. В тези райони от месеци не бе капвала и капка дъжд, което с изключително високите летни температури доведе до пресушаването на водата в речните корита.
В много региони кметовете наложиха забрана за поливане на градини и ниви, но за съжаление следващата стъпка бе режим на питейната вода. В Благоевград положението бе катастрофално. От там потвърдиха, че ако не завали, ще е неизбежно подаването на вода само по няколко часа на ден. Нивото на водата в язовирите бе спаднало с над три четвърти. Двата язовира, „Студена” и „Бели извор”, захранващи с вода София и Перник, бяха с трагично ниско ниво на водата.
Имало едно време една река край Шумен, но не и по време на сухите периоди през 2011, 2007 и т.н. години
Въпреки големия брой на изследванията върху засушаванията в чужбина и България все още не е разработена единна методика за тяхното изучаване поради сложността на явлението и многостранността на неговото проявление и въздействие. Основен методичен проблем при изучаване на засушаванията е тяхната типизация. Обикновено се различават четири-пет типа засушаване: почвено, атмосферно, почвено-атмосферно, хидрологично и социално-икономическо.
Почвеното засушаване настъпва при продължителен безвалежен период, който може да настъпи през всеки месец или сезон. При почвеното засушаване коренообитаемия слой просъхва и растенията страдат от недостиг на вода. Всъщност, почвеното засушаване представлява продължителен период, при който се нарушава водния баланс в почвата и на растителните екосистеми, влошава се физиологичното състояние на растенията и добивите рязко спадат. При атмосферната суша, освен ниските валежи се наблюдават високи температури и ниска влажност на въздуха. Чести явления са сухите и горещи ветрове и вследствие на голямата евапотранспирация се нарушава водния баланс на растенията. Растенията се намират в най-неблагоприятни условия при настъпване на почвено-атмосферно засушаване. Комплексът от почвени и метеорологични условия се характеризира с много малки запаси от почвена влага, ниски количества валеж, високи температури, ниска влажност на въздуха и силни горещи ветрове. Под хидрологично засушаване обикновено се приема достатъчен дълъг период със сухо време, предизвикващ недостиг от вода поради намаление на водните количества в реката под нормалните и понижение на влагата в почвата или нивото на грунтовите води.
През отделните сезони засушаването се отличава с някои характерни особености. Пролетната суша се характеризира с невисоки температури, ниска влажност и силни ветрове, което влошава условията за сеитба, поникване и нормално начално развитие. Забавянето на поникването влошава условията на развитието на агроекосистемите през целия вегетационен период. При такива условия рязко нараства популацията на редица вредители, които нанасят и допълнителни щети. Пролетните засушавания са особено характерни за Северозападна България (40 % от случаите) и Черноморското крайбрежие (50 %).
Сушата е част от климатичния цикъл на Балкански полуостров
Летните суши се характеризират с високи температури, ниска влажност на въздуха и интензивно сумарно изпарение (физическо и транспирация). Това са типични почвено-атмосферни засушавания, особено когато продуктивната почвена влага започва рязко да пада под 70 % от пределната полска влагоемност. Растенията увяхват, спират растежа си, пожълтяват и изсъхват, когато почвената влага падне под влажността на завяхване. Особено опасно е, когато засушаването е съчетано със суховей. Интензивните летни засушавания са най-продължителни по Черноморското крайбрежие и в Горнотракийската низина.
През есента сушата се отразява неблагоприятно върху провеждането на есенната дълбока оран, сеитбата и поникването на есенниците, които навлизат в зимата недостатъчно развити и често страдат от измръзване. Тези засушавания са характерни за Черноморското крайбрежие, Североизточна България и Горнотракийската низина.
