HomeЗнаниеБиологияСперматозоидни войни водени от женските?

Сперматозоидни войни водени от женските?

130610192951

Сперматозоидни войни водени от женските? Женските индивиди играят активна определяща роля при посткопулаторните процеси.

Според биолози от Колежа по изкуства и наука към университета в Сиракуза, женските индивиди играят по-съществена роля при избора на бащата, отколкото досега се е смятало. Техните открития са публикувани в статия озаглавена „Женските способстват за успешното оплождане при Drosophila melanogaster, публикувана юни месец (2013) в Proceedings of the National Academy of Sciences.

Учени оплождат женски мухи с две групи мъжки, на които главичките на сперматозоидите са оцветени в зелено и червено.

Водещият автор на статията Стефан Люполд (Stefan Lüpold), научен асистент в Департамента по биология в този колеж е на мнение, че тези наблюдения са важни за разбирането на половият отбор, междуполовият конфликт и коеволюцията на женските и мъжките полови белези. „Нашето изследване показва, че женските мухи не просто осигуряват статична арена за спермална конкуренция, но също така определят кой да бъде бащата на потомството им”, казва Люполд, който също така е и член на Pitnick Lab, където е направено изследването. Това е изследвано по различни показателя, включващи интервала между две поредни чифтосвания, честотата на поколенията, морфологията на органа за съхраняване на спермата и също така начина за съхраняване и използване на спермата.

„Женските способстват за успешното оплождане” е съавторска статия на Lüpold; Scott Pitnick и John Belote, преподавател по биология към  SU; Kirstin S. Berben, SU лабораторен техник; Mollie K. Manier, SU научен помощник; и Cecilia S. Blengini, докторант към National University of Córdoba (Argentina), която също работи в Pitnick Lab от няколко месеца по време на експеримента.

Разбирането на следкопулаторният сексуален отбор е трудно, поради затруднението да се наблюдават пряко събитията по време на оплодителният процес при видовете с вътрешно оплождане – от такива малки видове като Дрозофилата до големи като човека.  Начина на дискриминация на сперматозоидите от различни мъжки индивиди също е неясна.

Люполд и неговите колеги работят по тези проблеми на чифтосване на женските мухи от две групи мъжки като ги маркират с зелен и червени сперматозоиди. „Оцветяването на сперматозоидите позволява по- добре да се изследва физическото изместване на вече присъстващите сперматозоидите в органа за съхранение на сперма в женските индивиди от тези на втория мъжки индивид. Също така може да се види отстраняването на спермата от женската и пристрастното ѝ използване на сперма от единия или другия мъжки за оплождане.” Казва Pitnick, експерт по репродуктивна еволюция. Той и Люполд откриват, че времето за отстраняване на спермата от страна на женската е различно и зависи от количеството на спермата участваща в съревнованието за оплождане. „Колкото по-дълго изчаква женската да изхвърли спермата, толкова по-голяма е вероятността да се достигне до спермата на предния индивид и тя да бъде изместена от тази на втори мъжки,” казва Pitnick.

Такова изследване е показателно за Pitnick Lab, известни с водещи изследвания в областа на еволюцията и сексуалният отбор. В добавка към посткопулаторния сексуален отбор, работата в лабораторията се фокусира върху репродуктивната изолация, поведение на сперматозоидите, еволюция на живите организми и еволюция на мозъка.

„Тъй като женските индивиди при повечето видове се чифтосват с многобройни мъжки индивиди по време на репродуктивният си цикъл, сексуалната конкуренция и сексуалният  избор може да бъде разгледан и като форма на сперматозоидна конкуренция и скрит женски избор,” казва Pitnick. „Нашите изследвания показват, че морфологията на женската полова система, бързо се изменя, така че да пасне на определна мъжка морфология по време на определянето на бащинството. Фактически комплекса от взаимодействия на  еякулат – женска и сперматозоид – женска,  са правило, а не изключения.”

Люполд казва, че подобни отношения несъмнено доказват коеволюцията на половите системи при различни таксони. „Гигантските опашки на сперматозоидите показват на клетъчно ниво посткопулаторен еквивалент на опашката на пауна, в помощ при конкурирането за женският сексуален избор.”

Източник: www.sciencedaily.com
Превел: Димитра Лефтерова

Свързани статии