Автор: Стефан Михов
Скоро вниманието се насочило към международното разширяване на системата. През 1850 г. Джон Брет и неговият брат Джейкъб започнали поставянето на кабел през Ламанша до Европа, като го спускали от влекач, така че да легне на дъното. Първият им опит бил неуспешен, но през следващата година те опитали отново и осъществили свързването през Ламанша.
Интернета, който използваме минава през кабелите, лежащи на дъното на океана. Те предават 99% от международната информация, правят мигновената презокеанската комуникация възможна и служат като прокси на международната търговия, свързваща напреднали икономики.
Важността им и удължението на живота им вдъхнови Telegeography да създадат тази карта, вдъхновена от ретро картите, описваща кабелите, осъществяващи интернет връзката. На нея са нарисувани 299-те кабела, които са активни, в процес на изграждане или ще бъдат финансирани до края на тази година.
Освен възможност да видите кабелите, може да намерите информация за латентността в долната част на картата (колко време отнема предаването на информация) и lit capacity в ъглите (което показва колко трафик на данни може да изпрати една система, обикновенно измерваноо в терабайти). Може да разгледате пълната версия тук.
Кабелите са толкова широко използвани, в сравнение със сателитните трансмисии, защото са много надеждни и бързи: с високи скорости и възможност за резервно копие, никога не се провалят. И това значи, че са станали главна част от глобалната икономика и начинът, по който светът се свързва.
Ето, например, тази карта, която ви позволява да сравните карта от 1912 година на търговските пътища и картата на подводните кабели днес, създадена от Telegeography. Икономическата зависимост е останала, но методите и значението са се променили:
Картата на подводните кабели също така показва икономическите връзки в по-неразвитите държави. Кабелите между Южна Америка и Африка са много по-оскъдни от трансатлантическите и транстихоокеанските:
Въпреки чe кабелите към развиващите се държави се увеличават на брой, те имат много работа преди да наваксат. И Антарктика е напълно изключена (учените там получават интернера си от сателити).
Аналогията между подводните кабели и историческите търговски пътища има много спънки: търговските пътища били определяни от географията, както и икономическите интереси и икономическите стимули са били много по-различни, отколкото са днес. Би било грешка да се пренабрегнат физическите стоки, за сметка на интернет. Но както тогава, така и сега, пътищата през океана изискват инвестиции, търговски партньори от двете страни и готовност да бъдат поети рискове. В миналото моряците са поемали риска, сега е ред на технологичните компании.
Подводните кабели получават големи инвестиции от компании, които желаят да създадът свои собствени модерни търговски пътища
Тези кабели носят информации за целия интернет, включае корпоративните интереси и тези на потребителите. Затова Google инвестира 300 милиона долара в консорциум за презтихоокеанска кабелна система за пренасяне на информация, Facebook вложи пари в консорциум за Азиатска кабелна система и финансовата индустрия инвестира също толкова за да съкрати няколко милисекунди от търговското време.
Други консорциуми редовно полагат кабели, които предават потребителския интернер. Контролът, на всяка една от групите над един подводен кабел, е предимство в обмена на информация между държавите.
Подводните кабели са идея на 150 години с нова сила
Процесът на полагане на подводни кабели не се е променил много през последните 150 години – кораб прекосява океана, като бавно развива кабел, който потъва до дъното на океана. SS Great Eastern полага първия, успешен за продължитено време, трансатлантически кабел през 1866, който бил използван за предаването на телеграфи. По-нататъшни кабели (в начало на 1956 г.) пренасяли телефонни сигнали.
Модерните кабели са изненадващо тънки, имайки предвид колко са дълги и колко дълбоко потъвар. Всеки от тях обикновено е дебел около 3 инча. Те дори са по-дебели в по-плитките области, където често биват заравяни, за да бъдат обазени от рибарски лодки, морското дъно и други. В най-дълбоката точка в Японската падина, кабелите са потопени на 8000 метра дълбочина, което значи, че подводните кабели могат да отидат толкова дълбоко, колко високо се издига връх Еверест. Оптичните влакна, които всъщност пренасят информацията са в пакет с по-голямата обвивка на кабела:
Диаграма на един подводен кабел. (Wikimedia Commons)
Компонентите включват:
Полиетилиен
Mylar тиксо
Блокирани метални (стоманени) проводници
Алуминиева водна преграда
Поликарбонат
Медна или алуминиева тръба
Вазелин (това помага за защита на кабелите от водата)
Оптични влакна
Тези кабели пренасят видеата, статиите, gif-четата и новините, които виждаме в интернет, около света за милисекунди. И това е едно предимство, което всеки търговец, дигителен или аналогов, би оценил.
Източник: www.vox.com