„Мамо, а ти каква беше като малка?“ се обръщаме към майките си в детството. Продължаваме да задаваме този въпрос през целия ни живот, защото искаме да знаем малко повече за мама – нейното детство, младост, първата любов и разочарование. Делфин дьо Виган открива тялото на майка си и започва едно пътешествие в нейната биография, преплетена със съдбите на много други хора, за да напише красивия роман „Силна е нощта“.
Една красива съдба на слаба и едновременно силна жена. Не забравяйте нито за миг, че тази книга е пълна истина, онази, неудобна и плашеща истина, която често крием под възглавницата и с която плачем нощем. Единствената промяна е в името на майка й. Заради нейната история писателката Делфин ще изостави всичките си проекти и книги и ще се зарови в семейната биография.
Люсил е едно тихо дете, необичайно кротко за голямото семейство, което живее в Париж през 60-те години на миналия век. От малка е изключително красива и се снима в множество реклами, които прохождат във Франция. От малка тя е замислена и наблюдателна, от малка в нея тлее бъдещата й лудост, която ще преобърне живота на голямото семейство и на двете й прекрасни дъщери.
Една красива съдба на слаба и едновременно силна жена, която ще пребори рака и в една преклонна възраст ще завърши училище, изоставено в младежкия порив към свободата. Нещо повече, минавайки 50-те си години, тя ще кандидатства в университета и ще учи прилежно, загърбвайки смело няколко продължителни престоя в места за душевноболни…
Как се разказва нечия история? С любов и тревога. Именно това са постоянните чувства, които обземат душата на Делфин, докато тя събира парчетата на пъзела, провеждайки безкрайно тежки и дълги интервюта с членовете на голямото семейство, за да научи неща, които никой не бива да казва на глас. Всяко семейство пази по една голяма тайна. И подобно на майка си, Делфин осъзнава това бреме и иска да го опознае, да й прости. За да предпази себе си и да разбере коя всъщност е тя…
Материалът е публикуван първоначално в сайта http://www.momichetataotgrada.com/