Увеличаващата се нужда за образование в Гърция през Vв. пр.н.е. довела до появата на група от учители, познати като софисти. Те били по-скоро професионална класа, отколкото школа, и като такива те били разпръснати из цяла Гърция. Нуждата за образование била отчасти и за знание, но в повечето случаи заради умения в сферата на заблуждаването, които да доведат до политически успех. Софистите обикаляли Гърция, чели лекции, дискутирали и взимали под опеката си ученици. За тези услуги искали големи хонорари и били първите гърци, на които им се плащало за преподаване. Софистите не били философи, а обучавали на теми, които на момента били популярни. Такива теми включвали реторика, политика, граматика, етимология, история, физика и математика.
Протагор от Абдера (около 490 – около 420 пр. пр.н.е.)се приема за първия софист. След него най-известните са Критий, Продик и Хипий. Където и да са се появявали, особено в Атина, били посрещани с ентусиазъм и маса хора, желаещи до ги чуят. Дори хора като Перикъл, Сократ и Еврипид търсели компанията им. По онова време най-популярното поприще било свързано с политиката, затова софистите се насочили главно към преподаването на реторика. Целите на младите политици, които те възпитавали, били да убедят масите в това, в което искали. Търсенето на истината не била голям приоритет. Поради тази причина софистите се заели с представянето на аргументи, подкрепящи всякакви позиции или теми. Хвалели се със способностите си да направят и най-лошото да изглежда хубаво, да докажат, че черното е бяло. Някои твърдели, че не е нужно да имаш познания по някаква тема, за да можеш да дадеш задоволителни отговори, свързани с нея. Поради тази причина шикалкавенето и печеленето на словесни точки били нужни, за да може на момента без много мислене да се отговаря на подобни въпроси. По този начин софистите се опитвали да оплетат и объркат опонентите си и дори ако е възможно да го победят със сила или шумотевица. Опитвали се дори да заслепяват със странни и цветисти метафори, необичайни начини на говорене, епиграми и парадокси. Тоест да бъдат хитри и умни, отколкото честни и искрени. Оттам идва и думата ”софистри” – използване на лъжливи аргументи.
С подема на гръцкото красноречие името ”софист” добило ново значение. По това време името било дадено на професионални оратори, появяващи се в публично с голямо великолепие и декламирали или предварително подготвена реч, или импровизирали на място. Като по-ранните софисти ти обикаляли от място на място и били заливани от одобрения и аплодисменти. Херодот, Аристид и Филострад принадлежат към този успешен период на втората школа от софисти. Появяват се наново към средата на четвърти век, отдавайки философската си култура на фанатичната, но безполезна защита на езичеството. Синесис може да се счита за последният важен софист.