Стогодишната война: Най-дългият конфликт в европейската история
Стогодишната война (1337-1453) представлява най-продължителния военен конфликт между Англия и Франция в историята на човечеството. Този епохален сблъсък коренно променя политическата карта на Европа и слага началото на модерната държавност. Войната обхваща над век от непрекъснати военни действия, дипломатически интриги и социални потресения.
Причините за избухването на конфликта са многопластови и дълбоко вкоренени в династичните претенции. Най-значимата среди тях е борбата за контрол над Аквитания и херцогство Гийена. Тези територии дават на англичаните възможност да влияят на френската политика и европейските събития.
Причини за започването на Стогодишната война
Династичният конфликт между Англия и Франция започва още през 1066 година. Тогава Уилям Завоевателят покорява Англия и създава сложни феодални отношения. Английските крале владеят херцогство Гийена във Франция, но отказват да положат васална клетва към френския владетел.
Отказът на френския крал да върне на Едуард III Гийена създава напрежение. Шарл IV отнема тази област от англичаните по-рано. Контролът над Фландрия също играе важна роля в конфликта.
Фландрия представлява жизненоважен пазар за английската вълна. Областта е източник на качествени платове, които французите желаят да завладеят. Подкрепата на Филип VI за Шотландия срещу Англия допълнително влошава отношенията.
Поводът за началото на Стогодишната война е династичен спор. Френските юристи отказват да признаят правото на Едуард III над френската корона. След смъртта на бездетния Шарл IV приключва династията на Капетингите.
Военните приготовления и първи сражения
Англичаните си осигуряват дипломатическа подкрепа преди започването на войната. Те получават неутралитета на германския крал и подкрепата на влиятелни германски князе. Фландрийските градове застават на английска страна и предоставят финансова помощ.
Френската армия разчита на генуезки наемници-арбалетчици. Английската войска се състои предимно от свободни селяни с висока дисциплина. Френските рицари действат индивидуално и не следват стратегическите планове на пълководците си.
Английската армия въвежда революционен корпус от стрелци с дълъг лък. Тези воини поразяват врага от разстояние с невиждана ефективност. Докато френските арбалетчици изстрелват 5 болта за минута, англичаните пускат 12 стрели за същото време.
Филип VI започва управлението си със смазването на фландрийския бунт. В английските очи това изглежда като засилване на френското влияние. На 24 май 1337 година френският крал конфискува английския фиеф Гийена.
Първите английски победи
Английският крал отговаря с отхвърляне на васалитета си към Франция. Едуард III се обявява за законен крал на Франция. Така официално започва Стогодишната война между двете кралства.
Англичаните печелят първите значими морски битки. При Стайлс на устието на река Шелда през 1340 година те унищожават френския флот. Битката при Еклюз близо до Брюж на 24 юни 1340 година затвърждава английската морска надмощ.
Първата голяма битка на суша се води при Креси-ан-Понтиьо на 26 август 1346 година. Английската войска разбива френската армия в катастрофално поражение. Тази победа демонстрира превъзходството на английската тактика и оръжия.
През 1347 година английски войски обсаждат и превземат стратегическия град Кале. Градът става важна английска база на континента за десетилетия напред.
Битката при Поатие и пленяването на френския крал
На 19 септември 1356 година се състои решителната битка при Поатие. Английските сили води престолонаследникът принц Едуард, известен като Черният Принц. Французите претърпяват съкрушително поражение и губят своя владетел.
Френският крал Жан II Добрият попада в английски плен. За освобождаването му англичаните искат огромен откуп от 3 милиона златни екю. Тази сума се равнява на двугодишните данъчни постъпления на Франция.
През 1360 година Жан II е временно освободен да събере откупа. Той увеличава данъците, но не успява да осигури цялата сума. Кралят отново е пленен в Лондон, където умира в тъмница през 1364 година.
След дълги преговори се подписва мирният договор от Бретиньи-Кале през 1360 година. Англия получава Кале, почти цяла Аквитания и обширни територии от устието на Лоара до Пиренеите.
Възобновяването на военните действия
Гасконските благородници се оплакват от тежките данъци на Едуард Черният Принц. Те търсят помощ от новия френски крал Шарл V. През 1369 година Стогодишната война е подновена и продължава до 1375 година.
Френският военоначалник Дю Гесклен застава начело на реорганизираната армия. Французите започват партизанска война срещу английските окупационни сили. Тази тактика се оказва изключително ефективна срещу традиционните методи.
След серия от победи Дю Гесклен успява да отвоюва почти всички загубени територии. Англичаните запазват контрол само над Кале, Понтиьо и Гийена. Първата фаза на войната приключва без официален мирен договор.
