Един обикновен ден – с ранно ставане, работа, кафе, обяд, работа, телефон, трафик и финалното хлопване на външната врата. Това е онзи последен щрих към поредната дата в календара, която ще завърши с още няколко домакински задачи, вечеря и по моя препоръка – „Смях в залата” на Михаил Вешим.
Защо? Ще кажа след малко. Сега да споделя малко за съдържанието на моето предложение за вашия финал на деня. „Смях в залата” е сборник с три кратки повести на тема „преход”. Знам, знам и аз се отегчавам от тази „вълнуваща” тематика, която ни преследва в литературата и киното последните 10, 20, 30 години (понякога ми се струва, че прехода започна да се пише и говори много преди началото му, иначе просто не знам как да си обясня гигантското количество материали създадени по темата). Но търсенето определя предлагането, а щом ние продължаваме да пълним сутрешните блокове с гостите и разговори за „Прехода” всеки 10 ноември, значи е някак логично книгите и филмите да нищят тази тема – очевидно е, че всички ни боли и ни вълнува какво точно се е случило с нас от паметната 1989 година насам.
А според „Смях в залата” с нас се случват много неща. Изминалите години са създали специфични образи и тенденции, без които днешното ни ежедневие просто не може. Мафиотските босове, като тези в повестта „И преди, и сега…” – роман епопея за незабравимите сицилиански големци, изградили своя независима социалистическа империя в Бояна. Ако не мислите така, сигурно скоро не сте се разхождали из Бояна, под зоркия поглед на 983 камери, налични в квартала. На детския въпрос: „А как се става такъв?” Михаил Вешим бърза да отговори с втората си повест – „Приключенията на чичо Начко по света и у нас”, където прилежният и отговорен племенник пише биографията на издигането на своя успял чичо-политик и кандидат-президент. Разбира се, той има не една, а няколко вили, включително в Акапулко, строга охрана и куп комуникативни умения, с които е постигнал своя житейски успех. И той е само един от многото, създаващи българската реалност, в която се озовава позастарелия вече Джеймс Бонд. В „От България – с любов!” той ще бъде преследван от сценаристите от „Шоуто на Слави”, мутри и полицаи, за да се окаже, че една провалена мисия не е чак толкова голяма философия – просто действието трябва да се развива в България и неуспехът е в кърпа вързан.
„Смях в залата” не е роман подобно на „Нашингтон”, Английският” или „Руският съсед”, но въпреки своята „раздробеност” той всъщност е едно цяло – един комикс на пъстра и весела България, такава, каквато я познава всеки от нас.
Обещах ви да кажа защо вечерта ви трябва да завърши с тази книга – ами, за да разберете дори неразбираемото, онова, което ни заобикаля всеки ден и често е способно да ни извади извън строй. Всичко в този живот си има обяснение, а Вешим с неговият вроден усет към родното и талант на смехотерапевт ще ви усмихне и напомни думите на Зигмунд Фрой: „Да бъдеш напълно честен със себе си е хубаво упражнение.”
Виж още:
Рецензия за „Руският съсед“ на Михаил Вешим