По-горе беше отбелязано, че средният годишен валеж се изменя в широки граници от 500-550 mm в някои части на Дунавската равнина и Тракийската низина, до 1000 – 1400 mm в най-високите части на планините. Най-малък (под 500 mm) е валежът в крайните североизточни и източни райони на Дунавската равнина, на изток от линията Силистра -Ген. Тошево – Варна. В една неголяма част от Дунавската равнина годишната сума на валежите е 500-550 mm, а в останалата част на равнината е 600-700 mm. В Тракийската низина годишно падат 500-700 mm. По Черноморието валежите са сравнително малки (450 – 500 mm) и само на юг от Маслен нос те бързо нарастват. В Созопол те са около 500 mm, в Мичурин – 650 mm, а в Резово – близо 800 mm. В планините годишната сума на валежите нараства линейно с надморската височина.
Пространствено разпределение на годишните валежи (в mm) в България
Пространственото разпределение на годишните валежни суми определя като засушливи (поради недостатъчни в климатичен аспект годишни валежни количества) следните територии в страната: Дунавските общини в области Монтана, Враца и Плевен; някои общини в области Софийска и София-град, общините по поречието на р. Струма (области Кюстендил и Благоевград); община Пазарджик и общините разположени в централната част на област Пловдив; по-голямата част от област Ямбол; както и редица общини от Източна България – в области Шумен, Силистра, Добрич, Варна и Бургас. Необходимо е да се отбележи, че област Добрич е изцяло подложена на риск от засушаване. Ниските годишни валежни количества са предпоставка от значима уязвимост от засушаване на общини Генерал Тошево, Шабла, Каварна и Балчик. В области Варна и Бургас също фигурират общини с висок риск към засушаване – Аксаково, Варна, Несебър и Поморие.
Освен за цялата година валежите в България са неравномерно разпределени и през различните сезони от годината. През топлото полугодие повечето общини от Черноморското крайбрежие са с висок риск към засушаване, също общините Петрич, Сандански и Струмяни в област Благоевград. Важно е да се отбележи, че цяла Югоизточна България (с изключение на община Малко Търново) е потенциално уязвима към атмосферно засушаване през периода от април до септември.
Територии от области София-град и Софийска са с ограничени валежни количества през зимата. Рискът от зимно засушаване е по-висок в Северна България, спрямо риска в Южна България, където валежите, особено в планинските райони са значими.
Общините в България, с риск към атмосферно засушаване
Общините в България, с риск към почвено засушаване
Общините в България, с риск към почвено-атмосферно засушаване
- ПРОМЕНИТЕ В КЛИМАТА И СУШАТА В БЪЛГАРИЯ
България през следващите десетилетия я очаква затопляне и редуциране на валежните количества, особено през топлото полугодие. Спадането на валежните суми ще доведе до промяна във водните ресурси.
Годишни валежи за 1961-1990 г. (горе ляво), 2020 (горе дясно), 2050 (долу ляво) и 2080 г. (долу дясно), при песимистичен климатичен сценарий
Например, речния отток се очаква да се намали до 30-40%, ако най-песимистичните сценарии се осъществят в бъдещето). Високите температури на въздуха в съчетание с валежния дефицит през летния сезон ще доведе до по-високи стойности на транспирацията и евапотранспирацията през този период от годината. Всичко това, ще увеличи риска от всички видове засушаване – атмосферно, почвено, почвено-атмосферно, хидрологично, дори и социално-икономическо. Противниците на тази теза вероятно ще използват като аргумент проливните дъждове и сериозните наводнения през последното десетилетие. Но пък не трябва да се забравят 2011, 2007 и особено 2000 г, която не е далеч в миналото и когато страната бе засегната от осезаема суша. Което е може би в потвърждение на тенденцията през последните години към увеличаване честотата на екстремните природни явления, включително наводнения и суши. Освен това, отново ще бъде отбелязано, че след всеки относително влажен период, следва относителен засушлив такъв. Като доказателство, могат да се посочат анализите и резултатите от наличната хидрометеорологична информация от края на 19 век досега. Засушаването е било, е и ще бъде част от климатичния цикъл на Балкански полуостров, включително и в България.