Възходът на Хенри V и битката при Азенкур
През 1415 година новият английски крал Хенри V от династията Ланкастър възобновява войната. Той се възползва от вътрешнополитическата криза във Франция за нова инвазия. Френският крал Шарл VI страда от психично заболяване.
В страната върви борба за власт между влиятелни благородници. Луи Орлеански, херцог дьо Бери и Жан Бургундски се борят за контрол. Хенри V превзема Харфльор и постига блестяща победа при Азенкур на 25 октомври 1415 година.
До 1419 година англичаните завладяват цяла Нормандия. Те превземат Кан, Фалез, Шербур и наближават Париж. Хенри V си осигурява подкрепата на бургундския херцог Филип.
Гражданската война парализира френската съпротива. Убийството на Жан Безстрашният от представители на семейство Арманяк влошава положението. През 1420 година в Троа се подписва мирен договор между враговете.
Договорът от Троа и неговите последствия
Според договора от Троа Хенри V трябва да стане крал на обединеното англо-френско кралство. Това трябва да се случи след смъртта на Шарл VI. Хенри и Шарл обаче умират в една и съща година.
Поддръжниците им обявяват за крале съответно десетмесечния Хенри VI и дофина Шарл VII. До 1429 година англичаните и бургундските съюзници завладяват територията северно от Лоара. Градът Орлеан остава последната преграда пред пълното английско господство.
През 1428 година англичаните обсаждат стратегическия град Орлеан. В този критичен момент се появява легендарната фигура на Жана д’Арк. Орлеанската Дева води френската войска към неочаквани победи.
Жана д’Арк и преломът във войната
Предвождани от Жана д’Арк, французите започват решително настъпление срещу англичаните. Тя лично участва в битките и вдъхновява войниците със своята смелост. Военните й успехи правят силно впечатление на съвременниците.
Популярността на Жана става толкова голяма, че дори Шарл VII започва да се страхува от нея. При една схватка в Компиен тя попада в бургундски плен. Бургундците я продават на англичаните за 10 000 жълтици.
Англичаните я съдят в Руан и я осъждат на изгаряне. Обвиненията срещу нея включват ерес и магьосничество. Присъдата произнася френският епископ-предател Кошон на 30 май 1431 година.
Смъртта на 19-годишната героиня не спира френските военни победи. През 1435 година Филип Бургундски преминава на френска страна. През 1436 година Париж отново е под френски контрол.
Завършването на Стогодишната война
През 1450 година Нормандия е напълно отвоювана от французите. През 1453 година се води последното сражение при Кастийон. След тази битка англичаните губят и Гийена, но запазват Бордо.
След загубата на Бордо Англия владее само Кале на континента. Градът остава английски до 1558 година, когато френските войски го завладяват. Военните действия са прекратени, но мирен договор никога не е подписан официално.
Англия е значително отслабена от Войната на двете рози (1456-1485). Тя не прави нови опити да завладее френски територии. Стогодишната война завършва с френска победа и английско оттегляне от континента.
Последствия от Стогодишната война за Франция
Стогодишната война нанася огромни щети на френското кралство. Страната преживява тежък икономически упадък и се нуждае от десетилетия за възстановяване. Хиляди хора умират от болести, глад и насилие.
Чумата, дизентерията и бандитските групи тероризират населението. Гражданските войни и местните конфликти допринасят за общата разруха. Войната показва слабостите на традиционната френска военна организация.
Шарл VII разбира необходимостта от създаване на редовна армия. Наличието на професионални войски укрепва кралската власт. Чрез Прагматичната санкция кралят ограничава папското влияние върху френското духовенство.
Наследникът Луи XI се възползва от отслабването на благородничеството. Той успява да подчини аристокрацията и да обедини Франция под централизирана власт. От руините на войната се ражда модерната френска държава.
Последствия за Англия и историческо значение
За Англия Стогодишната война означава края на континенталните претенции. Тя губи статута си на европейска сухопътна сила. Същевременно започва превръщането й в доминираща морска империя.
Войната демонстрира принципите на военната стратегия и тактика. Периодът е богат на военни иновации, талантливи пълководци и решителни битки. Конфликтът показва важността на дисциплината, логистиката и технологичното превъзходство.
Средновековният романтизъм на рицарите на тежки коне се сблъсква с реалността на модерната война. Стогодишната война слага началото на нова епоха в европейската история и военното дело.
Хората, живели в периода 1328-1453 година, стават свидетели на епохални промени. Те преживяват безкрайни войни, епидемии, демографски кризи и социални потресения. Същевременно се утвърждава светската власт и се ражда съвременната държава.
Стогодишната война остава един от най-значимите конфликти в европейската история. Тя променя политическата карта на континента и слага основите на модерните национални държави. Военните иновации и социалните промени от този период оказват трайно влияние върху развитието на Европа.
Дискусия за 100 годишната война във форума
