„А тебе желаю мужа,
только не поета“
Есенин, 1925 г.
Сергей Есенин е един от най-талантливите поети в цялата история на руската литература. Наричан е гений, пияница, Творец (с главно „Т“) и пияница. Същевременно той се нарежда, ако не и води списъка на най-скандални личности на Русия в периода 1910-1925 години. Животът му е низ от безумно красиви произведения, водка, сбивания и много жени. Творческият му път е осеян с премеждия и признания, а личния му живот – с поредица от бракове.
Селското момче от Рязанска област покорява всичко със своята душевност и любовта към Русия, които извират от стиховете му. Съвременниците му споделят, че когато на 17 години той пристига, за да покори Москва, от него струи доброта и свежест на руските поля. Но творческият му път върви ръка за ръка с личните му трепети, които го вдъхновяват или съсипват. В най-тежките си моменти, поетът пише едни от най-ярките си произведение и търси, не спира да търси любовта, която да плени сърцето му за винаги.
Анна Изряднова
Бъдещият поет Сергей Есенин пристига в Москва през 1912 година и веднага започва работа в печатница на Сътин, където копнее да започне с издаването на собствени стихове. Печатницата обаче има планове да издава велики руски поети, но не и непознатия на публиката Есенин, а вестниците, на които той предлага произведенията си, въобще не реагират на първите му творби. Единствено Аня, Анна Изрядова, която работи като коректор в същата печатница, се влюбва и оценява младия Анна Изрядновапоет. Година по-късно те се женят. Четири години по-възрастната от него Аня постепенно въвежда Есенин в литературния свят на Москва, запознавайки го с литератори, издатели, критици, поети и писатели. Заедно те посещават събото-неделните лекции в Московския университет „А.Л. Шанявский”, а Есенин пише все повече и повече. Смята се, че това е най-силният творчески период в живота на поета – за една година пише над 70 стихотворения, вдъхновени от любовта към Аня и от подкрепата, която тя непрестанно му оказва.
През 1914 година се ражда първият му син – Юрий. Сергей е безумно щастлив и прекарва много време с детето, помага на Аня. Но след първия възторг идват трудностите – липса на средства, невъзможност за нормален сън и работа. Есенин заминава за Петроград (Санкт Петербург) и само няколко месеца по-късно се връща друг и напълно чужд на Аня и детето. След още няколко пътувания обещава: „Ще се върна скоро”, но не се появява повече. Годината е 1915 и студената гражданска война „тресе“ Русия. Есенин е изпратен в армията, където за литературните му заслуги го разпределят в санитарска длъжност, а не на бойното поле. След Февруарската революция, поетът дезеритра с няколко бойни другари и една жена – Зинаида Райх.
Зинаида Райх
На 30 юли 1917 година в една селска църква се венчаят Сергей Есенин и красавицата Зинаида Райх. Поетът е лудо влюбен в начинаещата актриса, а връзката им е бурна и страстна – пълна с гуляи, запивания и скандали. До края на живота си Есенин говори за Райх с любов и ярост. Казва, че това е жената, която обича и мрази най-много, мрази, именно защото безумно обича. Цялият им брак е осеян с издигания и спадове, пълен със публични кавги и бурни любовни сцени.
Зинаида Райх с децата на Есенин – Коля и Таня 9 месеца след венчавката, Сергей отново става баща – този път на дъщеричка. Татьяна, получава името на баба си по бащина линия, а баща й не може да откъсне поглед от нея. Тя става най-любимото му дете, за което се грижи до последните си дни. На 3 февруари 1920 се ражда вторият му син – Константин. Към този момент Есенин вече е напуснал Зинаида.
Много са историите за съвместения им живот, а самият поет признава, че не веднъж е посягал на Райх в пристъпи на ярост. Тя е с темпераментен характер на актриса, той – с въображение на поет. Побърква се от идеята, че тя може да не му бъде вярна, но в същото време бремето на семейния живот му тежи все повече. Зинаида не веднъж го напуска (твърди се, че обикновено това се случва след тежки побои) и заминава при родителите си в град Орел, където ражда и двете си деца с подкрепата и грижите на родителите, но не и на съпруга си. Есенин не приема Константин за свой син и твърди, че детето е резултат от изневяра на Райх, което и става повод за окончателният им разрив. Вижда сина си за пръв път месеци след неговото раждане и външността му – по-мургаво от другите му деца – подклажда теорията за измяната на Зинаида. Въпреки това Есенин цял живот издържа децата, когато има пари, и обича Коля наравно с другите. Приятелите му разказват, че до последни дни носи снимка на Таня и Коля във вътрешния джоб на сакото си и говори за тях с любов и нежност.
