Гребни кораби
Първите кораби
Едва ли някога ще узнаем кога човекът за пръв път се е докоснал до водата не само за да пие. Със сигурност може да се каже, че още първите хора отпреди 7 милиона години са влизали в реките за да ловят риба. Естествено е да се предположи и че още отпреди милиони години хората са се научили да плуват в реките и плитките крайбрежия на моретата. По онова време занимаващите се с лов и събирачество племена били силно заинтересувани да увеличат ресурсите си за прехрана. Това разбира се можело да стане чрез лов на риба и други морски същества в по дълбоки води,където те били и по големи.
Това просто няма как да е станало преди началото на употребата на огъня (около 80 000 години преди Хр.) и използването на по-съвършени каменни сечива (около 40 000 г преди Хр.).
Предполага се че първите плавателни средства са били дървени трупи грубо овързани с въжета или лиани. За придвижване се използвало дървено гребло, или дълъг прът за отблъскване от дъното. Тези салове давали възможност за крайбрежно плаване, но били напълно безполезни за по дълбоко навлизане в морската шир. Освен това те били твърде много уязвими от капризите на лошото време.
Първите истински мореходни плавателни съдове били еднодръвките. Това били лодки изготвени от едно цяло дърво. Технологията на производство била приблизително следната; С каменни сечива се обработвала външната повърхност и се оформяли носът и дъното. Вътрешността се издълбавала с помощта на огън (използването само на каменни сечива за тази операция е почти невъзможно и твърде трудоемко).
Трудно е да се каже кога и къде по света за пръв път започват да се строят плавателни съдове.
Според известният геолог. Хенриот първите находки ни отвеждат към 8 000 години преди Христа. Известният немски учен Хайнц Нойкирхен пък застъпва датата 20-30 000 години преди Хр. и то в югоизточната част на Тихия океан.
Според хипотезата на известният руски географ и антрополог Решетов, това е станало някъде през 18-15 век преди Хр., някъде в Индустан или Индокитай. Германският учен Хелмут Ханке пък поддържа датата 6 000 години преди Христа.
Според мнението на френският учен Ж. Козак това се случило някъде към 8 000-10 000 години преди Хр..
Тези еднодръвки разбира се претърпели с времето усъвършенствания. На тях били монтирани мачти с прости ветрила за улавяне на вятъра.Използвани били един или два балансьора за по голяма мореходност и накрая две или три еднодръвки били съединявани в едно. Именно с такива катамарани и тримарани хората населили необятните простори на Тихия океан още в дълбока древност.
Разбира се правели се и плавателни средства и от други материали освен дървестни стволове, в най различни точки на светът.
Например, племената, които живеят по бреговете на река Бели Нил, използват за транспортно средство тръстиковата лодка,“Амбач“ ,а населяващите бреговете на Кувейт племена изработвали лодки от листа на палмите наричани „Шаша“.
На перуанското езеро Титикака, по езерото Чад в централна Африка, както и в Египет доскоро също са използвани тръстикови лодки.
Известният норвежки океанолог Тур Хайердал доказа, че с тръстикова лодка направена по технологията на индианците от бреговете на Титикака може да се преплава Тихия океан.
За строеж на салове освен дървени трупи бил използван и бамбукът в Индокитай.
Туземците от остров Тасмания пък правели лодки от корите на големи дървета.
Същата технология е използвана доскоро от индианците в Канада и Гвиана за направата на лодки. Твърде разпространен е способът за направа на плавателни средства от животински кожи. Лодки от надути мехове на кожи от кози или якове са били използвани в Асирия още в 7-6 век преди Хр., за което съдим по запазени рисунки.
Звучи невероятно, но е факт че в Източна Бенгалия ( днес известна като Бангладеш)
лодките „тигари“ се правят от глина и се изпичат в пещи, така както се изработват и керамични съдове.
Върху костен скелет са се строяли кожени лодки в Гренландия; лодките на ловците се наричат „каяк“. За разлика от тях лодките „умияк“ (женска лодка) са предназначени за превозване на по тежки товари.
Във Виетнам пък, лодките се изплитат от пръчки подобно на кошници и намазани за водонепроницаемост с асфалт.
Най добри мореходни обаче, както вече се каза са еднодръвките.
В Америка те се наричат „кану“. Откривателят на Америка Христофор Колумб пише по този повод; „Техните ножове са направени от камък и са толкова остри, както и нашите железни.С тяхна помощ те изрязват и оформят своите лодки наричани каное (кану).
В Тихия океан пък еднодръвките били наричани пироги. Тези с един балансьор били наричани „катамарани“ ,а тези с два – тримарани. Чешкият пътешественик и етнограф Милослав Стингъл твърди че с такава лодка могат да бъдат преодолени над 2 000 километра.
Плавателните съдове с надстроена обшивка са преход от направата на лодки-еднодръвки към строеж на кораби по скелетния способ. Това е един много важен момент, който показва началото на по висок и качествено нов етап в корабостроенето.
Според някой исторически данни такива плавателни съдове са се появили около 6 000-4 000 години преди Хр. Обшивката им се изработвала от грубо издялани дъски, които се съединявали помежду си с лико или животински сухожилия.
Тя се получавала с надстрояването на дъските една над друга или върху напречници, които по късно се оформили като ребра на плавателните съдове.
За този начин на строеж съдим по някой реликти, като жилищната лодка от югоизточна Азия, рощокската рибарска лодка и някой други.Най старата намерена еднодръвка е датирана отпреди 9 500 години.