- МЕРКИ ЗА АДАПТАЦИЯ КЪМ СУШАТА В УСЛОВИЯТА НА СЪВРЕМЕННИЯ И БЪДЕЩИЯ КЛИМАТ В БЪЛГАРИЯ
От гореизложената информация е очевидно, че засушаването в България (във всичките му разновидности) е проблем, който е съществувал в миналото, съществува и в съвременните климатични условия на страната и вероятно ще продължава да съществува (дори в по-голяма степен) и в бъдещето.
Медиите акцентират на сушата в България, особено в условията на очакваните климатични промени в страната
Медиите акцентират на сушата в България, особено в условията на очакваните климатични промени в странатаПредлаганите по-долу мерки за адаптация към почвеното засушаване в условията на съвременния и бъдещия климат в България се базират и на различни експертни оценки (напр., Върлев и др. 2004, Александров и Славов, 2003), документи, планове за действия (напр. Славов, Иванова 1998а, 1998б, 1999) и програми (напр. Република България, 2001).
Последните водохранилища в България са изградени в началото на 1980-те години. Много от тях, особено микроязовирите не се използват рационално и по предназначение. Част от изградените напоителни системи са напълно разрушени и разграбени, останалите не работят ефективно. Като пример може да служи обстоятелството, че полятите площи през 1999 г. са само около 5,7% от имащите възможност да бъдат напоявани площи.
В резултат от земеразделянето са върнати на собственици земи в заливаемите зони на водохранилища, поради което се налага поддържането на по-ниски нива от проектните, т.е. акумулирането на по-малки водни обеми и непълноценното използване на възможностите на язовирното езеро.
Поради износеност на голяма част от водопроводната мрежа загубите на вода в нея са значителни. Средно за страната процента на загубите е 57,3, като в някои райони достига 70-75%. Немалка част от тези загуби са свързани с кражби на вода и недобро управление на системите.
Продължава неправомерното използване на водата – кражби, водоползване без правно основание, използване на вода с питейни качества за други цели.
Липсва далновидност, граничеща с безотговорност към въпросите на напояването и при осигуряване на специалисти за решаване на проблемите чрез заличаването на специалност „Хидромелиорации“, както и специалност „Хидрогеология и инженерна геология“ от регистъра на специалностите през 1997 г.
През 1990-те излезе книга за сушата в България, която продължава да привлича нови читатели
Основните направления, в които следва да се предприемат нормативни, организационни и инвестиционни мерки за адаптация в условията на засушаване (вкл. и почвеното засушаване), сега и в бъдеще са:
- запазване на водните ресурси
- осигуряване вода за напояване
- преодоляване на кризите във водоснабдяването
- формиране на знания и съзнание за икономия на водни ресурси.
- МОНИТОРИНГ НА ЗАСУШАВАНЕ В БЪЛГАРИЯ ЧРЕЗ МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО — ЦЕНТЪР ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЗАСУШАВАНИЯТА ЗА ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА
На засушаването се гледа като на засилваща се заплаха. Регионалното изпълнение на приложението към Конвенцията за борба с опустиняването на ООН (КБОООН) за централна и източна Европа – Приложение V, член 5 насърчава регионалното сътрудничесво между засегнатите страни в района, като целта е допълване и засилване на ефективността на националните програми за действие. Член 6 на Приложение V посочва, че страните в района се задължават самостоятелно или съвместно да насърчават и укрепват мрежите за научно и техническо сътрудничество, за мониторинг на индикаторите и за информационните системи на всички нива.
На регионална среща за северното Средиземноморие, страни от Централна и Източна Европа и други засегнати страни на 23-26 юли 2002 г. в Женева, Швейцария, бяха направени следните изводи и препоръки:
- Оценката на опустиняването в някои страни от района е все още на предварителен етап. Слабите страни в контактуването между научните институции, липсата на действаща система за ранно предупреждаване за засушаване и почвената влага, ограниченият обмен на данни и работите, изпълнявани в различни географски мащаби са част от трудностите, които продължават да затрудняват развитието на мониторинга на засушаването и опустиняването.
- Необходимо е да се развие по-добра координация и споделяне на съответната информация и данни на национално, подрегионално и регионално ниво с цел смекчаване на неблагоприятното въздействие на засушаването.