Със Зинаида Сергей продължава взаимоотношенията, дълго след като тя се омъжва за режисьора и актьора Всеволод Мейерхолд. Есенин непрекъснато идва на свиждания с децата, с което побърква новият съпруг на Зинаида, а след всяко негово посещение тя остава на легло, болна от любов към поета. Любовта им продължава цял живот, макар и тайно, но със същата бурна страст, както в началото на семейния им живот. Официалният им развод е обявен през 1921 година, което става повод за грандиозен запой за поета, който искрено страда за неуспешния и изгубен брак.
Айседора Дънкан
Половин година по-късно, намиращ се в състояние между Айседора Дункан и Сергей Есенинсъседочена работа над стиховете и запивания, продължаващи понякога с дни, Есенин среща Айседора Дънкан. Американската танцьорка, идва в „Советская Россия”, за да направи школа по танци. Теориите за срещата им са много, историите на „очевидците” – коя от коя по-невероятни, но сигурно е едно – това е любов от пръв поглед. Интересен е фактът, че Айседора въобще не знае руски, а Есенин – не говори и дума английски. Влюбените успяват да се разберат единствено с поглед и езика на изкуствата – Есенин й чете стиховете си още при първата им среща, а Айседора танцува специално и само за него.
Още на следващата сутрин Есенин се мести в дома на Дънкан, която е изцяло погълната от новата си школа и възлюбения си. Есенин е щастлив и пише много, идилията може да бъде пълна, ако не бяха постоянните сбирки с другите поети имаженисти. Сергей пие много, понякога изчезва с дни от вкъщи, връщайки се към живота, който е водил преди да срещне новата си любов. Предпазвайки го алкохолизъм, тя решава да заминат в Европа, а за да улеснят издаването на визи, двамата включват брак. Така 27-годишният поет се жени за трети път и този път съпругата му е 18 години по-възрастна от него.
В Европа бракът постепенно започва да се разпада. Въпреки че и двамата искат фамилията им да бъде „Дънкан-Есенин”, за да делят общата си слава, поетът е възприеман по-скоро като съпруг на великата танцьорка. Той обаче е свикнал да бъде в центъра на събитията, не приема засенчване на собствената личност и започва да търси внимание с впечатляващ външен вид и скандално поведение. След няколко сериозни сбивания семейството напуска Берлин. Същевременно на остаряващата вече танцьорка й предлагат договор в Америка и те заминават.
В Америка Айседора я чака турне, а Есенин – разочарование. Той е впечатлен от огромната и развиваща се страна, но руският дух, толкова размит в Берлин, отсъства напълно в Новия свят. Той се мъчи от кошмари, в които сънува руските полета, и пише на приятелите си, че се задушава от американския въздух.
Сергей не може да пише и е подтиснат от липсата на вдъхновение дотолкова, че изпада в депресия. Съпрузите непрекъснато се карат, а Есенин е измъчван от ревност и непрекъснато вдига публични скандали на Дънкан. През 1923 тя прекъсва турнето си и двамата се завръщат в Русия, където поетът буквално бяга от нея. Танцьорката със седмици чака Есенин да се върне, а той търси изгубената си свобода. Руският въздух го връща в реалността и той губи интерес към възрастната госпожа окончателно. Няколко месеца по-късно се развеждат.
След Айседора Дънкан Есенин има още три големи любовни истории в живота си. Всяка от тях е бурна в началото и трагично болезнена в края си. Поетът продължава да се среща и с бившите си жени, всяка от които го обича до неочаквана му смърт и вероятно имат причини за това. Веселият характер на руската душа се смесват с безкрайната му обич към Русия, за да създадат уникален и дълбок човек, способен искрено да живее и твори. Жените си той обича до полуда и до последно им посвещава стихове и пише писма. Грижи се за съдбите на всичките си деца и им помага, до колкото му в възможно финансово. Но любовта, безплатната си любов, той им раздава без мяра до последния си ден.
Материалът е публикуван първоначално в сайта http://azcheta.com