В днешно време се предполага че корабостроенето е започнало някъде преди 35 000-30 000 години. Размерите на еднодръвките били с дължина от около 3,5 метра до към 7 метра, ширината от около 0,7 метра до към 1,2 метра.
Някой еднодръвки били малки за по един човек,големите побирали към 20-40 гребци.
Тези данни разбира се са само ориентировъчни. Всичко е зависело единствено и само от големината на дървото от което е направена еднодръвката.
Египетските кораби
На всички е известно че Египет е една от най древните цивилизации в света и е естествено тя да е люлка и на корабостроенето.
Най важна причина да се развие то е река Нил, явяваща се главната (и всъщност единствената) магистрала за връзка между различните части на страната.
Историята на тази древна цивилизация се дели на четири обособени периода; Ранно царство от 3 100 до 2 800 година преди Хр., Старо царство от 2 800 до 2 050 година преди Хр., Средно царство от 2 050 до 1 750 година преди Хр., Ново царство от 1 580 до 1 085 година преди Хр..
Всъщност историята на корабостроенето в Египет започва още преди 3 100 години преди Христа. Още пред петото хилядолетие преди Хр. по Нил са се строили лодки от тръстиката папирус. Те били дело на племената от древната култура наречена Бадари.
Папирусовото корабостроене се усъвършенствало с времето и към средата на ранното царство е създаден завършеният конструктивно папирусов плавателен съд, познат ни от многобройни рисунки, които са се запазили по стените на гробниците на египетските фараони.
Основната черта на тези кораби била че предната и задната им част се приповдигали с помощта на здраво дебело въже наречено шпренгентау. Поради неговият опън носа и кърмата наподобявали рогове на полумесец.За да стои опънато то се опирало на една или повече подпори. Самият корпус бил пристегнат на няколко места с въжета за да се държи папируса в необходимата форма. Египетските кораби били предимно гребни, но още около 4 000 години преди Хр. започнало поставянето на къса мачта в средата на плавателния съд. На нея се поставяла рея дълга колкото била и дължината на корпуса. На тази рея се поставяло право ветрило което се използвало само при попътен вятър. За управление се използвали рулеви гребла поставени от двете страни на бордовете на плавателния съд.
Корабите от папирус обаче бързо и още в древно време достигнали пределният максимум на своето технологично развитие.
Опит да се усъвършенства конструкцията била замяната на папируса с акация единственото по масово разпространено дърво в древен Египет. Този дървен материал обаче се оказал слабо пригоден за корабостроене и някакъв съществен напредък не бил постигнат. Изход от ситуацията бил намерен с внос на висококачествен дървен материал – кедрово дърво от Ливан.
Херодот е оставил интересно описание на технологията използвана от египетските корабостроители, която е повлияна от малките размери на дъските от акациев материал и традициите на папирусовото корабостроене.
Те изрязвали дебели дъски, дълги около два лакътя (към един метър), поставяли ги една върху друга и ги съединявали с правоъгълни дървени шпонове наречени „кокси“. Така ред по ред се оформял корпусът на кораба, който бил без скелет и в напречно сечение имал полукръгла форма.
Отвън обшивката се уплътнявала с папирус, а носът и кърмата се съединявали с въжето шпренгенау и се украсявали с красиви фигури, предимно на водни лилии.
За придаване на по-голяма здравина по късно започнало поставянето на напречни връзки бимси (дървени греди, които свързвали двата борда). На по късен етап бимсите били използвани като основа за изграждане на палуба.Това уплътняване позволило да се премахнат част от въжетата свързващи корпуса по дължината на бордовете.
Това дало възможност за увеличаване броя на въжетата шпренгентау до 3-4.
Счита се че дължината на подобен плавателен съд е достигала 21 метра, а ширината до 5,3 метра, височината на корпуса докъм 1,5 метра. Водоизместването на тези кораби достигало някъде до към 80-90 тона.За дълги морски плавания до Ливан (Финикия) и най вече Беблос, както и страната Пунт се строели много по големи кораби с дължина 70,5 метра, ширина 19 метра и водоизместване 1 500-1 600 тона.
Някъде към 1300-1250 година преди Хр. е засвидетелствано първото строителство на военни кораби. Те се строили по същата технология като цивилните. Дължината им достигала до 40 метра, а ширината 5-6 метра.Иначе казано те били дълги и тесни за да развиват по висока скорост. На върхът на мачтата имало специално място за боец въоръжен с прашка. Вълнорезът завършвал с бронзова глава на животно която трябвало да служи като таран. За защита на гребците се поставяли високи дъски (фалш борд). Бойците в кораба били въоръжени с метателни оръжия -лъкове и прашки.
Друг важен елемент в корабостроенето била котвата. Първоначално за котви се използвали едри камъни в които се пробивали дупки и оттам се прокарвало въже. Още по примитивен вариант бил плетен затворен кош пълен с дребни камъни. Впоследствие египтяните използвали дървени сглобяеми котви. Смята се че около 1 000 година преди Хр. египтяните изобретили металната котва. Обаче съществува и мнение, че тя е изобретена от гърците, за което свидетелства древногръцкото и име „анкура“.
Днес това име е разпространено практически по целия свят. Макар да постигнали големи успехи в корабостроенето и да извършвали дълги плавания в Средиземно море, Червено море и Индийския океан египтяните винаги предпочитали крайбрежното плаване и когато не се налагало не навлизали навътре в морските простори.
Източник: nauka.bg