- Системите за ранно предупреждение в Северното Средиземноморие са в напреднал стадий на развитие. Някои страни са създали национални бази данни с информация за мониторинга на опустиняването и засушаването. Създадена е средиземноморска база данни с информация от мониторинга на опустиняването и засушаването. Непрекъснатостта на този вид мониторинг и оценки ще зависи от наличието на финансов ресурс. В някои страни се изготвят и използват индикатори за въздействието на опустиняването. Социално-икономически индикатори се включват в сценариите за рисковете от опустиняване.
- В съответствие с насоките от Европейската комисия се работи по еталони и индикатори. Бъдещата европейска система за мониторинг на почвите трябва да е изготвена на базата на общи закони, като законово определено действие, и трябва да включва различни параметри за опустиняването и влошаването на земите.
Регионалната среща за укрепване на сътрудничеството в областта на управлението на земните ресурси в Централна и Източна Европа, проведена в Минкс, Белорусия през декември 2003 г. разгледа темата за изпълнение на КБООН на подрегионално ниво. Участниците изразиха необходимостта от създаване на Балкански център за мониторинг на засушаването и поискаха от секретариата на КБООН да организира работна среща за обсъждане на този въпрос. Секретариатът на КБООН организира технически семинар за готовността във връзка със засушаването в Балканския полуостров в контекста на КБООН в Пояна Брашов, Румъния, на 25-26 октомври 2004 г. Страните, които участваха в тази среща се съгласиха с необходимостта от създаване на подрегионален център за работа по управлението на засушаването в рамките на КБОООН. В допълнение към искането за работна среща, секретариатът на КБОООН заедно със Световната метеорологична организация и по покана на Министерството на околната среда и водите на България организира на 26 до 28 април 2006 г. в София, България втори технически семинар, посветен на създаването на подрегионален център за работа по управление на засушаването в Централна и Източна Европа в контекста на КБОООН. Основната задача на втория семинар беше постигане на споразумение по основните въпроси за създаването и работата на такъв център.
Участниците в работната среща в София приеха рамково предложение за създаването на подрегионален Център за управление на засушаването в Централна и Източна Европа в контекста на КБОООН и пълномощията на Световната метеорологична организация. Целите и задачите на този център са:
(а) Да изпълнява ролята на оперативен център за Югоизточна Европа за готовност, мониторинг и управление на сушата;
(б) Да създава и координира подрегионална мрежа от национални метеорологични и хидроложки служби и други подходящи институции;
(в) Да координира и осигурява оперативни напътствия в помощ на тези служби и други подходящи институции в подрайона за тълкуване и прилагане на свързаните със сушата продукти;
(г) Да подготвя продукти за мониторинг и прогнозиране на засушаванията и да ги предоставя в почти реално време на съответните институции на участващите страни;
(д) Да насърчава и укрепва техническия и научен капацитет за готовност, мониторинг и управление на засушаването в участващите страни;
(е) Да способства обмена на знания, опит и най-добри практики по въпросите на засушаванвето;
(ж) Да помага за синергията между национални метеорологични и хидроложки служби, националните органи за координация на КБОООН, други международни организации и научната общност по въпросите на засушаването;
(з) Да засилва изпълнението на КБОООН в контекста на готовността, мониторинга и управлението на засушаването, по-конкретно чрез изготвяне на национална стратегия за засушаването;
(и) Да сътрудничи активно с международните изследователски структури и програми, да осигурява пълното участие на страните от Югоизточна Европа в подобни структури и програми.
На 26 септември 2006 г. в Женева Словения беше избрана за домакинстваща страна на Центъра за управление на засушаването в Централна и Източна Европа в контекста на Конвенцията за борба с опустиняването на ООН. Очаква се България да участва ефективно в дейностите на центъра, особено в областта на мониторинга на засушаването, в което важен дял заема мониторингът на почвеното засушаване.
http://global-change.meteo.bg/dconference.htm
Източник: nauka.bg
