Леденият шелф Ларсен Би на 31 януари, 2002. Езера от разтопен лед са изпъстрили повърхността му. Вижте следващата снимката от 2013 по-долу.
Снимка: NASA
Изследователи казват, че мистериозното разпадане на гигантския антарктически шелф, който е бил е стабилен цели хилядолетия, е причинено от верижни реакции от пресушаващи се езера на повърхността на леда.
Откритието предполага, че след време други ледени шелфове ще бъдат уязвими от рязки сривове, според учените.
Невероятното отчупване на антарктическия леден шелф Ларсен Би през 2002 г, което покрива над 3000 квадратни километра е бил стабилен за хилядолетия, но се срива на хиляди айсберга само за няколко дни.
Преди леденият шелф да се разпадне, върху него съществуват повече от 2 750 езера. Те са образувани върху ледника от лед и сняг, който постепенно се топи с течение на годините.
“Езерата стоят на едно място, вместо да се оттичат от ледения шелф в океана, тъй като той е плосък” – каза главният автор на изследването Алисън Бануел от Чикагския университет.
Учените отбелязват, че дни преди сриването на ледения шелф, много от тези езера са пресъхнали, като все още не се знае защо.
Към 5 март (2002), плаващата долина се е разпада и започва да отплава.
Снимка: NASA.
Две мистерии с една симулация
Компютърни симулации разрешават две мистерии наведнъж: какво е накарало езерата да изчезнат и как леденият шелф се откъсва толкова бързо.
Този модел анализира тревогата, която е създадена от езерата на ледения шелф. Учени откриват, че пресъхването само на едно от тях, може да предизвика образуването на пукнатини в леда, които от своя страна могат да доведат до изпразването на много други езера, причинявайки появата на пукнатини под други езера, като се получава верижна реакция.
“Въпреки, че предишни изследвания предполагат, че широко разпространеното отчупване на ледения шелф Ларсен Би е най-вероятно причинено от изсъхването на почти 3000 повърхностни езера, досега нямаше изследване, което да обясни как и защо тези езера са изсъхнали само за няколко дни, за да предизвикат такова бързо и експлозивно отчупване” – казва Бануел. – “Нашето предположение, че изсъхването на едно езеро може да предизвика много пропуквания, които биха могли да изсушат стотици заобикалящи езера чрез верижна реакция. Водят се дебати дали верижната реакция е била тази, която е допринесла за рязкостта на експлозивното отделяне на Ларсен Би.”
Ще има ли още отчупвания?
Бануел казва, че ако сегашното затопляне продължи, отчупването, причинено от езера може да застраши други антарктически ледени шелфове и да предизвика откъсването им по подобен драматичен начин.
Според Бануел е важно учените да определят риска от сривове в антарктическия леден шелф, защото тези големи ледени блокове служат за язовири за ледниците плаващи в тях. Премахването на тази опора е причина за по-голямо количество лед в океана, което увеличава морското ниво значително. Предположенията му са, че следващите подобни случаи най-вероятно ще бъдат ледените шелфове Скар Инлет, последван от Рос и Рон-Флинчър. (На скорошна среща на учените занимаващи се с проблема, Тед Скамбос, от Националния Информационен Център за Лед и Сняг в Болдер, Колорадо, заключи, че леденият шелф Скар Инлет, който е остатък от Ларсен Би ще е следващият разпаднал се.)
Бануел заключи, че тази идея ще бъде напълно доказана само след следващия срив на леден шелф.
Бануел и нейните колеги Дъглъс Макаил и Олга Сегиенко публикуваха своите открития в броя от 28 ноември на“Geophysical Research Letters”.
Източник: www.livescience.com