Под повърхността на Европа, една от луните на Юпитер, е възможно да се намира голям солен океан и в този океан, казват учените, има потенциал да се таи живот. Мисия, наскоро предложена от НАСА, ще посети ледената повърхност на луната, за да търси съединения, които могат да бъдат показатели за живот. Къде обаче е най-правилното място за търсене? Ново изследване от завършилите Caltech (Калифорнийски технологичен институт) студенти Патрик Фишър, Майк Браун, Ричард и Барбара Розенбърг, професор и професор по Планетарна астрономия и Кевин Хенд, астробиолог и планетарен учен по JPL подсказва, че то може да бъде в района на белязаните, разбъркани области, които съставляват т. нар. „терен на хаоса“.
„От дълго време за нас е известно, че наскоро заледената повърхност на Европа, покрита с пукнатини и хребети, е белег на огромен вътрешен солен океан.“ – казва Браун. Областите около „терена на хаоса“ показват признаци за огромни ледени плочи, които са се разчупили, разпаднали един от друг и замразени отново. Тези райони са от особен интерес за учените, тъй като е възможно водата от океаните по-долу да се повиши до повърхността през пукнатините и да се утаи там.
„Вземането на проби директно от океана на Европа представлява огромно технологични предизвикателство и вероятно ще бъде възможно далеч в бъдещето“ – казва Фишър. „Но ако е възможно да се вземат проби от утаилата се вода на повърхността в „терените на хаоса“, това би разкрило много за състава и динамиката на океана по-долу.“ Смята се, че този океан е по-дълбок от 100км. „Това може да ни каже много за активността между границата на скалното ядро с океана.“ – добавя Браун.
В търсене на такива уталожени води, учените отправят нов поглед чрез използването спектрографа OSIRIS към данни от наблюдения направени през 2011г. с телескопа W. M. Keck в Хавай. Спектографите разбиват светлината на съставни части и след това измерват техните честоти. Всеки химичен елемент притежава уникални абсорбиращи светлината свойства, наречени спектри или поглъщащи ивици. Спектралните модели, получени от поглъщане на свелината в определени дължини на вълната могат да бъдат използвани за дефиниране на химическия състав на повърхностните минерали на Европа чрез наблюдаване на отразената слънчева светлина.
OSIRIS измерва спектрите в инфрачервени вълни. „Минералите, които очакваме да открием на Европа притежават твърде различни спектрални „пръстови отпечатъци“ в инфрачервена светлина“. – казва Фишър. „Комбинирайте това с необикновените възможности за оптична адаптация на телескопа KECK и ще имате един мощен инструмент“. Адаптивните оптични механизми намаляват размазването на изображението, причинено от турбуленция в земната атмосфера чрез измерване на изкривяването на изображението на ярка звезда или лазер или механично я коригират.
Наблюденията OSIRIS произвеждат от 1600 отделни петна по повърхността на Европа. За да има смисъл от тези данни, Фишър разработва нова техника, за да сортира и идентифицира основните групи от спектрални белези.
„Патрик разработва изключително умен нов математически способ, който позволява да правите колекция от спектри автоматично и без никакви предубеждения и човешки пристрастия, и ги класифицира във важни спектри“, казва Браун. След това софтуерът е в състояние да ги съпостави с данните от карта на повърхността на Европа, направена от мисията „Галилей“ на НАСА, която картографира луната в края на миналия век. Резултатът е визуално ръководство за състава на регионите, представляващи интерес за екипа.
От анализа се открояват три различни категории от спектри. Първата от тях е лед, който доминира на повърхността на Европа. Втората включва хемикали, съставени от йонизирана сяра и кислород, за които се смята, че произхождат от вулканичната дейност на съседна луна, бомбардирали повърхността на луната и реагирали след това с местните ледове. Тези констатации са в съответствие с предишни работи на Браун, Хенд и други, работещи върху идентифицирането на химичния състав на лунната повърхност.
Третата група химични показатели, обаче, е далеч по-озадачаваща. Тя не съвпада с нито една комбинация от ледени или серни комбинации, нито е може да бъде идентифицирана като набор от солни минерали, както би могло да се очаква от предишните познания за Европа. Относно магнезият се смята, че се среща на повърхността, но има слаб спектрален отпечатък, така че тя набор не съвпадна и с него. „В действителност, тя не е в съответствие с някой от солните минерали, свързвани по-рано с Europa“, казва Браун.
Когато тази трета група е картографирана на повърхността, тя попада върху „терена на хаоса“. „разглеждах картата на третата група от спектри и забелязах, че те предимно попадат в този регион, изграден по изображения от Галилей. Беше зашеметяващ момент.“. – казва Фишър. – „Най-важното от това изследване бе разбирането, че тези материали са естествени за Европа, защото те ясно се съотнасят до райони с неотдавнашна геоложка активност.“
Съставът на наносите е все още неясен. „Уникалната идентификация е все още трудна.“ – споделя Браун. – „Смятаме, че може да изследваме за соли, останали след като огромно количество вода е изтекло на повърхността и след това се е изпарило веднага.“ Той сравнява тези региони със земните им братовчеди. „те могат да бъдат като големите солни повърхности в пустините райони на света, където химичния състав на солта отразява каквито и материали да са попаднали във водата, преди да се изпари.“
„Ако трябваше да се предложи район в Европа, където океанската вода наскоро се е разтопила и са се изсипали химикали на повърхността, това ще бъде то. Ще успеем да научим повече за това какво се случва на океанското дъно на тази луната и може би да намерим и органични съединения, ако един ден успеем да изследваме и каталогизираме химичните състави, намерени там. Това би било вълнуващо.
Източник: http://www.sciencedaily.com/
Автор: Екатерина Ангелова
Източник: nauka.bg